петък, 2 август 2013 г.

За гаргите и хората...

Вече си е есен. Официално. Прекрасност във всички нюанси на жълто, кафяво и червено. Дъжд, облаци, температура около 15-20 градуса по Целзий. С една дума - чудесничко. И гарвани. Когато е лято и има много птички, тези същества май остават на заден план и напомнят за своето присъствие само привечер.

Всички знаем колко умни същества са гарваните. Колко са пресметливи, хитри и изобретателни. И се срещат в доста митологии и литературни творби. Май само в българското народно творчество гарванът е приет, като злокобна поличба, вестител на смърт.
Но, трябва да отбележа, че те са майстори на масовата гавра.

Сутрин. Рано е. Към 5:00. Купонът е бил толкова добър, че махмурлука вече почва да се прокрадва, а дори не си се прибрал в къщи. Тогава, някак си, около 40 гарвана забелязват как се радваш на сутрешния покой и си мислят: "Хеееей, човече, виждаме,че ти е зле. Искаш да си на тихо! Нека те поздравим!Одобряваме!"

...........

Тази чернова я откривам в дебрите на блога си. Вече няма да е чернова де. От момента на написването й до днес (02.08.2013г), след множество проведени наблюдения, установявам, че тези представители на пернатата напаст са уникално талантливи, красиви и умни. Можете да използвате гарванът за всичко...за времегубка, докато чакате някого. За доста драматичен и епичен знак, че някой гази лука, тип "Can you hear this? The crows are approaching! They don't like you either..." (добавяте зловещ глас и злодейско хихикане и жертвата ви е готова. Особено ефектно е, когато го казваш на 8 годишни!) Може да ги използваш за връзка с Вселената. Проверено е! Работи!...А може и просто да се радваш на съществуванието.

И за да няма объркване. За враните горенаписаното важи с пълна сила.
Тия летящи клоуни са разред Врабчоподобни (бая мутирали врабчета са, ако питате мен),Семейство вранови. И за да няма обърквания, ще приложа и малко научнопопулярност в, и без това, безсмисления ми пост.

Гарванът май е най-голямата гад, с размах на крилете до 130 см. (Това си е колкото един Longsword, та не е шега работа)

Следващото е другата "гарга" или сивата врана. А този трол доста добре го познавате...

Тази гадост също е добре позната. Майстор в дразненето, с пронизителните си крясъци, свраката е склонна да докара и най-спокойния човек до нервен срив. Най-якото в нея е латинското й наименование. След като бухалът с неговото "Bubo bubo" отнесе доста смях, тази гад си е чист покемон. Или на латински "Рica pica"

Не знаех, че мога да видя посевна врана в София, но онази сутрин видях. Като малък гарван, ама със сиво клюнче. Големи симпатяги, кефят се на пръскачки, подскачат и писукат смешно. И изглеждат много сърдити.

Накрая, но не и на последно място, чавка... дето пие мозъци. В София със сигурност ги има, защото съм виждала по цели ята край кофите за боклук. Накацали, чакащи да изпият нечий мозък. Най-малкия фърфалак от бандата, но се запомня, защото и тя цирика много. Особено февруари месец. Почти всеки е виждал огромните ята врани в Борисова, които си седят по клончетата и изведнъж излитат, като почват да цвърчат много силно. В повечето случаи пронизителните звуци са от чавките, които летят под прикритие с големите. Тези пилета също изглеждат вечно сърдити и подозрителни по един очарователен начин.

събота, 22 септември 2012 г.

They took our hearts away...

Този пост бе предвиден доста преди епопеята да е започнала. Концерт на Анатема. Едно чакано събитие, на което бях убедена, че ще присъствам.

Денонощието започна с прекрасна компания и прекрасно четиво. Легнах си късно, станах рано и, изобщо, серията „недоспиване по време на ваканция” продължаваше доста стабилно. Обичам да има хора в къщи и именно така започна сутринта ми – кухня пълна с млади симпатични люде…и Калоян де. Нахраних си Милорда и с чиста съвест, и с лекота в душата започнах да се приготвям за пътуването до Пловдив.
Трябваше да се метна до Експо Центъра за да си взема билета от Илия с идеята да съм в Пловдив по-рано. Бях бърза с такси, защото Диана е мотка и всичко трябва да се случва в последния момент. Проверено, влакът ми потегляше в 15:43 от гара Искър. Още моткане и още едно такси по-късно ми се съобщава „Ама такъв влак нЕма!”. Да, мерсим сърдечно, тая пиеса съм я играла при едно кошмарно десет часово пътуване до Стара Загора. Хващам трамвай до гара Подуяне за да хвана влака в 16:40ч. , който ми се водеше „късен”. Интроверта в мен не пожела да се обаждам на другарят Темелков.
Има нещо особено при пътуването сам. Ти, музиката, книгата, пейзажа…Есен! По едно време ми докривя, но накрая съвестта ми остана чиста – Илия беше в някакъв автобус, когато аз вече бях на Централна гара Пловдив.

Противно на очакваното последното, което ми се слушаше в този момент беше Anathema. Слушах новия албум на Mumford & Sons…обичам да слушам нова музика, докато пътувам. Събужда някакви емоции в мен, които не мога да усетя в домашна обстановка. И този албум е ужасно добър.

„You ask where will we stand in the winds that will howl
As though the sea will slip into the cloud,
So come down from your mountain and stand where we've been
You know our breath is weeak and our bodies thin.”


Вече в Пловдив се намерих с компанията и се запътихме към Античния театър. Чак когато влязох вътре осъзнах, че ще видя тази толкова любима, лична и интимна група за втори път. Позиционирахме се и зачакахме. През цялото време Люси и Мартин ми бутаха менти в ръката (не, че се оплаквам де).

Няма да обяснявам как са изглеждали братята Кавана и компания. Просто…концерт, на който седях през цялото време. Започват с „Untouchable”, първа песен от най-личния ми албум. Как посмяха тези хора да опишат всяка емоция, която съм изпитала в последната една година.

And I feel like I knew you before
And I guess that you can hear me through this song

And my love will never die
And my feelings will always shine…


И в този момент се вцепених. Всичко минаваше през мен и се чувствах толкова уютно и…у дома. Мартин ни просветли с Люси, че това е, защото сме всички заедно, на този концерт, на тази група. А групата звучеше адски добре. Твърде са добри!
Споменах на Люси, че искам да чуя, адски много, две песни: „The Storm Before The Calm” и “Dreaming Light”…защото, нали…и две минути по-късно…

And you shine inside
And love stills my mind like the sunrise
Dreaming light of the sunrise
Dreaming light and...
I feel you but I don't really know you
I dreamed of you from the moment I saw you
And I've seen the sunrise in your eyes
The sky... the sea... the light…


А после и:

It's getting colder
It's getting colder, colder
I'm getting colder…


Магия,магия…по средата на концерта се случва най-магическото. Люси и Мартин отиват за мента (не,не е това магията).Връщайки се, аз посягам към чашите със зелена напитка за да помогна на Люси и в този момент в главата ми нахлу спомен как разказвам сън…преди три месеца,накъде...”Сънувах, че сме на концерт на Анатема в Амфи-театъра в Пловдив!О.о Много странно място за концерт де, що точно там, нямам идея. И сънувам аз, че Люси идва, аз посягам да взема някакви менти, а тя ми се дърпа, сочейки ми Мартин, който също е помъкнал менти…” Когато се случват такива неща се стряскам доста сериозно, всъщност.

Както и да е, наистина този концерт беше сред добри приятели, верни, с които сме заедно от години, обаче на мен ми липсваше още някой…Защото се възприемаме като семейство, обаче…едни петима души много ми липсваха. И как исках да споделя това магическо преживяване с тях…

Нямаше емоция. Просто…светлините, музиката, гласовете…всичко минаваше през мен и аз дори не можах да изпадна в полагащата се еуфория. Но всички около мен бяха изпаднали, сякаш, в същото вцепенение. С онзи налудничав изцъклен поглед попиващ всичко, което вижда, с онова странно, плавно движение на тялото, сякаш изпаднали в транс…(„cos everything is energy and energy is you
and me is everything is energy and you and me”)

А накрая усетих с пълна сила:

And I feel,
I found my place
In time and space
In hope and faith
And love I give
My mind is clear
I have no fear
I shed no tears for you my dear
This world is wonderful,
so beautiful, if only you can open up your mind and see…
…the beauty that is here...


След концерта се стоварихме на гарата. Не знам защо си бях наумила да пътувам с влака в 03:25ч., но пък! щях да пътувам с този влак и точка. Не знам защо си бях въобразила, че ще съм сама. (Нали, споменах, обичам да пътувам сама…) Но нямаше проблеми, всички заспаха и аз пак се бях оцъклила като бухал в тъмното купе. Отново Mumford & Sons и безумния албум, тракането на влака и звездите навън. (Между другото за първи път приветствам влак с такова вълнение.)

Епичното денонощие завърши както подобава: с Милорд (пак, отново) спестявайки му ужаса да чака автобус за Самоков половин час.Сам, в студа (относителен студ).
Накрая се наградих за добре прекараните 24 часа със лека закуска (вечеря?), чай и ябълков сок.

В заключение ще заявя, че магията беше там…и всички я видяхме, всички я усетихме и всички бяхме много доволни от преживяното. They took our hearts away…

събота, 14 юли 2012 г.

