четвъртък, 29 септември 2011 г.

Абе...

В последните дни се говори много за Кирил Рашков а.к.а. Цар Киро, за неправдата,за етносите,за циганите*,за сапуна…
Няма да коментирам политическата причина,заради която се случиха последните събития,нито ще разглеждам проблема в протестите.Други хора са разгледали проблема и не желая да повтарям, най-малкото, защото няма да успея да се изкажа толкова добре.

Последните събития ме накараха да се замисля къде, всъщност, се корени проблемът с реакциите на хората.И това са разсъждения, не коментар, който цели да вземе страна в спор, който е безсмислен.

Да си расист или етнофоб би трябвало да е отживелица.Вече не е модерно.
Не трябва през XXI век да се проявяваме като расистки скотове, които не знаят нищо друго освен да скандират на протести,за неща…които и ние не познаваме.
Засегнат е проблема с етническата неправда.Всеки сочи другия с пръст,обижда и псува.Всички се чувстват обидени.
На циганите не им харесва начина, по който се отнасяме към тях.И постоянно ставам свидетел на лошо отношение към тях.
Но не разбирам-как да се държим към група хора,които масово рушат всичко?!Хора,които умишлено не правят нищо по въпроса да се впишат в едно що-годе развито общество.Тези хора се стараят по всякакъв начин да не бъдат приети в обществото ни:не държат на образованието си, защото знаят,че ще бъдат омъжени/оженени на 12-13 годишна възраст и няма да имат нужда от образование,защото държавата ще изплаща помощи.Наскоро кметът на едно софийско село се е изказал към братята си цигани ”Спрете да се множите толкова,че ставаме много-българите не могат да ни изхранят’’
И не,не говоря наизуст – майка ми става свидетел на горе описаното всеки ден.Момичета от втори клас проституират, а 14 годишни са малтретирани от бащите си,защото искат да учат,а не да работят. Това са хора,които не зачитат обществените морални и етически норми, не се съобразяват с нашите закони,това са хора,които се надбягват с МПС-та с каруци в центъра на София.


И последните събития и протести не са проблем на етническа основа.Не бива да бъдат такива.Трябва да спрем да сме ограничените хора,които сме и да погледнем себе си.
Българите не са китки за мирисане.
Циганите си имат цар Киро,ние си имаме Маргини, Митьо Очите и един куп хора, които са известни с държавните си измами от години.

Защото не може едно българско дете да бъде „възпитавано”, че циганинът е лош, мръсен човек, който трябва да бъде мразен.Или,че „мръсният циганин ще дойде и ще те прибере” и т.н.
„От циганин до циганин разлика има, както от българин до българин!’’
Но циганката плаши детето си с „Млъкни,че скинарите ще дойдат да те приберат!”

В един момент ставам свидетел на следното:семейство цигани получава общинско жилище преди десетина години.Дават им апартамент,който те не одобряват.В процес на оплакване им се казва „ОК,отивате в еди-коя-си-част на квартала” Частта, в която се настаняват други представители на циганският етнос.Семейството отказва с идеята,че не желаят да бъдат в „масовата мизерия,при ония мърльовци” Искат децата им да израснат сред добри съседи, да се изучат и да бъдат възпитани добре.Живеят добре,но всеки път, когато се разминат с познати от „онзи край на квартала” са обиждани, наричани с епитети и след тях се подвиква „Ей ги,големците,дето не искат да живеят с нас!”
В един красив момент тази ситуация ме оставя леко учудена.Какво да си мисля аз,средностатистическа гражданка на Република България?!
Циганите ни сочат с пръст, обиждат ни,били сме лоши с тях,а те не правят нищо да бъдат добри едни с други, пък да не говорим за отношенията им с българите.

И докато разни хора крещят по улиците „Циганите на сапун!”,аз ще отида да пия една ракия с чичо Ицо и тумба съседи!Мерси!


* Не роми,а цигани.Ние сме единствената държава, в която циганите се наричат иначе.Но щом финландците, руснаците,украинците си имат цигани,значи и ние можем да си имаме цигани.И чичо Ицо от съседния вход с гордост казва „Аз съм си циганин!”…та,да…

сряда, 6 април 2011 г.

Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка...

Аз съм ИМПРОхолик.Всички го знаят.Аз съм тоталното олицетворение на сектанта в чистия му, първичен вид.Но желанието да видя познато лице в друга роля силно ме амбицира.
Като начало се запознах с играта на (безпорно) невероятния Леонид Йовчев.