Защото всички обичат Майстора…

Днес денят започна с кофти събуждане, набързо взет душ и липса на кафе. Последното бързо щях да го поправя.Отново закъснявах, но си имам вярна другарка, която занимаваше центъра на срещата в тази сутрин!(Забележете, нормална човешка сутрин!9:30 аm. Не късния следобяд…) Преподавателят ми по изобразително изкуство е доста ерудирана личност, с която мога да си говоря на всякакви теми. И тази сутрин не беше изключение. Говорихме за изкуство, за кино, за културния крах на българския народ, за психични отклонения и какво ли още не. След изключително приятната среща, със скромната ми компания се отбихме в сградата на Двореца за да разгледаме изложбата на Владимир Димитров – Майстора. За мен името на Майстора в българското изобразително изкуство е като името на Вазов в литературата – задължително присъствие, за което се говори с години в училище, но представено с едно-две известни произведения. Никога не сме вниквали в същината на творчеството на този емблематичен български артист. И,всъщност както с Вазов така и Майстора си остава неразбран от мен. Първото ми впечатление, когато влязох в помещението, което трябваше да е отправна точка на обиколката, беше, че Майстора е нарцисист. Четири стени пълни с негови автопортрети. Прекрасна техника и подбор на цветове, но…10 автопортрета, сериозно?! Включително единия не беше довършен, уж, за ефект,но аз не го усетих. Продължихме нататък. Присъствието на хубави моми и сочни плодове беше в повече. Ясно е, че един артист се вдъхновява от определени неща и се съсредоточава в определена тема. Това присъства и в моето творчество. Но все пак… Цветове. Цветовете бяха изключителни. В тъмната гама, която до някъде доставяше тягостно чувство. Интересното отражение на фона върху лицата на моделите също ми дойде в повече. В един момент, зеления тон върху лицето на хубавата девойка оставя впечатление на отражение – отражението на прекрасния зелен цвят на ябълковите дървета върху нежните й страни. В следващия момент виждаме портрета на дете, което…ами прилича на марсианче. Тази асоциация не е много правилна,а? В поредица от произведения, цветовете, с които са изваяни лицата на „героините” оставяха усещането за болнавост. Сивата гама преобладаваше, което ми напомняше за синини. Пак неприятна асоциация. Когато попаднеш на портрет в нормалните, „здрави” цветове за хорските лица се чувстваш някак странно.Това от същия художник ли е? В серията „На нивата” ми хареса момента с техниката – сякаш цвета изражда образа. Нали знаете как си личи, когато цвета е пълнеж на самата картина?Когато осъзнаваш неволно къде е границата, която е съставена с молив и после е насложен цвета? Тук не беше така. Усещането за хаотичност в процеса на рисуване е впечатляващо, оставя те шашнат насреща, с мисъл „Искам да рисувам така, когато порасна!” Усещането, че художникът е мацал безцелно, а после неволно е получил фигурата,която се вижда. Сякаш на магия. Цветовете при плодовете са впечатляващи. Пълни с реализъм, плодовете са толкова „истински”, че почваш да усещаш вкуса на узряла круша в устата си. Но има момент, в който си разгледал 15-20 произведения в тъмната гама и в един момент пред погледа ти попада огромно платно, с концентриран оранжев цвят и съответните му нюанси. От този контраст боли глава, но после е като глътка свеж въздух. Записките и мислите на Майстора бяха изключително интересни. Художникът разказва за вдъхновението си, за родния край, за майка си, за пътешествията си…След като прочетеш нещо такова, започваш да разбираш по-добре творчеството му. Желанието му за усъвършенстване на образа е вдъхновяващо. Славата на Майстора е напълно заслужена. Това, че аз не го разбрах си е мой проблем. Така съм и с литературните произведения – няма лоша книга. Има книги, за които не съм дорасла, има книги, които съм надраснала, има книги, които просто не ме достигат. Не мога да отрека, че творчеството на този български художник е невероятно. Но какво ли разбирам аз…все пак съм почитател на Дали!=D

събота, 29 октомври 2011 г.

Россия!Я люблю тебя....

Може би в пиянско умиление реших,че ще мога да си кажа...

Руската музика е един такъв плам.Една такава искрица,която е трудна за обяснение.
Руската музика е дълбока,чувствена,зареждаща,първична...
Инспирирана от новия албум на "Ленинград" и "Аквариум",осъзнах, че абсолютно никоя друга нация не може да прави музика,която да ме накара да настръхвам, да се усмихвам, да плача и да ме провокира да извадя меча и да бягам с вълците в гората.Осъзнах, че е имало и други групи,но те не са задържали интереса ми толкова много.
Няма значение дали ще е пънк,ска,рок,метъл,народна музика (и кавърите на народната музика) или руски романси.Всичко е дълбоко,изпипано,направено с усет,любов и чувство.

И за съжаление само човек,който обича руската музика,слушал е тези групи и е чувствал това,което аз чувствам в момента може да ме разбере.А всеки,който не може да го усети жестоко трябва да съжалява,защото това е един такъв жесток пропуск в музикалното осезание,че трябва да се чувства емоционално осакатен.Нищо лично,просто...мнение.

Не мога да си представя света си без руското присъствие.И не ме интересуват партии,държавни устройства, политически режими,икономика...Интересува ме изкуството..музика,книги,филми.Искам да виждам красивото в руското творчество, а то е там, чака те да го видиш,да го помиришеш и усетиш с всяка фибра на тялото си...и ще те накара кръвта ти да кипи...
Мдааа,зов крови!!!


(Аз май още не съм изтрезняла както трябва,ама нищо...)

четвъртък, 29 септември 2011 г.

Абе...

В последните дни се говори много за Кирил Рашков а.к.а. Цар Киро, за неправдата,за етносите,за циганите*,за сапуна…
Няма да коментирам политическата причина,заради която се случиха последните събития,нито ще разглеждам проблема в протестите.Други хора са разгледали проблема и не желая да повтарям, най-малкото, защото няма да успея да се изкажа толкова добре.

Последните събития ме накараха да се замисля къде, всъщност, се корени проблемът с реакциите на хората.И това са разсъждения, не коментар, който цели да вземе страна в спор, който е безсмислен.

Да си расист или етнофоб би трябвало да е отживелица.Вече не е модерно.
Не трябва през XXI век да се проявяваме като расистки скотове, които не знаят нищо друго освен да скандират на протести,за неща…които и ние не познаваме.
Засегнат е проблема с етническата неправда.Всеки сочи другия с пръст,обижда и псува.Всички се чувстват обидени.
На циганите не им харесва начина, по който се отнасяме към тях.И постоянно ставам свидетел на лошо отношение към тях.
Но не разбирам-как да се държим към група хора,които масово рушат всичко?!Хора,които умишлено не правят нищо по въпроса да се впишат в едно що-годе развито общество.Тези хора се стараят по всякакъв начин да не бъдат приети в обществото ни:не държат на образованието си, защото знаят,че ще бъдат омъжени/оженени на 12-13 годишна възраст и няма да имат нужда от образование,защото държавата ще изплаща помощи.Наскоро кметът на едно софийско село се е изказал към братята си цигани ”Спрете да се множите толкова,че ставаме много-българите не могат да ни изхранят’’
И не,не говоря наизуст – майка ми става свидетел на горе описаното всеки ден.Момичета от втори клас проституират, а 14 годишни са малтретирани от бащите си,защото искат да учат,а не да работят. Това са хора,които не зачитат обществените морални и етически норми, не се съобразяват с нашите закони,това са хора,които се надбягват с МПС-та с каруци в центъра на София.


И последните събития и протести не са проблем на етническа основа.Не бива да бъдат такива.Трябва да спрем да сме ограничените хора,които сме и да погледнем себе си.
Българите не са китки за мирисане.
Циганите си имат цар Киро,ние си имаме Маргини, Митьо Очите и един куп хора, които са известни с държавните си измами от години.

Защото не може едно българско дете да бъде „възпитавано”, че циганинът е лош, мръсен човек, който трябва да бъде мразен.Или,че „мръсният циганин ще дойде и ще те прибере” и т.н.
„От циганин до циганин разлика има, както от българин до българин!’’
Но циганката плаши детето си с „Млъкни,че скинарите ще дойдат да те приберат!”

В един момент ставам свидетел на следното:семейство цигани получава общинско жилище преди десетина години.Дават им апартамент,който те не одобряват.В процес на оплакване им се казва „ОК,отивате в еди-коя-си-част на квартала” Частта, в която се настаняват други представители на циганският етнос.Семейството отказва с идеята,че не желаят да бъдат в „масовата мизерия,при ония мърльовци” Искат децата им да израснат сред добри съседи, да се изучат и да бъдат възпитани добре.Живеят добре,но всеки път, когато се разминат с познати от „онзи край на квартала” са обиждани, наричани с епитети и след тях се подвиква „Ей ги,големците,дето не искат да живеят с нас!”
В един красив момент тази ситуация ме оставя леко учудена.Какво да си мисля аз,средностатистическа гражданка на Република България?!
Циганите ни сочат с пръст, обиждат ни,били сме лоши с тях,а те не правят нищо да бъдат добри едни с други, пък да не говорим за отношенията им с българите.

И докато разни хора крещят по улиците „Циганите на сапун!”,аз ще отида да пия една ракия с чичо Ицо и тумба съседи!Мерси!


* Не роми,а цигани.Ние сме единствената държава, в която циганите се наричат иначе.Но щом финландците, руснаците,украинците си имат цигани,значи и ние можем да си имаме цигани.И чичо Ицо от съседния вход с гордост казва „Аз съм си циганин!”…та,да…

сряда, 6 април 2011 г.

Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка...

Аз съм ИМПРОхолик.Всички го знаят.Аз съм тоталното олицетворение на сектанта в чистия му, първичен вид.Но желанието да видя познато лице в друга роля силно ме амбицира.
Като начало се запознах с играта на (безпорно) невероятния Леонид Йовчев.