Днес станах свидетел как българина може да прави нещата различно, да ги разчупва, да ги направи уникални.
Прекрасната постановка "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" ме остави с едно топло чувство на лично удовлетворение, което все още гъделичка навсякъде.
Мотивацията ми да видя и друг познат актьор, а именно Петър Мелтев, ме заведе в СФУМАТО, в зала Underground. Отидох с идеята, че ще наблюдавам нещо хубаво, нещо смислено или нещо, което най-малко очаквам.
Но се сблъсках с една наистина идейна постановка, с прекрасен сюжет, лек хумор, изненадващи моменти и, най-важното, изиграна с много талант.
Актьорите Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков,Юлиан Петров и Александър Митрев изиграват много силни и интригуващи образи, които те привличат с непредвидимостта си.
Малко са актьорите, които те оставят ококорен с часове, задавайки си въпроса "Как, по дяволите, той го направи!", но те успяха.Факт! Всеки от тях се откроява с ролята си.А самата пиеса е такава, че всеки герой се откроява по някакъв негов си начин, всеки има своята специфичност и лична игра.

Но покрай всичко това, осъзнах нещо много важно:средностатистическият българин, който ходи на театър, все още не е свикнал да гледа нещо различно.Не е свикнал с тези важни постановки, които всеки разбира сам за себе си.Не е осъзнал, че не трябва да се напряга да търси философското, смешното или смисленото.Не е осъзнал, че трябва просто да се довери на самата пиеса и да се остави по течението на играта.
Самия факт, че ми беше зададен въпроса "А за какво се разказва?" ме остави без думи.На кого му пука!? Слушай, гледай, чувствай и ще разбереш.
Този Българин още не е свикнал да експериментира със себе си.Свикнал е да ходи на театър за да гледа постановки, доказали се с годините и известните си актьори, постановки рекламирани на всеки и навсякъде.(Не че в тези постановки има нешо лошо,не!)И, ако случайно попадне на нещо ново, уникално и необичайно (каквото беше и днешното събитие), то той е разочарован,защото не може да отвори себе си за различните и нови неща.

А това е тъжно.Много тъжно.

А "Мъртвата Дагмар..." не е средностатистическа пиеса за разни хора, на които им се случват разни неща и се оправят с тях някак си. Не, Тя е едно уникално изживяване, което всеки трябва да изпита.

неделя, 16 януари 2011 г.

ИМПРОвизирана работа!

Какво е ХаХаХа Импро Театър?
Това е първата група за импровизационен театър в България! Това е група от петима талантливи актьори, които всеки понеделник ти помагат да се справиш с идващата гадост на новата седмица. Всички пишат "Гадно ми е!", "Искам да се махна от Мордор" или "Мръсно ми е в София!". Аз казвам: "Всичко си е супер!"
Това е начин за час и половина да се спася от напрегнатото, сиво и монотонно ежедневие. А най-хубавото на цялата работа е, че чакаш понедленика с нетърпение!

Защото тези пет таланта там, горе , на скърцащата сцена на "Славянска беседа", промениха виждането ми за забавлението.Помогнаха ми да погледна на значението на думата "смях" от съвсем друг ъгъл!
Защото е толкова хубаво, когато влезнеш в залата, когато игрите започнат, когато се отпуснеш и се оставиш на вихрушката от щастие, смях и положителни емоции да те хване и да те завърти, да те остави без дъх, да не те пусне, докато корема не те заболи.Да се откъснеш, да забравиш, да се чувстваш като едно цяло с всички. Защото е толкова чудесно, когато видиш свой приятел там горе, оцъклил притеснено очи да заеква и да се смее, докато онези петимата го мъчат с игри. Защото е толкова вълнуващо, когато изберат нещо, което ти си предложил да стане част от играта. Защото е невероятно, когато излезеш от залата, да запалиш една цигара и да видиш блесналия поглед на всички, докато бавно осъзнаваш, че ти изглеждаш също толкова налудничаво изцъклен, с голяма глуповата усмивка, която по необясними причини не можеш да свалиш от лицето си. Защото няма нищо по-освежаващо от това да изпиеш една бира и да обсъдиш всичко видяно.
И най-вече...богатството на ИМПРО театъра е в това, че всичко е уникално само по себе си. Нищо не се повтаря. Нищо не се наговаря.
И всеки, който иска да се запознае с шарената страна на нещата, трябва да дойде да на ИМПРО!

Всичко си е супер!

Повече за Импро Театър вижте в официалния им сайт или във фейсбук страницата им!

четвъртък, 13 януари 2011 г.

Комедиен сюрреализъм в сюрреалистичните дни...

Навън беше още тъмно, когато студения смразяващ въздух ме прониза, докато подтичвах към таксито, където ме чакаше Мартин. Малко необичайно начало на деня, но, без спор, изключително приятно. С напредването на сутринта предвкусвах чудесна среща с чудесни хора. Към 12:30 часа се запътих към Художествената галерия с Илияна под ръка.
Още с влизането "Луцифер" ме посрещна със святкащи очи. Затаих дъх без да искам,докосната от огнения поглед на Лукавия. Но не той беше моята цел днес.
Салвадор Дали - любим художник, който през годините е събудил много вдухновение в мен и в мои приятели. И днес имах удоволствието да видя гениалната изложба "Божествена комедия - Данте". Усетих едно тежко и тягостно настроение да се носи във въздуха из залата.По-късно разбрах защо.
Първо ние, наблюдателите, се запознаваме с Рая. Посреща ни силуета на Архангел Гавраил изобразен върху едноименния отпечатък. Последван от "Сътворението на ангелите", "Небесата", "Радостта на благословените". Но този "Рай" представен от Дали е някак неясен и размит. Не се усещат близостта и познатото на обикновения човек.Сякаш посланията на "Рай" и техните изображения са недостъпни за недостойните наблюдатели, които все още не са достигнали това възвишено състояние на духа и душата, в което могат да съзрат ясно разкоша на Рая. Единственото нещо, което ни е познато и някак ясно е култа към Беатриче. Нейната красота е ярка, видима, подробна и някак си позната. Красотата на Беатриче е символ на чистото и възвишенто, на божественото и райското.
Някак неусетно минаваме в "Чистилище". Преходът е почти неуловим. Още в самото начало на тази поредица от отпечатъци виждаме по-познати символи, по-смели щрихи. Като боязлив бриз някакво чувство на притеснение премина през мен,цялата настръхнах. Докато в "Рай" се възхищавах повече на гения, таланта и техниката на великият художник, то в "Чистилище" почнах да се замислям за малките и човешки неща.Но все още тези мисли не бяха толкова осезаеми.
Направиха ми силно впечатление отпечатъци като "Дървото на познанието", "Прахосничество","Данте среща Беатриче". "Чистилище" носи послание за баланс и равновесие.Има моменти на безнадеждност, но някак обещаващо поредицата завършва с "Пречистването на Данте".

Най-силно впечатление ми направи "Ад". Тук видях най-много близки сцени.Тук е изобразена най-познатата среда на хората.Салвадор Дали по съвършен, но простичък начин е успял да пресъздаде най-съкровените ни мисли и страхове.
Щрихите са по-заглушени, не са толкова груб. Лицата са ясни и подробни. Вече се виждат и много познати елементи от творчеството на известния художник, които се срещат в творби като "Великия мастурбатор", "Жената с чекмеджетата" или известните "течащи часовници".
"Злия дух на логиката" ме впечатли искрено.Изображението беше толкова силно и истинско, сякаш беше живо.Художникът е докоснал човешките недостатъци като завист, лицемерие, алчност и гняв, лъжата, и богохулството. Отпечатъците ме стъписаха, смразиха кръвта ми. Усетих лека паника, почнах да си задавам въпроси: "Така ли ще изглеждам в Ада?Но там ли ще ида?Лъжец ли съм?Алчна ли съм?". Съвсем несъзнателно започнах да свързвам отпечатъците и техните послания със спомени, с хора. Откривах и примери с мен самата. "Ако това са грехове, ще се лутам от картина в картина" - помислих си. С тъжна усмивка продължих да се взирам в цветовете и линиите. Хареса ми символа на "Умрели от насилствена смърт". Покровителя с нежност придържа и без това изстрадалата душа,готов да я утеши във всеки момент.
И някак плавно, с дълбока въздишка обиколката за мен приключи с "Началото на голямото пътуване". Отпечатък, от който лъхаше спокойствие и примирение. Толкова различен с меките си черти и пастелни цветове. Отпечатък, от който струи надежда за един по-добър път. Светъл, добър, хармоничен, чак комедийно набожен...