Днес станах свидетел как българина може да прави нещата различно, да ги разчупва, да ги направи уникални.
Прекрасната постановка "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" ме остави с едно топло чувство на лично удовлетворение, което все още гъделичка навсякъде.
Мотивацията ми да видя и друг познат актьор, а именно Петър Мелтев, ме заведе в СФУМАТО, в зала Underground. Отидох с идеята, че ще наблюдавам нещо хубаво, нещо смислено или нещо, което най-малко очаквам.
Но се сблъсках с една наистина идейна постановка, с прекрасен сюжет, лек хумор, изненадващи моменти и, най-важното, изиграна с много талант.
Актьорите Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков,Юлиан Петров и Александър Митрев изиграват много силни и интригуващи образи, които те привличат с непредвидимостта си.
Малко са актьорите, които те оставят ококорен с часове, задавайки си въпроса "Как, по дяволите, той го направи!", но те успяха.Факт! Всеки от тях се откроява с ролята си.А самата пиеса е такава, че всеки герой се откроява по някакъв негов си начин, всеки има своята специфичност и лична игра.

Но покрай всичко това, осъзнах нещо много важно:средностатистическият българин, който ходи на театър, все още не е свикнал да гледа нещо различно.Не е свикнал с тези важни постановки, които всеки разбира сам за себе си.Не е осъзнал, че не трябва да се напряга да търси философското, смешното или смисленото.Не е осъзнал, че трябва просто да се довери на самата пиеса и да се остави по течението на играта.
Самия факт, че ми беше зададен въпроса "А за какво се разказва?" ме остави без думи.На кого му пука!? Слушай, гледай, чувствай и ще разбереш.
Този Българин още не е свикнал да експериментира със себе си.Свикнал е да ходи на театър за да гледа постановки, доказали се с годините и известните си актьори, постановки рекламирани на всеки и навсякъде.(Не че в тези постановки има нешо лошо,не!)И, ако случайно попадне на нещо ново, уникално и необичайно (каквото беше и днешното събитие), то той е разочарован,защото не може да отвори себе си за различните и нови неща.

А това е тъжно.Много тъжно.

А "Мъртвата Дагмар..." не е средностатистическа пиеса за разни хора, на които им се случват разни неща и се оправят с тях някак си. Не, Тя е едно уникално изживяване, което всеки трябва да изпита.

неделя, 16 януари 2011 г.

ИМПРОвизирана работа!

Какво е ХаХаХа Импро Театър?
Това е първата група за импровизационен театър в България! Това е група от петима талантливи актьори, които всеки понеделник ти помагат да се справиш с идващата гадост на новата седмица. Всички пишат "Гадно ми е!", "Искам да се махна от Мордор" или "Мръсно ми е в София!". Аз казвам: "Всичко си е супер!"
Това е начин за час и половина да се спася от напрегнатото, сиво и монотонно ежедневие. А най-хубавото на цялата работа е, че чакаш понедленика с нетърпение!

Защото тези пет таланта там, горе , на скърцащата сцена на "Славянска беседа", промениха виждането ми за забавлението.Помогнаха ми да погледна на значението на думата "смях" от съвсем друг ъгъл!
Защото е толкова хубаво, когато влезнеш в залата, когато игрите започнат, когато се отпуснеш и се оставиш на вихрушката от щастие, смях и положителни емоции да те хване и да те завърти, да те остави без дъх, да не те пусне, докато корема не те заболи.Да се откъснеш, да забравиш, да се чувстваш като едно цяло с всички. Защото е толкова чудесно, когато видиш свой приятел там горе, оцъклил притеснено очи да заеква и да се смее, докато онези петимата го мъчат с игри. Защото е толкова вълнуващо, когато изберат нещо, което ти си предложил да стане част от играта. Защото е невероятно, когато излезеш от залата, да запалиш една цигара и да видиш блесналия поглед на всички, докато бавно осъзнаваш, че ти изглеждаш също толкова налудничаво изцъклен, с голяма глуповата усмивка, която по необясними причини не можеш да свалиш от лицето си. Защото няма нищо по-освежаващо от това да изпиеш една бира и да обсъдиш всичко видяно.
И най-вече...богатството на ИМПРО театъра е в това, че всичко е уникално само по себе си. Нищо не се повтаря. Нищо не се наговаря.
И всеки, който иска да се запознае с шарената страна на нещата, трябва да дойде да на ИМПРО!

Всичко си е супер!

Повече за Импро Театър вижте в официалния им сайт или във фейсбук страницата им!

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Комедиен сюрреализъм в сюрреалистичните дни...

Навън беше още тъмно, когато студения смразяващ въздух ме прониза, докато подтичвах към таксито, където ме чакаше Мартин. Малко необичайно начало на деня, но, без спор, изключително приятно. С напредването на сутринта предвкусвах чудесна среща с чудесни хора. Към 12:30 часа се запътих към Художествената галерия с Илияна под ръка.
Още с влизането "Луцифер" ме посрещна със святкащи очи. Затаих дъх без да искам,докосната от огнения поглед на Лукавия. Но не той беше моята цел днес.
Салвадор Дали - любим художник, който през годините е събудил много вдухновение в мен и в мои приятели. И днес имах удоволствието да видя гениалната изложба "Божествена комедия - Данте". Усетих едно тежко и тягостно настроение да се носи във въздуха из залата.По-късно разбрах защо.
Първо ние, наблюдателите, се запознаваме с Рая. Посреща ни силуета на Архангел Гавраил изобразен върху едноименния отпечатък. Последван от "Сътворението на ангелите", "Небесата", "Радостта на благословените". Но този "Рай" представен от Дали е някак неясен и размит. Не се усещат близостта и познатото на обикновения човек.Сякаш посланията на "Рай" и техните изображения са недостъпни за недостойните наблюдатели, които все още не са достигнали това възвишено състояние на духа и душата, в което могат да съзрат ясно разкоша на Рая. Единственото нещо, което ни е познато и някак ясно е култа към Беатриче. Нейната красота е ярка, видима, подробна и някак си позната. Красотата на Беатриче е символ на чистото и възвишенто, на божественото и райското.
Някак неусетно минаваме в "Чистилище". Преходът е почти неуловим. Още в самото начало на тази поредица от отпечатъци виждаме по-познати символи, по-смели щрихи. Като боязлив бриз някакво чувство на притеснение премина през мен,цялата настръхнах. Докато в "Рай" се възхищавах повече на гения, таланта и техниката на великият художник, то в "Чистилище" почнах да се замислям за малките и човешки неща.Но все още тези мисли не бяха толкова осезаеми.
Направиха ми силно впечатление отпечатъци като "Дървото на познанието", "Прахосничество","Данте среща Беатриче". "Чистилище" носи послание за баланс и равновесие.Има моменти на безнадеждност, но някак обещаващо поредицата завършва с "Пречистването на Данте".

Най-силно впечатление ми направи "Ад". Тук видях най-много близки сцени.Тук е изобразена най-познатата среда на хората.Салвадор Дали по съвършен, но простичък начин е успял да пресъздаде най-съкровените ни мисли и страхове.
Щрихите са по-заглушени, не са толкова груб. Лицата са ясни и подробни. Вече се виждат и много познати елементи от творчеството на известния художник, които се срещат в творби като "Великия мастурбатор", "Жената с чекмеджетата" или известните "течащи часовници".
"Злия дух на логиката" ме впечатли искрено.Изображението беше толкова силно и истинско, сякаш беше живо.Художникът е докоснал човешките недостатъци като завист, лицемерие, алчност и гняв, лъжата, и богохулството. Отпечатъците ме стъписаха, смразиха кръвта ми. Усетих лека паника, почнах да си задавам въпроси: "Така ли ще изглеждам в Ада?Но там ли ще ида?Лъжец ли съм?Алчна ли съм?". Съвсем несъзнателно започнах да свързвам отпечатъците и техните послания със спомени, с хора. Откривах и примери с мен самата. "Ако това са грехове, ще се лутам от картина в картина" - помислих си. С тъжна усмивка продължих да се взирам в цветовете и линиите. Хареса ми символа на "Умрели от насилствена смърт". Покровителя с нежност придържа и без това изстрадалата душа,готов да я утеши във всеки момент.
И някак плавно, с дълбока въздишка обиколката за мен приключи с "Началото на голямото пътуване". Отпечатък, от който лъхаше спокойствие и примирение. Толкова различен с меките си черти и пастелни цветове. Отпечатък, от който струи надежда за един по-добър път. Светъл, добър, хармоничен, чак комедийно набожен...

След това преживяване ще съм с една идея по-вярваща.Може би...

неделя, 24 октомври 2010 г.

ДДТ!

Аз ще си предупредя,че 1/3 от сетлиста не го помня, 1/3 го помня, но не по ред и...1/3 са от песните,които знам перфектно,но не им знам заглавията!

Приключвам с демонстрирането на познание на тема "Заглавия на песни" и започвам с опитите да опиша едно прекрасно изживяване,което ме изпълни с толкова положителна емоция!
ДДТ е една от най-известните руски групи появила се благодарение на нейния вокал Юрий Шевчук през 1980г.Групата се е оформила като такава на конкурса "Золотой Камертон"...и т.н. и т.н....търсете в Уикипедия,ако не знаете историята на тази емблематична и легендарна група.