След това преживяване ще съм с една идея по-вярваща.Може би...

неделя, 24 октомври 2010 г.

ДДТ!

Аз ще си предупредя,че 1/3 от сетлиста не го помня, 1/3 го помня, но не по ред и...1/3 са от песните,които знам перфектно,но не им знам заглавията!

Приключвам с демонстрирането на познание на тема "Заглавия на песни" и започвам с опитите да опиша едно прекрасно изживяване,което ме изпълни с толкова положителна емоция!
ДДТ е една от най-известните руски групи появила се благодарение на нейния вокал Юрий Шевчук през 1980г.Групата се е оформила като такава на конкурса "Золотой Камертон"...и т.н. и т.н....търсете в Уикипедия,ако не знаете историята на тази емблематична и легендарна група.

Навън бе студено,но студ не се усещаше...нито жажда, нито глад...цигара след цигара и очакването.По-рано през деня не се чувствах ама никак предконцертно,сякаш нищо особено не се случваше,но с падането на нощта почнах да се вълнувам и да броя минутите до началото на концерта.
Малко суматоха около пристигането на човека, благодарение на когото това нещо се случваше на мен, и влезнахме вътре.Събрахме се скромна компанийка и решихме да влизаме навътре.Отивайки на концерта в главата ми се въртеше една единствена мисъл "Искам да чуя "Дождь"!Искам!Искам!Искам "Дождь"!!!"...Може би исках да я чуя толкова много за да изпитам още веднъж онова вълнение от онзи прекрасен мрачен, сив и облачен ден, в който слушах точно тази песен до откат четейки Стругацки.
И в един момент на сцената се появява най-ненормалния и жизнен човек на този свят - Юрий Шевчук!Обяви,че групата още не е готова, извини се за забавянето и ни обеща няколко акустични изпълнения.Почна да се обяснява и тогава засвири познатата мелодия и започна да пее:

"Дождь, звонкой пеленой наполнил небо майский дождь.
Гром, прогремел по крышам, распугал всех кошек гром.
Я открыл окно, и веселый ветер разметал все на столе -
Глупые стихи, что писал я в душной и унылой пустоте...
"

Бях в екстаз,защото за пръв път ми се случваше да искам да чуя точно определена песен и тя да е първа...след това песни и подробности ми се губят,защото изцяло се потопих в прекрасното усещане,което носеше групата!
Изпяха онази прекрасна слънчева песен, с онзи така тегав текст,която винаги е предизвиквала у мен смесени чувства!Научих коя била паролата на целия свят,а именно-любов,разбира се последвано от едноименната песен!
Изпаднахме в есенен делириум с "Последняя Осень" и "Осеняя","Что такое осень?"...Драхме се на "Ето все"...и разбира се епичното преживяване приключи с "Родина"!Мать вашу!=D

Трябва да отбележа,че музикантите са истински професионалисти.Настоящия състав на групата е ъ...съставен от Юрий Шевчук (вокал,китара),Алексей Федичев (китари,беквокали),Константин Шумайлов (кийборд,беквокал)(да, това е пича с гирчовете =D),Павел Борисов (баса,беквокали),Иван Васильев (тромпет,тромбон,вокали) и Артем Мамай (барабани).
Някак си на сцената имаше повечко народ, но...както и да е!
Момчетата впечатлиха със силно изразен професионализъм и талант.Бяха прекрасни,перфектни и невероятно завладяващи!Момчетата имаха страшен заряд,който просто раздаваха в изобилия на всеки един човек в залата.Личеше си,че се кефят на това,което правят!Зала "Универсиада" (в която хората бяха обидно малко...ако имаше 600-700 души, ей мъ на!)се разклати под ритъма на потресаващите барабани, поизтъркахме пода под звуците на суинга и рок'енд'рола,защото тромпетиста и тромбониста (?!) се раздадоха на макс, а китариста просто ни отвя със соло.Едно, но направено както трябва.
Имаше една приятна екзотична мацка, на която така и не разбрах името.Имаше нетипичен и интересен глас,с който ни показваше,че в тази група не влиза кой да е.В началото бяхме малко скептично настроени, но момичето се раздаде напълно и допринесе за прекрасната атмосфера.
Мисля че е излишно да казвам,че Шевчук е пълен перко?!Но все пак - пича е ненормален...В един момент почна да се катери по металните конструкции на сцената.Тази гледка беше допълнително украсена с коментар (изказан особено на място):"Сега застрахователите се кръстят..." или нещо подобно.Той подскачаше, танцуваше, подритваше, падаше, ставаше, въртеше се, изтръгваше си кабела от китарата...всякакви такива чудни работи,които ме впечатлиха...
А да-пя страхотно!Този човек беше в невероятна форма.Пееше сякаш за последно, звучеше като студиен запис...беше невероятен!Този прекрасен и силен глас ни плени и разтърси.
И...днес имаше неделно Odd Crew,които правеха втора промоция на албума си "A Bottle of Friends"...бих пропуснала и десет Odd Crew-та заради тази вечер,тази група,този концерт...и заради компанията,разбира се!;)
Искам да кажа,че благодарение на един определн човек, тази вечер беше реалност за мен.Благодаря ти,човеко (=D), че ми подари това прекрасно изживяване и този чудесен заряд!Благодаря ти за тази прекрасна вечер!Благодаря!=)
Спокойно мога да заявя,че концерта на ДДТ влиза в моя топ 3 за най-любимите концерти тази година...особено като имаме предвид,че единия още не се е състоял (Anathema,20 ноември)!

неделя, 26 септември 2010 г.

Sunshine...or my first book-review!

Не очаквам да напиша нещо епично,но трябва да споделя:
Най-накрая да прочета съвременна книга за вампири,която да е що-годе стойностна,да е увлекателна и да може да се чете от всички!
"Съншайн" притежава нещо,което "Здрач" или Вампирските диарии нямат-личности.Индивиди със специфични реакции, начин на мислене, ежедневие...индивиди!Индивидуални личности!Описаните хора не могат да се сложат под общ знаменател "добър" и "лош", героите не са идентични един с друг и...нещото,което ми направи страхотно впечатление-нямат описание на външния вид.
Главната ни героиня е пекарка известна в града с канелените си ролца.Майка й е сприхава личност,която е напуснала съпруга си,когато нашата героиня е била на 6-7.
Знае само,че баща й е от известно магьосническо семейство(не казвам, че няма лейм свръхестествено присъствие,но то не е натрапено...чак толкова...много...май), знае,че има и някакви способности, но дотам.Има уж сериозно гадже,но в описанията изглежда,че той е там колкото "да не е без хич".Героинята ни не е звездата в града, не е първата красавица, не е тъпоумна фльорца,която не прави нищо друго освен да реве и да мига на парцали.А,да!И да обяснява на някого,колко го обича...
Живота на нашата героиня(Рей Съдан,по прякор Съншайн (да,Илия,стига сумтя,трябва да има нещо и за масата))се обърква яко в една нощ,когато група вампири я набелязват за манджа, отвеждат я в някаква стара къща,там я чака друг вампир...ъ..."осъден" на ъ...смърт?!, но не иска да я яде по някаква причина!*поема си дъх*

Героинята ни открива свръхестествените си способности,които се зареждат от слънцето (каква изненада!) и спасява нашия гладен изнемощял вампир Константин!Той се отличава от другите с описание-черна коса,зелени очи,белег от мълния...=D...а, и цвета на стари изсушени гъби!Гроус!
Но!Поздравления и аплодисменти за авторката-вампирът е такъв какъвто е!Хищник!Немъртъв!Грозен,стар,отчужден и странен!Не е секссимвол,не е прекрасно,мекушаво,ангелоподобно създание,което пие кръв от сърничка, защото му е мъчно.Тук вампирите са зли,долни,подли и се хранят с човешка кръв!Подчертан е факта,че вампира не изпада в еуфория от факта,че трябва да работи с нашата Героиня,но пък тя е още по-екзалтирана...

Целта ми не беше да разказвам книгата.Исках да споделя защо тази книга ме впечатли толкова.Не мога да обяснявам добре,знам,мерси.Просто исках да кажа,че не трябва да се отчайвайме от изкривените представи за вампирите и тяхното ъ...еженощие.

ПП:Естествено,серията за Суки Стакхаус не влиза в оплютите произведения на съвременната литература!

четвъртък, 29 юли 2010 г.

How do you feel today?!ANNIHILATED!!!!!!

Втория ден не беше кой знае какво-плаж,изгаряне,заспалия Боби, "Какаду",пиене до 5 часа...мда...