Навън бе студено,но студ не се усещаше...нито жажда, нито глад...цигара след цигара и очакването.По-рано през деня не се чувствах ама никак предконцертно,сякаш нищо особено не се случваше,но с падането на нощта почнах да се вълнувам и да броя минутите до началото на концерта.
Малко суматоха около пристигането на човека, благодарение на когото това нещо се случваше на мен, и влезнахме вътре.Събрахме се скромна компанийка и решихме да влизаме навътре.Отивайки на концерта в главата ми се въртеше една единствена мисъл "Искам да чуя "Дождь"!Искам!Искам!Искам "Дождь"!!!"...Може би исках да я чуя толкова много за да изпитам още веднъж онова вълнение от онзи прекрасен мрачен, сив и облачен ден, в който слушах точно тази песен до откат четейки Стругацки.
И в един момент на сцената се появява най-ненормалния и жизнен човек на този свят - Юрий Шевчук!Обяви,че групата още не е готова, извини се за забавянето и ни обеща няколко акустични изпълнения.Почна да се обяснява и тогава засвири познатата мелодия и започна да пее:

"Дождь, звонкой пеленой наполнил небо майский дождь.
Гром, прогремел по крышам, распугал всех кошек гром.
Я открыл окно, и веселый ветер разметал все на столе -
Глупые стихи, что писал я в душной и унылой пустоте...
"

Бях в екстаз,защото за пръв път ми се случваше да искам да чуя точно определена песен и тя да е първа...след това песни и подробности ми се губят,защото изцяло се потопих в прекрасното усещане,което носеше групата!
Изпяха онази прекрасна слънчева песен, с онзи така тегав текст,която винаги е предизвиквала у мен смесени чувства!Научих коя била паролата на целия свят,а именно-любов,разбира се последвано от едноименната песен!
Изпаднахме в есенен делириум с "Последняя Осень" и "Осеняя","Что такое осень?"...Драхме се на "Ето все"...и разбира се епичното преживяване приключи с "Родина"!Мать вашу!=D

Трябва да отбележа,че музикантите са истински професионалисти.Настоящия състав на групата е ъ...съставен от Юрий Шевчук (вокал,китара),Алексей Федичев (китари,беквокали),Константин Шумайлов (кийборд,беквокал)(да, това е пича с гирчовете =D),Павел Борисов (баса,беквокали),Иван Васильев (тромпет,тромбон,вокали) и Артем Мамай (барабани).
Някак си на сцената имаше повечко народ, но...както и да е!
Момчетата впечатлиха със силно изразен професионализъм и талант.Бяха прекрасни,перфектни и невероятно завладяващи!Момчетата имаха страшен заряд,който просто раздаваха в изобилия на всеки един човек в залата.Личеше си,че се кефят на това,което правят!Зала "Универсиада" (в която хората бяха обидно малко...ако имаше 600-700 души, ей мъ на!)се разклати под ритъма на потресаващите барабани, поизтъркахме пода под звуците на суинга и рок'енд'рола,защото тромпетиста и тромбониста (?!) се раздадоха на макс, а китариста просто ни отвя със соло.Едно, но направено както трябва.
Имаше една приятна екзотична мацка, на която така и не разбрах името.Имаше нетипичен и интересен глас,с който ни показваше,че в тази група не влиза кой да е.В началото бяхме малко скептично настроени, но момичето се раздаде напълно и допринесе за прекрасната атмосфера.
Мисля че е излишно да казвам,че Шевчук е пълен перко?!Но все пак - пича е ненормален...В един момент почна да се катери по металните конструкции на сцената.Тази гледка беше допълнително украсена с коментар (изказан особено на място):"Сега застрахователите се кръстят..." или нещо подобно.Той подскачаше, танцуваше, подритваше, падаше, ставаше, въртеше се, изтръгваше си кабела от китарата...всякакви такива чудни работи,които ме впечатлиха...
А да-пя страхотно!Този човек беше в невероятна форма.Пееше сякаш за последно, звучеше като студиен запис...беше невероятен!Този прекрасен и силен глас ни плени и разтърси.
И...днес имаше неделно Odd Crew,които правеха втора промоция на албума си "A Bottle of Friends"...бих пропуснала и десет Odd Crew-та заради тази вечер,тази група,този концерт...и заради компанията,разбира се!;)
Искам да кажа,че благодарение на един определн човек, тази вечер беше реалност за мен.Благодаря ти,човеко (=D), че ми подари това прекрасно изживяване и този чудесен заряд!Благодаря ти за тази прекрасна вечер!Благодаря!=)
Спокойно мога да заявя,че концерта на ДДТ влиза в моя топ 3 за най-любимите концерти тази година...особено като имаме предвид,че единия още не се е състоял (Anathema,20 ноември)!

неделя, 26 септември 2010 г.

Sunshine...or my first book-review!

Не очаквам да напиша нещо епично,но трябва да споделя:
Най-накрая да прочета съвременна книга за вампири,която да е що-годе стойностна,да е увлекателна и да може да се чете от всички!
"Съншайн" притежава нещо,което "Здрач" или Вампирските диарии нямат-личности.Индивиди със специфични реакции, начин на мислене, ежедневие...индивиди!Индивидуални личности!Описаните хора не могат да се сложат под общ знаменател "добър" и "лош", героите не са идентични един с друг и...нещото,което ми направи страхотно впечатление-нямат описание на външния вид.
Главната ни героиня е пекарка известна в града с канелените си ролца.Майка й е сприхава личност,която е напуснала съпруга си,когато нашата героиня е била на 6-7.
Знае само,че баща й е от известно магьосническо семейство(не казвам, че няма лейм свръхестествено присъствие,но то не е натрапено...чак толкова...много...май), знае,че има и някакви способности, но дотам.Има уж сериозно гадже,но в описанията изглежда,че той е там колкото "да не е без хич".Героинята ни не е звездата в града, не е първата красавица, не е тъпоумна фльорца,която не прави нищо друго освен да реве и да мига на парцали.А,да!И да обяснява на някого,колко го обича...
Живота на нашата героиня(Рей Съдан,по прякор Съншайн (да,Илия,стига сумтя,трябва да има нещо и за масата))се обърква яко в една нощ,когато група вампири я набелязват за манджа, отвеждат я в някаква стара къща,там я чака друг вампир...ъ..."осъден" на ъ...смърт?!, но не иска да я яде по някаква причина!*поема си дъх*

Героинята ни открива свръхестествените си способности,които се зареждат от слънцето (каква изненада!) и спасява нашия гладен изнемощял вампир Константин!Той се отличава от другите с описание-черна коса,зелени очи,белег от мълния...=D...а, и цвета на стари изсушени гъби!Гроус!
Но!Поздравления и аплодисменти за авторката-вампирът е такъв какъвто е!Хищник!Немъртъв!Грозен,стар,отчужден и странен!Не е секссимвол,не е прекрасно,мекушаво,ангелоподобно създание,което пие кръв от сърничка, защото му е мъчно.Тук вампирите са зли,долни,подли и се хранят с човешка кръв!Подчертан е факта,че вампира не изпада в еуфория от факта,че трябва да работи с нашата Героиня,но пък тя е още по-екзалтирана...

Целта ми не беше да разказвам книгата.Исках да споделя защо тази книга ме впечатли толкова.Не мога да обяснявам добре,знам,мерси.Просто исках да кажа,че не трябва да се отчайвайме от изкривените представи за вампирите и тяхното ъ...еженощие.

ПП:Естествено,серията за Суки Стакхаус не влиза в оплютите произведения на съвременната литература!

четвъртък, 29 юли 2010 г.

How do you feel today?!ANNIHILATED!!!!!!

Втория ден не беше кой знае какво-плаж,изгаряне,заспалия Боби, "Какаду",пиене до 5 часа...мда...

Сутринта се събуждам от обаждане от непознат номер."Ало?!" някаква сънена такава, а оттатък чувам гласа на дядо ми, заливащ ме с пожелания за навършените 18 години.Колко хубаво звучи.Не се чуваствах по-различно, но пък изпитвах ненормално желание някой да ми поиска личната карта.=)
След като пожелах на дядо ми приятен ден, палатката ми се разстресе от два чифта ръце (поне),всички викащи "Диди,ставааааай!!!"...аз взех,че наистина се надигнах и излизайки от палатката ми се нахвърлиха на врата с пожелания разни, целувки, усмивки...И в този момент фиксирах огромната торта с надпис "ЧРД Дици, от форума на Z-rock!".Илия ми я поднасяше, на нея горяха свещички...аз си пожелах нещо, поех си въздух, изкашлях се и ги издухах всичкитееее!

Нямаше нищо кой знае колко вълнуващо-раздадох малко торта, изпуших една кутия цигари,всичко точно...в един момент идва Валери (Скорпиона) и ми връчва моята зелена военна тениска, за която до този момент бях изключила, с един прекрасен надпис Annihilator на нея и два прекрасни подписа по-долу...чак тогава ми щракна.Мамка му, щях да видя една от най-любимите ми групи на живо.Организирах се с Калина и Георги за най-отпред и към 16:27 вече бяхме в малката тълпица пред преградите...отвориха ги, аз си подадох билета, изчаках двамата по-горе споменати, сякаш ги бавиха цяла вечност, и,газ!, напред.Никога не съм тичала така...пак лъжа, тичах така за концерта на Whitesnake...и пак бях отдясно...все тъй ми иде явно.

Прегърнах оградата, благодарна на съдбата,че ми е отредила онова местенце там.Чакахме,чакахме,чакахме...сякаш цяла вечност...излязоха Voivod!Илийка, сори, ама няма как да не разкажа...БЯХА РАЗМАЗВАЩИ,ЧОВЕЧЕЕЕЕЕЕ!То не беше звук, не беше глас, не беше сценично поведение...и пак имаше обидно малко хора.Как може ТАКАВА група да бъде толкова неодоценена?!Куфяхме,куфяхме,куфяхме...започнаха "Astronomy Domine"...бяха разцепващи.И тогава Жорката каза "Е тва е, човек.Флойд и Войвод...действат ми по един и същи начин-пращат ме на Луната.Само, че едното е ракета с реактивен двигател, а другото е шут в гъза!"!Фразата!!!
Voivod приключиха впечатляващо-басиста им скочи от сцената и дойде да се здрависа с нас...пипна ме няколко пъти, а когато охраната реши да го издърпа от публиката (в която сам се беше наврял) той се вкопчи в прясно изгорелите ми рамена.После си подритвах здравната книжка доста упорито, докато се "оплаквах" на Илия от болката в рамената.Пича направи и стейдж-дайв, абе...ненормалник!Пълен перко!