Сутринта се събуждам от обаждане от непознат номер."Ало?!" някаква сънена такава, а оттатък чувам гласа на дядо ми, заливащ ме с пожелания за навършените 18 години.Колко хубаво звучи.Не се чуваствах по-различно, но пък изпитвах ненормално желание някой да ми поиска личната карта.=)
След като пожелах на дядо ми приятен ден, палатката ми се разстресе от два чифта ръце (поне),всички викащи "Диди,ставааааай!!!"...аз взех,че наистина се надигнах и излизайки от палатката ми се нахвърлиха на врата с пожелания разни, целувки, усмивки...И в този момент фиксирах огромната торта с надпис "ЧРД Дици, от форума на Z-rock!".Илия ми я поднасяше, на нея горяха свещички...аз си пожелах нещо, поех си въздух, изкашлях се и ги издухах всичкитееее!

Нямаше нищо кой знае колко вълнуващо-раздадох малко торта, изпуших една кутия цигари,всичко точно...в един момент идва Валери (Скорпиона) и ми връчва моята зелена военна тениска, за която до този момент бях изключила, с един прекрасен надпис Annihilator на нея и два прекрасни подписа по-долу...чак тогава ми щракна.Мамка му, щях да видя една от най-любимите ми групи на живо.Организирах се с Калина и Георги за най-отпред и към 16:27 вече бяхме в малката тълпица пред преградите...отвориха ги, аз си подадох билета, изчаках двамата по-горе споменати, сякаш ги бавиха цяла вечност, и,газ!, напред.Никога не съм тичала така...пак лъжа, тичах така за концерта на Whitesnake...и пак бях отдясно...все тъй ми иде явно.

Прегърнах оградата, благодарна на съдбата,че ми е отредила онова местенце там.Чакахме,чакахме,чакахме...сякаш цяла вечност...излязоха Voivod!Илийка, сори, ама няма как да не разкажа...БЯХА РАЗМАЗВАЩИ,ЧОВЕЧЕЕЕЕЕЕ!То не беше звук, не беше глас, не беше сценично поведение...и пак имаше обидно малко хора.Как може ТАКАВА група да бъде толкова неодоценена?!Куфяхме,куфяхме,куфяхме...започнаха "Astronomy Domine"...бяха разцепващи.И тогава Жорката каза "Е тва е, човек.Флойд и Войвод...действат ми по един и същи начин-пращат ме на Луната.Само, че едното е ракета с реактивен двигател, а другото е шут в гъза!"!Фразата!!!
Voivod приключиха впечатляващо-басиста им скочи от сцената и дойде да се здрависа с нас...пипна ме няколко пъти, а когато охраната реши да го издърпа от публиката (в която сам се беше наврял) той се вкопчи в прясно изгорелите ми рамена.После си подритвах здравната книжка доста упорито, докато се "оплаквах" на Илия от болката в рамената.Пича направи и стейдж-дайв, абе...ненормалник!Пълен перко!

Зачакахме Primal Fear, докато Жоро изтича да се запознае с част от групата Voivod.Този човек имаше всичко...перце, сетлист, поздрави се с вокала им...искрено му завидях и се размечтах и на мен да ми се случи, но с Annihilator...пфф,къде ти.По принцип съм си такава, с невъзможните представи...ако знаех какво ме чака...
Все тая, Primal Fear излязоха, бях изумена колко техни песни знам...вокалът им имаше завидни възможности, вдигаше ебахти тоналностите, ебахти октавите...изключвам факта, че приличаше на обръснатия Ерик Адамс...групата ме кефеше.Имаше един такъв осемдесетарски саунд.Подгряха ме доволно.За огромно съжаление нито перце имаше, нито сетлист...Лили остана разочарована, а когато концерта прикючи Ангел си хвана фотоапарата и отиде да се запознае със самите Primal Fear.