Зачакахме Primal Fear, докато Жоро изтича да се запознае с част от групата Voivod.Този човек имаше всичко...перце, сетлист, поздрави се с вокала им...искрено му завидях и се размечтах и на мен да ми се случи, но с Annihilator...пфф,къде ти.По принцип съм си такава, с невъзможните представи...ако знаех какво ме чака...
Все тая, Primal Fear излязоха, бях изумена колко техни песни знам...вокалът им имаше завидни възможности, вдигаше ебахти тоналностите, ебахти октавите...изключвам факта, че приличаше на обръснатия Ерик Адамс...групата ме кефеше.Имаше един такъв осемдесетарски саунд.Подгряха ме доволно.За огромно съжаление нито перце имаше, нито сетлист...Лили остана разочарована, а когато концерта прикючи Ангел си хвана фотоапарата и отиде да се запознае със самите Primal Fear.

И в един момент аз осъзнах,че...остават,колко?Двадесет минути, докато ТЕ излязат и ми отвеят главата!Очаквах Ги с такъв трепет, с такова вълнение...в един момент вече потрепвах в нервни конвулсии,нямах търпение.И..ето...светлините угаснаха, светлината намаля, чух звука от телевизор и веднага познах задаващото се парче.The Box!!!От албума "King of the Kill"!!!Бях изключително обнадеждена, че почват със стар албум...много исках стари парчета, а не от последния албум (в частност)...Don't push meeee!!!Don't push!!!
Последвано от Ambush от последния им едноименен албум, който успях да чуя само веднъж, преди да потегля...а Dave Padden беше точно пред мен и ме гипсираше с кристално синия си поглед.Имах чувството, а и не само аз, а Лили и Бо също, че се втренчва безумно в мен за секунди и после си продължава...и така няколко пъти.Бях...в транс...не знаех къде съм.Виждах само Него, чувах само Тях...куфях, крещях, изках да се разлетя на парчета и после пак така...
Изригнаха с "King of the Kill" от едноименния албум, след това имаше "Hell is A War","Plazma Zombies" от албума "Schizo Dleuxe", "Clown Parade" от така презрения "Metal" (в който няма нищо метълско), след това "Ultra-Motion" от албума "Waking The Fury"...
Подпалиха света със "Set The World On Fire",но...когато и следващите две песни минаха неусетно, Джеф каза, че ще трябва да си ходят...бях толкова разочарована.Кога мина шибания час и нещо?Джеф каза,че имат време само за две песни,отдаде почит към Дио (лека му пръст) и заобяснява,че ще изсвирят една песен (?!),която е била искрено вдъхновена от покойния...Светът ми се срути.Не можех да повярвам.Когато разбрах,че тази група ще идва тук, в България, че имам ужасно голям шанс да я видя, не мечтаех,че ще чуя тази емблематична хармония от звуци на сцена, на живо, с Дейв на метър и половина пред мен, с Джеф, който като се изкачи на резервните колони е още по-близо...Crystal Ann беше парчето, което ме понесе на няколко педи от земята.Беше парчето, което сякаш скъса нещо в мен, сълзите рукнаха като скъсана язовирна стена...плачех и се смях, а светлините лудешки се мятаха, погледът ми се беше впил в ръцете на Дейв, които творяха чудеса...невероятната нежност на Crystal Ann се сля с умопомрачителното (но и доста очаквано) размазващо парче - "Alice In Hell"!Крещях, драх се, куфях, въртях се, суках се,емоцията ме заля като ураган...чух прекрасния Bridge преди солото, който направо изревах...лека пауза...и започна солото.Светът се завъртя, китарата кънтеше в мен, баса отмерваше сърцебиенето ми, барабаните удряха в черепа ми...светлините ме заслепяваха,но не ми пукаше...Това бяха Annihilator...на рожденния ми ден.Пак ревнах...бяха сълзи на щастие, на умопомрачително щастие,което нищо и никой не можеше да помрачи и развали.Някак си отдалеч чувах как Annihilator казват,че сме страхотни, че ни благодарят...казали и, че ще се върнат,някак си съм го пропуснала...чувам, сякаш като ехо, че Лили моли охранителя да открадне едно перце за мен, защото имам рожден ден...виждам замъглено как пичовете от сцената взимат цяла шепа перца, как ги хвърлят, как вятъра ги духва на обратно, как журналистите се спускат за перца, а охранителя, бърз като котка, краде едно и ми го тиква в ръката...аз май му благодарих...усещах формата на перцето в дланта си, стисках го като светиня...пак леко размазано виждам как някой отлепя сетлиста на групата и го размахва, а същия този добър човечец с оранжева блуза му го взема от ръцете...чувам хората около мен крещят "На мен, на мен, дай ми го, моля те!".Но аз знаех,че това е МОЯТ сетлист, знаех, че е отреден на МЕН.Видях го, как ми го подава, а аз го взех в ръце и рухнах...светът го нямаше...леко приглушените гласове на приятелите ми,които ми повтарят "Диди, добре ли си?!", "Диди, стига пуши!", "Диди, пийни бира!"...Зъбъl, която се беше навела и ми правеше глупави физиономии и ми казваше да дишам...а аз се смеех и леех сълзи на щастие.

В този момент не съществуваше нищо, аз бавно осмислях какво ми се беше случило.А дори не предполагах,че ще реагирам така и, че ще бъда така искрено разтърсена из основи.Не вярвах,че има група, която да успее да го направи...чувам от някъде Илия: "И аз бях така след двете си Металики!"...ДВЕ МЕТАЛИКИ!Копеле.Представи си ме след втори Annihilator!Аз официално ще спра да съществувам...

Няма какво да разказвам.След това всичко беше някак маловажно, някак обикновено,някак налудничаво, някак сиво.Всичко останало нямаше значение.

вторник, 27 юли 2010 г.

Каварна!!!част 1

Такааам...Дойде заветния ден, в който се потегля към Каварна.До последно се чудех с какво да пътувам...ту изпадаха някакви оферти за коли, ту отпадаха, предложиха ми с автобус, на стоп...В крайна сметка реших да пътувам с влака и с Люси, Стилян, Веси и Пешо-Ботев.Дни преди заминаването ни имах малко преживявания относно картата за намаление за БДЖ, защото трябваше да ида до училище, от училище в НДК за карта и билет, от там до нас...беше си обикаляне и не случих на време-беше адска жега.

Но като загърбим всичко това на 22.07. успешно държах ценната хартийка в портмонето си и играх на тетрис два часа за да наредя багажа си.Сякаш не отивах в Каварна, а на 3 дни път с камили - два чифта дънки, тениски, чорапи, бельо, тениски, тоалетни принадлежности, тениски, потници, плажна кърпа...споменах ли тениските?!
Пътуването започна от Патки (естествено),там Люси дойде да пием една-две бирички преди да потеглим.Мисля, че това беще таен пъклен план,който целеше да ме юрка през цялото време за да не закъснеем.

Уотева, бирите бяха изпити, автобуса към гарата хванат, срещнахме Митко Барда вътре, после на гарата се намерихме със Стилян и Веси и изчакахме Пешо-Ботев.Още преди качването във влака имаше премеждия-един пич помете перон 6 на Централна Гара и двама униформени господа му помагаха.С какво беше сгафил така и не разбрахме.
Наместихме се в купето и пътуването започна.Установихме, че този влак е леко пътнически...спря дори на керемидката Владо Тричков.Влачихме се, пихме бири, Люска не спря да се възмущава от непрестанното спиране на влака.Чакаха ни някакви си 8 часа път.Имахме няколко двулитровки бира за компания, някои от нас и книжки си носеха.По едно време Саша и Митко Барда се отбиха да разкажат премеждия от другия вагон,пийнаха си биричка с нас и както си седяха така и заспаха.А ние примерните метъли захванахме една литературна тема, обсъдихме Вазов и колко е значим за културата на съвременния средностатистически българин, пихме СПРАЙТ!!!,не шумяхме, не скачахме, не правихме глупости.
Една изключително жизнерадостна кондукторка мина през купето ни след Горна Оряховица за да ни провери билетите, похвали ни колко сме готини и примерни, а две купета по-късно се чува нейния приветлив гласец с няколко октави по-високо:"Вие кроманьонци такива!Колко пъти да кажа да не пушите в купето!"
Няма да изпадам в подробности и за повръщаниците в съседния вагон и окървавената жена,която се вясна в сумрака, точно когато с Веси си говорихме за вампири...

В 7:30 (май) вече бяхме пристигнали във Варна.Настанихме се в близката гостилница за да хапнем и изпием по едно кафе...е някои ядоха, други, които 4 часа си мечтаехме за кафе и цигара и това направихме.Качихме се на автобус 41, стигнахме до автогарата и си хванахме маршрутката към Каварна.Към 10:45 вече бяхме в лагера, разпъващи палатките си.Събрахме малко слънчеви лъчи, малко плаж, следобедна бира на фона на следобедния дъжд,които някои определиха като проливен (О.О),приятен разговор с приятен човек и..ей ни на! Чакаме пред стадиона с надежда, че на някой познат ще му дадат разхлабена гривна.Очакванията ни се оправдаха и известна група говеда влезнахме на концерта.Малко ми беше кофти,че някои хора бяха дали 90 лв. за концерт,а ние гадовете влезнахме без да дадем и стотинка, но пък си имаме сериозно оправдание:1во:нямахме пари за билети и 2ро: имахме силното желание да видим групите!

Изпуснахме Leaves'Eyes, но пък Люска отиде да се види с тях-спечели мийт'ен'грийд.Влезнах 5 минути преди холандците Epica.Бях чувала страшно много неща за групата,даже няколко пъти се опитах да ги прослушам-не се получи.Просто не са моя тип.Но пък се насладих на Симоне и компания чисто визуално.Мацката е безпогрешна с едно уж невинно детско излъчване, а в същото време имаше нещо страшно извратено в тая жена.Разхождаше се по едно кожено клинче и малка къса черна рокличка, беше много готина.Насладихме се на готини пичове-момчетата наистина бяха хубави, заеби таланта.Даже на Аша мъжа се съблече по едно време *лигичка*.Впечатли ме невероятния синхрон и хармония които демонстрираше групата.Без да се поглеждат, без да си казват и дума заедно почват да куфеят по един особено красив начин.Щом накрая с Ру започнахме и ние да куфеем...
Даже знаех няколко песни-прочутата "Sensorium" и "Cry for the Moon"...forever and ever...

След половин час излезе и Доро Пеш-кралицата на рока (макар че мога да поспоря по въпроса).Като не-фен на групата мога да кажа че беше интересно и готино.Типично хард-рок звучене, кавър на Джудас, химна на Доро "We are"...мда.

И тогава...дойде ред на Таря.Не съм особен фен (даже никакъв) на Nightwish и Таря, не съм и особен фен на женските вокали.Единствените,които съм признала са Phantom Blue и Долорес О'Риордан...но Таря...Таря беше едно нощно видение на сцената.Изпълнена с живот прекрасна, красива жена, която весело ни намига с тръпчинки и прекрасна, лъчезарна усмивка.Тъмните й коси се развяваха от вятъра, тя се носеше като полъх по сцената...сякаш някой от благородните елфи от "Силмарилион" се беше качил на сцената, а не простосмъртна жена.Бях изкрено омагьосана.Гледах изпълнението й вцепенена.Ту изнемощяла от сладката болка,която изпитвах,докато ме обземаше удоволствие от гласа й, ту изпълнена с енергия готова да се мятам и да куфея.Шоуто беше епично.Изпълни много песни,които знаех.Учудих се на собствените си знания.Направи страхотен кавър на "Poison" на Алис Купър и искрено ме изненада с кавъра си на "Still of the Night" на Whitesnake.Невероятния Майк Терана пък беше като къртечница на сета от барабани, направо ме отвя.А челиста Макс...ах,този челист...очите ми останаха в него.Беше невероятна хармония.А на сцената видях два от трите ми любими струнни инструмента-чело и китара.Да ме прощават феновете на Таря за неинформираността...накефих се много на надсвирването на челото и китара,беше уникално, но не помня на коя песен беше.

Но Таря приключи.Бях изключително и искрено разочарована, защото не усетих кога минаха почти два часа.Нямах крака, не бях спала от не знам си колко часа,исках да се прибирам но ме навиха да остана за Atrocity...слушала съм ги преди, знам, че групата е много готина.Просто нямах сили и реших да ги пренебрегна.Но останахме за първите две песни и после се изнесохме.Не бях единствената изморена.
Яд ме е само,че останаха не повече от 500 души,за да ги чуят.Не заслужават такова отношение тези момчета и момиче.

Вечерта приключи повече от епично с пияните Петя и Аша.Сгромолясах се в палатката си към 4:00 сутринта и умрях.

четвъртък, 15 юли 2010 г.

Far Away...part 2!

И деня започна...красив,слънчев, позитивен...
Кафета...много кафета.И вицове...и музика,естествено.
Винаги ми е правило впечатление, че когато се събера с тези хора музиката винаги е в мен.Винаги звучи.И винаги е подходяща.

Малка разходка до станцията по-нагоре по пътя с Дима, Еми и Койота.Беше зелено,беше тихо,беше жега...имаше много брезички.И тъпия син бръмбар срешу който се цъклих 5 минути,докато го фокусирам.

Имаше и успешна игра на белот, която ми подари единствено тен на тираджия.
После имаше много слънце на поляната...където наблюдавахме разни интересни неща:


Естествено без футбол няма как да мине.Аз (за съжаление) станах свидетел на това така умопомрачително упражнение.Осъзнахме,че Мария е особено добра.Обсъдихме колко е зла и агресивна!Същински тасманийски дявол.Направиха ми впечатление фрази от сорта "Аз това тяло на спасител да не съм го направил с футбол?!"(Методи(рожденик номер 3)).Правих и вувузел с ъ...термуса?? на Ирма.Получи се успешно-всички ми се смяха.

Трябва да ви кажа, че ако трябва да избирам между надуване на възглавнички на пияна глава в 4:30 и вувузела на нетрезва глава в...16:30 под слънцето избирам...нито едно от двете!!!И от двете боли глава и сякаш съм пред припадък.А на мене малко ми трябва!=)
След като установиха, че останалата част от кервана е дошла и носи манджи, бири и т.н., голяма част се изнесоха надолу да хапват и пийват.
И аз не знам как реших да остана горе на поляната, да поиграя карти.Поне така започна.Магическия следобед стана още по-красив и слънчев.След като останахме, аз, Мартин, Еми и Дима, се наредихме на тетрис върху някакви одеяла и легнахме да релаксираме.Благодаря им на тези тримата, че направиха следобеда толкова красив...Благодаря на Еми,която не издаде и звук през цялото време, благодаря на Дима, който ми беше професионална възглавница и ме изгърби здраво (как ръбеше това момче,лелеее...ама то не може всички да са удобни и мекички като мен!), благодаря и на Мартин и неговите мръсни рунтави крака,които прегръщах.Без тях нямаше да е толкова красиво.
Зеленото прекрасно дърво над мен,което държеше хлад...и гробната тишина,която ни обгръщаше...и изсъхналата ливада, по която вятъра нашепваше разни вятърничави работи...Рапзлоха се увеличи,когато Дима проведе един три минутен разговор с майка си на руски...аз се разтекох напълно.

После пък диванетата решиха да си ходят...аз слезнах надолу с тях за да ги изпратя и да покрия на Петя изненадата!Мрънках ли,мрънках..не исках да си ходят!И Еми го отнесе милата...гледах я с онзи тъжен кучешки поглед и скимтях близо 15 минути увиснала на врата й, а тя ме гледаше с поглед,който казваше "Ама аз наистина трябва да тръгвам!".

Пушихме наргиле,запознах се с Виктор!!!, разказвахме стари вицове...нали знаете, от онези,които всички знаят, но се смеят всеки път като ги чуят.
Нямахме търпение рождения ден да започне,но още беше твърде рано.
Пребих се с разни въртящи топки на Люска,докато се опитвах да усвоя тънкостите на поя.Ще го науча това нещо и един ден и аз ще бъда част от огненото шоу,обещавам си!!!
Присъединих се към останалите,да пийна малко бира, да погледам как пекат разни месища и мръвки...разбрах,че клозета е унищожен.Проведох разговор с Дима,в който установихме,че си е забравил топката...получих и едно "не съм сигурен,но ще се опитам да се върна".

След това с Нели се хванахме да го науча този Панделаш как се играе.НАУЧИХ ГО!И играхме хоро на Артерия!Беше страхотно изживяване!

И мач гледахме...беше напрегнато,беше уникално,беше изпълнено с емоции,беше...жежко!
Почна се голямото пиене, голямото ядене, големите неща.
След 15 минутни опити да събудим Васко-успяхме!!!
Имаше и интересен диалог,който в просъница той проведе със всички:
-Васко,ставай..
-Мгргргрррр...
-Васко празнуваме рождения ти ден!
-Той е другата седмица...
-Ама,Васе, няма да почнем без теб!
-Хубаво...

Малко объркана организация откъм подаръци.Уж всичко трябваше да е тайно,ама пък то какво стана...Оказа се, че всички рожденици са усетили суматохата около подреждането и разпределението.Подавам аз на Мила подаръка на Васко и я питам: "Искаш ли да го подариш ти?", а тя: "Какво е?", аз:"Колан на ХИМ!", оцъклен поглед тип "Мила":"Ама той слуша ХИМ!!!!"

Почна се раздаване,смях,много оцъклени погледи,изненади...няма да описвам колко емоционално беше.Само ще цитирам Спайки,докато й подарявам подаръка:"Кактусииии!Розови кактусиии!Цъфтящ розов каткуууус!Никога не съм имала цъфтящ кактуууус!!!"=)

А, ако кажа, че всички са били усмихнати,никой няма да разбере какво имам предвид.А именно:

Такива усмивки,такива радости...

И аз бях там!И аз усетих жегата,усетих огъня, видях грейналия поглед на Адашчето...видях огъня в нея, видях колко е щастлива,казах й колко я обичам...


Нататък вечерта продължи с...пиене,естествено!Музикални поздрави до сутринта, опит за заспиване след изгрева...не стига,че се разсъних докато изгоня всички буби от палатката,надуя възглавничките и оправя спалния чувал, ами и точно в зачатъка на съня ми чух едно "Carry on my wayward son..." и се ококорих!Люси и Мето бяха се отдали на музикална тематика.Чух Люси поне три пъти да му изфъфля "Ама аз тая песен я обичам преди да гледам Supernatural!"...имам спомени и, че на Нова Година ми го обясняваше...

Сутринта продължи с ходене до границата за кафе и цигари, баница, бири, карти...моята накривена шапка...нещо с ебях скофтила.На прибиране установихме, че на идване бяхме супер надъхани,пълни с енергия и еуфория...а сега мечтаем да се приберем в Мордор заради един душ и меко легло.Аз лично, ако можех да се изкъпя другаде нямаше хич да се връщам в Мордор.И точно, сякаш сме във филма, с приближаване до града на насреща ни едни големи, черни облаци докъдето ти стига погледа, едно намръщено не-весело време,едни не-весели хора,дупки по пътя...

Пътуването приключи,уикенда приключи,цялата веселба остана само светъл,красив,хубав спомен зад гърба ни.

сряда, 14 юли 2010 г.

Какво четеш,как четеш,а 'що четеш????*

За да задоволя интереса на Илия, а и своя собствен и аз ще попълня този въпросник.