И в един момент аз осъзнах,че...остават,колко?Двадесет минути, докато ТЕ излязат и ми отвеят главата!Очаквах Ги с такъв трепет, с такова вълнение...в един момент вече потрепвах в нервни конвулсии,нямах търпение.И..ето...светлините угаснаха, светлината намаля, чух звука от телевизор и веднага познах задаващото се парче.The Box!!!От албума "King of the Kill"!!!Бях изключително обнадеждена, че почват със стар албум...много исках стари парчета, а не от последния албум (в частност)...Don't push meeee!!!Don't push!!!
Последвано от Ambush от последния им едноименен албум, който успях да чуя само веднъж, преди да потегля...а Dave Padden беше точно пред мен и ме гипсираше с кристално синия си поглед.Имах чувството, а и не само аз, а Лили и Бо също, че се втренчва безумно в мен за секунди и после си продължава...и така няколко пъти.Бях...в транс...не знаех къде съм.Виждах само Него, чувах само Тях...куфях, крещях, изках да се разлетя на парчета и после пак така...
Изригнаха с "King of the Kill" от едноименния албум, след това имаше "Hell is A War","Plazma Zombies" от албума "Schizo Dleuxe", "Clown Parade" от така презрения "Metal" (в който няма нищо метълско), след това "Ultra-Motion" от албума "Waking The Fury"...
Подпалиха света със "Set The World On Fire",но...когато и следващите две песни минаха неусетно, Джеф каза, че ще трябва да си ходят...бях толкова разочарована.Кога мина шибания час и нещо?Джеф каза,че имат време само за две песни,отдаде почит към Дио (лека му пръст) и заобяснява,че ще изсвирят една песен (?!),която е била искрено вдъхновена от покойния...Светът ми се срути.Не можех да повярвам.Когато разбрах,че тази група ще идва тук, в България, че имам ужасно голям шанс да я видя, не мечтаех,че ще чуя тази емблематична хармония от звуци на сцена, на живо, с Дейв на метър и половина пред мен, с Джеф, който като се изкачи на резервните колони е още по-близо...Crystal Ann беше парчето, което ме понесе на няколко педи от земята.Беше парчето, което сякаш скъса нещо в мен, сълзите рукнаха като скъсана язовирна стена...плачех и се смях, а светлините лудешки се мятаха, погледът ми се беше впил в ръцете на Дейв, които творяха чудеса...невероятната нежност на Crystal Ann се сля с умопомрачителното (но и доста очаквано) размазващо парче - "Alice In Hell"!Крещях, драх се, куфях, въртях се, суках се,емоцията ме заля като ураган...чух прекрасния Bridge преди солото, който направо изревах...лека пауза...и започна солото.Светът се завъртя, китарата кънтеше в мен, баса отмерваше сърцебиенето ми, барабаните удряха в черепа ми...светлините ме заслепяваха,но не ми пукаше...Това бяха Annihilator...на рожденния ми ден.Пак ревнах...бяха сълзи на щастие, на умопомрачително щастие,което нищо и никой не можеше да помрачи и развали.Някак си отдалеч чувах как Annihilator казват,че сме страхотни, че ни благодарят...казали и, че ще се върнат,някак си съм го пропуснала...чувам, сякаш като ехо, че Лили моли охранителя да открадне едно перце за мен, защото имам рожден ден...виждам замъглено как пичовете от сцената взимат цяла шепа перца, как ги хвърлят, как вятъра ги духва на обратно, как журналистите се спускат за перца, а охранителя, бърз като котка, краде едно и ми го тиква в ръката...аз май му благодарих...усещах формата на перцето в дланта си, стисках го като светиня...пак леко размазано виждам как някой отлепя сетлиста на групата и го размахва, а същия този добър човечец с оранжева блуза му го взема от ръцете...чувам хората около мен крещят "На мен, на мен, дай ми го, моля те!".Но аз знаех,че това е МОЯТ сетлист, знаех, че е отреден на МЕН.Видях го, как ми го подава, а аз го взех в ръце и рухнах...светът го нямаше...леко приглушените гласове на приятелите ми,които ми повтарят "Диди, добре ли си?!", "Диди, стига пуши!", "Диди, пийни бира!"...Зъбъl, която се беше навела и ми правеше глупави физиономии и ми казваше да дишам...а аз се смеех и леех сълзи на щастие.

В този момент не съществуваше нищо, аз бавно осмислях какво ми се беше случило.А дори не предполагах,че ще реагирам така и, че ще бъда така искрено разтърсена из основи.Не вярвах,че има група, която да успее да го направи...чувам от някъде Илия: "И аз бях така след двете си Металики!"...ДВЕ МЕТАЛИКИ!Копеле.Представи си ме след втори Annihilator!Аз официално ще спра да съществувам...

Няма какво да разказвам.След това всичко беше някак маловажно, някак обикновено,някак налудничаво, някак сиво.Всичко останало нямаше значение.