1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Супер рядко ми се случва.Просто ужасът, който ме обзема, че случайно мога да омажа книгата...е умопомрачителен.Без значение дали книгата е моя или не.

2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Кафе/Кола.Но независимо от напитката тя стои максимално далеч от книгата.По възможност в другата стая...

3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Hell,no!!!Ох,чак настръхнах като си го представих.Ако нещо е чак толкова интересно и значимо за запомняне се записва в тетрадката отредена за целта...Всъщност!Лъжа.Драсках само една!!! книга!Това беше "Здрач" на Стефани Майър.Но едва ли някой ще ме обвини-книгата е тъпа, хартията е ужасна, мастилото се маже навсякъде и ограждах липсващите запетайки, запетайките, които не трябва да са там и любимото ми пренасяне "оч-аквам".

4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

С книгоразделител, в повечето случаи импровизирам-билетчета,картички,лист хартия...прегъването на страници е табу при мен.

5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Художествена.Много художествена.

6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Ох,зависи от много неща.Както каза Илия, ако са 20 страници я оставям.Но...горчивия ми опит от последните няколко прочетени книги ме научи, че в момента на заформяне на подобна мисъл в главата ми, книгата трябва да е изоставена.Защото, ако не спра ще чета поне 2 часа.Нещо като аксиома е-ще решиш да оставиш книгата, а от следващата страница започва нещо страшно интересно.Ти от инат решаваш да прочетеш и така...до към 4 сутринта.

7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?Абсолютно!Аз за това чета "Под игото" десета година!
Мисля,че в такава ситуация оставянето на книгата е най-доброто решение.Убедена съм че в 99% от случаите, в които книга не ми е била интересна е, защото не съм дорасла психически за да я разбера (при Вазов не е така, просто книгата не струва!).Проблема е в мен.По-добре да не губя време в книга, която няма да ми достави удоволствие.

8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Ако има някой около мен питам него.Ако и той не знае се опитвам да разбера думата от контекста.

9 . Какво четеш в момента?"Землемория"-Урсула ЛеГуин

10. Коя е последната книга, която си купи?

"Вещерът: Кулата на Лястовицата" на Анджей Сапковски.Старая се,когато имам възможността да купувам книги.

11. От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
От първите.Обичам да потъвам изцяло в книгата и да не се разконцентрирам с действия в друга.

12. Имаш ли си любимо място/време за четене?
Докато пътувам, в училище, в парка...

13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Поредици.

14. Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Ооо, много са.Най-вече Анджей Сапковски и Ник Перумов.До сега никой не се е оплакал.

15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Жанр и атори.

16. Коя е последната, която прочете?
"Споделящият нож:Хоризонти" на Лоис МакМастър Бюджолд

17. Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?
Мога да игнорирам абсолютно всякакъв шум докато чета.

18. Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман? Пфф...кой ти помни, беше толкова отдавна.Но май беше "Котешка люлка" на Кърт Вонегът.

19. Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?Мдааам!=)

20. Препрочиташ ли книги? Да.Но се старая да не задълбавам в една книга.

Е,беше много интересно!Компитабилитито с Илия е особено голямо!=)
*За по-добро заглавие не можах да се сетя.Надявам се,Илия, да ми го простиш някак!

понеделник, 12 юли 2010 г.

Далеч от цивилизацията...част първа!

В петък се събудих от странно вълнение.Пеперуди подскачаха в корема ми, напрегнато ми беше, не ме свърташе...Станах в 9:15.Облякох се, теглих една четка на зъбите и косата и изчезнах-имах среща с Койота пред тях в 10:00!Естествено,аз веднъж да тръгна навреме от нас и тролея ще реши да закъснее!

Все тая, срещнахме се с Койота,той ми беше разносвач два часа.Купихме подарък на Мето (рожденик номер 2), купих подарък на Гилъна (рожденик номер 3), прибрах се у нас да се организирам.Нахраних любезния си шофьор с пиле фрикасе и салатка и го изпратих да ходи на работа.
Мен обаче НЕ МЕ СВЪРТАШЕ!Врътках се, слушах музика, мотках се, оправях 5 пъти багажа...Сякаш не отивах на 50 километра от София, ами на Северния полюс.
Едва-едва изчаках да стане 17:30 и поех към сборния пункт- радио Зи-рок, където ми беше срещата с другите.Предвидливо тръгнах по-рано-тролея пак закъсня.Натоварена с пълна раница, още два спални чувала-бонус, подаръчни пликове с подаръци и кактусите на Спайки (рожденик номер 4), се качих някак си в тролея, после някак си слезнах от него.С Влад накачулихме нещата в Дръгела, натоварихме се с Мила и Соня и потеглихме към Люлин за да вземем Методи (рожденик номер 2).Сгърчихме се в колата, потеглихме към сборен пункт №2, за да се сберем с другите.

Метко ми беше връчил кутия пълна с прекрасни картофени кюфтета и студена количка-бях озверяла от глад, защото покрай вълнението от пътуването бях забравила да ям цял ден.
Стигаме до бензиностанцията, ония кретени почват да ни се смеят..Дръги беше клекнал доста, заради багажите и хората в него.
След малко чудене Соня се качи в Микрата на Ру, ние олекнахме с 80 килограма.Пътуването беше изключително приятно, пълно със смях, добро настроение, безпроблемно.Стигнахме Калотина.Припомних на Влад ситуацията от Нова Година и преценихме, че няма смисъл да сваляме някой от колата, защото ще качим баира.И успяхме!
Имаше фрази от сорта "Абе тая Лада да ми се махне от пътя бе!" придружени със зловещ поглед и зла усмивка.Един заек побягна пред Ладата-пу,да му се невиди, няколко секунди закъснение и щяхме да ядем и заешко.
Добрахме се до горе.Докато шофьорите нареждат колите, аз изтичах да намеря място за палатката!Отказах в това прекрасно време да се навирам в къщата.Стен ми помогна да опъна палатката, беше на хубаво място, сенчесто, малко подливо, но всичко се преживява.

Организацията почна, лека полека се насочвахме към биропиене и хапване.Пяхме, смяхме се, пихме!
Чакахме Койот,Аша, Марто, Бубето, Пешовците и Дима да пристигнат.В 22:20 Митко още ги чакаше тия мотки безподобни.Пристигнаха към полунощ с малка изненада-Еми също беше с тях!
Супер доволна от неочакваната компания и новодошлите хора седнах да си пия водката, която Дима МИ беше донесъл!=D
Калата ме псуваше с ееееей такава голяма усмивка като му поднесох чашката с водка.Но...всичко хубаво има край!Водката свърши.

И се почна трети стадий на рукото пиянство.Отворихме лични теми, спорихме оживено по светски въпроси...половината вечер не я помня, защото се омазах порядъчно.

Към 4:30 сутринта се предадох и си легнах в палатката.Койтота също дойде да се ъ...гушкаме (малко силно казано).Палатката ми по показатели е двуместа...ама двуместна за китайците!
Предоставих и спален чувал и надуваема възглавничка.Трябва да ви кажа, че да надуваш тези възглавнички (имат предпазен клапан) на пияна глава, в 4:30 през нощта си беше...епично.Койота се разплу по корем, и аз половин час го чепках по косата, накрая и аз заспах.Някъде към 6:00 се пробудих от сумтящи звуци и нечии стъпки около палатката.Някой се беше надигнал.А на мен ми беше студено.Облякох се с пуловера и пак легнах.Към 8:30 вече бях кукуряк.Надигнах се леко, осъзнавайки, че съм увъртяла спалния чувал около мен доста успешно.С мъка се освободих,защото хем движенията ми бяха малко бавни, хем ми беше тясно, хем не исках да събудя Койота.Измъкнах се някак си и от палатката без да го настъпя.

Посрещна ме едно ясно, хладно свежо утро и миризмата на свежа трева покрита с роса.Васко (рожденик номер 5) беше събудилия се...The DAY беше настъпил.Днес щяхме да почетем рождениците ни, да им подарим подаръците, да направим празника им красив.

събота, 3 юли 2010 г.

The power of the power of the power of the power....

BANG!BANG!
Мда...втория ден дойде,ние се молим да няма дъжд...За сметка на това вятърът ни жули в гърбовете!
Хванахме половината на Скре4...пичовете са готини,много добри бих казала.Не точно моя стил,но определено ме накараха да се заслушам!Миро се размазва,естествено!Дошъл е да се забавлява!
Но колкото и добра група да бяха Скре4 някак си не се връзваха с общата картинка.
Все тая...приключиха бързо,не получиха овациите,които всъщност заслужаваха,което беше разочароващо.Отново тру метълите показаха,че не са отворени към нещо ново и различно!


STONE SOUR!COREEEEEEY!
Аууу,колко бях шокирана,колко бяха готини,колко се размазах!Признавам си, че не бях слушала Stone Sour преди това (всъщност ги бях чувала, но не знаех, че са те).И се радвам,че дойдоха тук, на тепсия, за да мога да се цапна по челото и да изкрещя "COREEEEEY!!!"...окей,признавам,не обръщах особено внимание на музиката...Corey Taylor! беше на сцената все пак.Беше уникален с фешънските си дънки, кецовете,тениската и сакото!Много уникален!След известно обсъждане на индивида, Петя се оцъкля...аз се оцъклям...след кратко съветване с Люси, се оцъкляме съвсем.Басиста е с тениска на...Manowar!
Но...все тая,Corey си сваля сакото.Споделям надежди с Петя "Дали, ако почакаме още малко ще си съблече и тениската" ,получавам критика,че съм ужасна оптимистка!


И точно когато си казвам,че нищо на света не може да ме отдели от тази гледка,Люси почва да се гърчи конвулсивно,да се смее и да ме побутва...аз се обръщам и виждам двама (трима?) чичковци, които се ъ..гърчат?!Мятаха се безцелно,потропваха с краци по земята имитирайки Ангъс Йънг, кефеха се, огъваха се, крещяха, ревяха, гърчеха се,правеха странни акордоподобни движения с ръце по-скоро наподобяващи тежък случай на детски паралич,а косматите им шкембета еротично се подаваха между тесните къси гащи и късите обтегнати тениски (горките)!Но най-забавното беше,че Миро си куфееше,размазваше се и не подозираше какво се случва зад него.Забеляза ни,когато ние трите вече червенеехме от недостиг на въздух и изцепи:"Ама на мен ли се смеете!?"...
Но това не беше всичко!Посочихме(поне се опитахме) източника на вдъхновяващия ни кикот,той се подсмихна и продължи да си куфее...наведен, прегърбен,а един от чичковците се закова на място, наведе се и започна да се взира в дупето на Миро...уиде!
Имаше толкова екзалтирани фенове на Stone Sour на позиция, че дори снимаха с телефоните си куфеещите чичковци!Бяха голяма атракция!

И защо се появиха точно тогава!Хванахме последните 15 минути и на без това кратките Stone Sour и седнахме да починем.Почнах да нагъвам сандвичи...пихме бирички, изпушихме една-две цигари...Докато чакахме Техни Величества Alice In Chains!!!

Беше магическо!Беше уникално!Бях в транс!Излязоха, а аз със сълзи на очите изкимтях на Люси:"Ама ние наистина ще видим Alice In Chains!!!"
Бяха магически...уникални...новия вокал се връзва перфектно с групата и изненада абсолютно всички.
Не помня какво се беше случило...всичко мина бързо,всичко мина неусетно,транса не мина,хората ги нямаше около мен...е, може би Петя...но другите ги нямаше!Моргота ми се бъркаше в транса, аз го срязвах с гадни реплики и продължавах...
Свърши!Беше кратко,твърде кратко...

На Manowar рещихме,че е тоалетна тайм...поседнахме, пийнахме по една бира, изядохме по един сандвич...времето мина бавно...и мъчително...и ужааааасно бавно,мамка му!Не мога да повярвям, че една група с иначе толкова енергичен ритъм ще бъде тоооолковааа скучнааа...Евала за отношението им към българската публика.Ако всички бяха като тях...споменаха Дио, изпяха Heaven and Hell...малко повече бас, по-малко китара, малко повече Manowar, отколкото Heaven and Hell...но го изпяха и отдадоха дължимото на великия музикант!

Почна да се смрачава...очаквахме Rrrrrrammstein с голямо нетърпение.Домакините бяха запалили някакво осветление,което само ни бъркаше в очите...
С Петя решаваме да се качим на трибуни...така и така нищичко не виждахме от терена,трябваше да си пънем вратовете като жирафи...беше мъка.Поне да виждаме пиро-шоуто!
Качихме сме, вятърът духаше ли, духаше...имахме малка дискусия по темата,търсихме подходящо място...накрая намерихме,настанихме се удобно и шоуто започна,сякаш нас беше чакало!
Беше уникално добро дори и от трибуни...вярно, виждаха се малки щъкащи фигурки по сцената, на видео стените не беше ясна картинката, звукът беше стерео(о.О)(или поне оставяше илюзия за такова)...и се смачкахме!Куфяхме, пяхме, драхме се...луд на шаренко се радва.Пиро шоуто беше у-ни-кал-но...Завиждах определено на онези,които бяха отпред и усещаха жегата от пламъците изригващи от къде ли не...Пяната лееща се от огромния розов член на Pussy,след демонстрация по знание на български от страна на Тил...лодката на лудия им клавирист.Беше уникално...нямам думи да опиша...Шоуто беше невероятно,но кратко!
Не мога да изразя с думи съжалението си,когато осъзнах,че е свършило...не вярвах,че ще свърши толкова бързо,не исках!Беше невероятно,магическо...беден ми е речника да го опиша...и не съжалявам за всяко едно мускулче,което изтормозих в онази вечер, не съжалявам за всеки косъм,който изкубнах,докато опитвах да си среша косата на другия ден, не съжалявам за всяка една кирлива стотинчица,която дядох за този фестивал!

Надежда ми дава,че има договор със Sonisphere за три години...и следващата година пак ще има едно запомнящо се шоу.Просто не съм допстатъчно смела да си представя,кои ще са групите,които ще дойдат следващия път.

петък, 25 юни 2010 г.

sofia rocks!Am i Evil?Yes!YOU ARE!

Решавайки да подновя блога си, мисля, че за по-добро начало не мога и да мечтая!


Не мога да кажа, че мечта се е сбъднала. Никога не ми е било фикс-идея да видя ТЕЗИ групи на живо, защото не си позволявам чак толкова висши мечти.
Но е факт...видях ги, размазах се, всичко беше...епично.

Паника около началото на феста: трябвало да си взема по-рано гривничка.Еми, добре, ама се редих бая време. Май не бях единствената сетила се в последния момент. Трябва да отбележа, че съм изключително щастлива, че гривните не бяха с цветове, които много напомнят сексуалната ни (евентуална) ориентация (каквито бяха гривните на феста в Каварна, например!).

Намерихме се с моята щедра придружителка, намерихме се с нейната половинка и...влезнахме. Огромната сцена се издигаше с огромното си великолепие пред нас. Имахме щастието да влезнем през входа точно срещу Нея. След малко лутане и чуденки се разположихме между двата пулта на терена, под предтекст, че там звука ще е прекрасен. Бяхме на изключително лесно място. На който му трябвахме знаеше къде сме. Срещнахме познати и приятели, пиха се бири.

И започнаха Anthrax! Не съм кой знае какъв фен на групата. Но изключително ме впечатлиха, защото бяха енергични чичковци, които се раздадоха на max! според мен. Заряда им ме зарази и аз даже бях нетърпелива за следващите величия на сцената.
Anthrax забиха с "Caugh in a Mosh" и мазалото започна. Радвах се, че поне знам няколко песни на групата и си издрах гърлото на "Antisocial"! Впечатлиха ме със сценично поведение, специално с "Indians" и оперението на вокала Joey Belladonna!

Малко почивка и почнах с нетърпение да се оглеждам кога ще излязат Dave Mustaine и компания! Един сандвич, малко бира и ей го на! На сцената с типичната си рунтава прическа! Веднага ни подкараха с "Holy wars...", размазвацията беше гарантирана! Дъждът се изля точно на време! Придружителката ми ме вкара в паника подвиквайки: "Вади дъждобрана!" и в цялото бързане аз си заблетох косата в дъждобрановите копчета и докато се отплета бях станала вир-вода! И тогава се изсипа градушката! Нямаше голяма полза от дъждобрана, но поне не подгизнах съвсем!
Удоволствието продължи с "Hangar 18" и "Headcrusher", "Sweating bullets"...
Влад се появи драматично точно в началото на "Symphony of destruction", съответно придружено от няколко майтапа по темата.

Но и това приключи. И чаках ТЯХ! Кралете на траш метъла, група, която изпуснах веднъж и се бях заклела, че втори път това няма да се случи! Отидох в този ден само и единствено заради ТЯХ! SLAYEEEEER! Размазвачка, размазвачка...колко да е размазвачка! Малко съжалих, че дъжда се изля по-рано, но....както каза навремето господин Върбанов: "Ще умрете със SLAYER!"
Клането започна с "World Painted Blood", последвано от "Jihad", "Hate Worldwide", емблематичната "Angel of Death"...Куфея си аз, размазвам се, избива ме на агресия и точно на ТАЗИ група всички на терена решават да минат покрай мен. Местоположението ми се обърна на магистрала, аз почнах осезаемо да се изнервям. За съжаление всеки път, когато се заканех на следващия минувач, то се оказва някой мутроподобен индивид-ходи му кажи нещо!Един пич си плати таксата с бира и аз бях изключително доволна от развоя на събитията!=)
Слънцето се показа за кратко, но достатъчно за да се пошегуваме, че е особено подходящо за ТАЗИ група. И тогава се показа дъгата! Също подходяща за грубия и агресивен саунд на SLAYEEEEEER! Решихме, че трябва да се отбележи и изкоментирахме "Дио ни наблюдава!". Налегна ни лека тъга, че няма да видим емблематичните рокаджии от Heaven and Hell, както бе предвидено, но...живот, какво да го правиш. Символът беше абсолютно недвусмислен...не случайно Дио ни "наблюдаваше" точно на SLAYEEEEEER!

Но всичко хубаво има край. И те приключиха. С огромно съжаление погледнах към празната сцена. Хората около нас бяха развълнувани заради наближаващият ураган на Metallica. За наше щастие дъжд вече не валеше, беше приятно и хладно. Аз смених екипировката от тениска на Slayer-Raign in blood, на Metallica-...And justice for all!
Аз съм голям враг да парадираш с фенщината си към една група и да си с мърчъндайз на нейн концерт. Но не знам защо, още със събуждането през този ден реших да съм си с тениските! Както и да е...смрачи се, позакъсняха, но и те излезнаха. Хедлайнерите на Голямата четворка започнаха с "Creеaping Death". Не бях особено изненада имайки предвид преидшните концерти от феста. Няма да цитирам сетлиста, няма да обяснявам какво мазало беше. Само ще кажа, че този концерт ще го запомня доста дълго...надявам се един ден да разкажа на внуците си как съм видяла Dave Mustaine и James Hetfield на една сцена, свирещи и пеещи "Am I Evil" на "Diamond Head"!

Концерта приключи, бях прегракнала, бях изморена, изтощена, краката ми си отиваха бавно, но славно...а в същото време бях разъвлнувана, пълна с енергия и пред истерия.
Пихме по една-две бирички на Патки и се прибрахме в очакване на следващия ден. А той обещаваше да е много повече от просто концерт на Rammstein с някакви си там групи!