Решавайки да подновя блога си, мисля, че за по-добро начало не мога и да мечтая!
Не мога да кажа, че мечта се е сбъднала. Никога не ми е било фикс-идея да видя ТЕЗИ групи на живо, защото не си позволявам чак толкова висши мечти.
Но е факт...видях ги, размазах се, всичко беше...епично.
Паника около началото на феста: трябвало да си взема по-рано гривничка.Еми, добре, ама се редих бая време. Май не бях единствената сетила се в последния момент. Трябва да отбележа, че съм изключително щастлива, че гривните не бяха с цветове, които много напомнят сексуалната ни (евентуална) ориентация (каквито бяха гривните на феста в Каварна, например!).
Намерихме се с моята щедра придружителка, намерихме се с нейната половинка и...влезнахме. Огромната сцена се издигаше с огромното си великолепие пред нас. Имахме щастието да влезнем през входа точно срещу Нея. След малко лутане и чуденки се разположихме между двата пулта на терена, под предтекст, че там звука ще е прекрасен. Бяхме на изключително лесно място. На който му трябвахме знаеше къде сме. Срещнахме познати и приятели, пиха се бири.
И започнаха Anthrax! Не съм кой знае какъв фен на групата. Но изключително ме впечатлиха, защото бяха енергични чичковци, които се раздадоха на max! според мен. Заряда им ме зарази и аз даже бях нетърпелива за следващите величия на сцената.
Anthrax забиха с "Caugh in a Mosh" и мазалото започна. Радвах се, че поне знам няколко песни на групата и си издрах гърлото на "Antisocial"! Впечатлиха ме със сценично поведение, специално с "Indians" и оперението на вокала Joey Belladonna!
Малко почивка и почнах с нетърпение да се оглеждам кога ще излязат Dave Mustaine и компания! Един сандвич, малко бира и ей го на! На сцената с типичната си рунтава прическа! Веднага ни подкараха с "Holy wars...", размазвацията беше гарантирана! Дъждът се изля точно на време! Придружителката ми ме вкара в паника подвиквайки: "Вади дъждобрана!" и в цялото бързане аз си заблетох косата в дъждобрановите копчета и докато се отплета бях станала вир-вода! И тогава се изсипа градушката! Нямаше голяма полза от дъждобрана, но поне не подгизнах съвсем!
Удоволствието продължи с "Hangar 18" и "Headcrusher", "Sweating bullets"...
Влад се появи драматично точно в началото на "Symphony of destruction", съответно придружено от няколко майтапа по темата.
Но и това приключи. И чаках ТЯХ! Кралете на траш метъла, група, която изпуснах веднъж и се бях заклела, че втори път това няма да се случи! Отидох в този ден само и единствено заради ТЯХ! SLAYEEEEER! Размазвачка, размазвачка...колко да е размазвачка! Малко съжалих, че дъжда се изля по-рано, но....както каза навремето господин Върбанов: "Ще умрете със SLAYER!"
Клането започна с "World Painted Blood", последвано от "Jihad", "Hate Worldwide", емблематичната "Angel of Death"...Куфея си аз, размазвам се, избива ме на агресия и точно на ТАЗИ група всички на терена решават да минат покрай мен. Местоположението ми се обърна на магистрала, аз почнах осезаемо да се изнервям. За съжаление всеки път, когато се заканех на следващия минувач, то се оказва някой мутроподобен индивид-ходи му кажи нещо!Един пич си плати таксата с бира и аз бях изключително доволна от развоя на събитията!=)
Слънцето се показа за кратко, но достатъчно за да се пошегуваме, че е особено подходящо за ТАЗИ група. И тогава се показа дъгата! Също подходяща за грубия и агресивен саунд на SLAYEEEEEER! Решихме, че трябва да се отбележи и изкоментирахме "Дио ни наблюдава!". Налегна ни лека тъга, че няма да видим емблематичните рокаджии от Heaven and Hell, както бе предвидено, но...живот, какво да го правиш. Символът беше абсолютно недвусмислен...не случайно Дио ни "наблюдаваше" точно на SLAYEEEEEER!
Но всичко хубаво има край. И те приключиха. С огромно съжаление погледнах към празната сцена. Хората около нас бяха развълнувани заради наближаващият ураган на Metallica. За наше щастие дъжд вече не валеше, беше приятно и хладно. Аз смених екипировката от тениска на Slayer-Raign in blood, на Metallica-...And justice for all!
Аз съм голям враг да парадираш с фенщината си към една група и да си с мърчъндайз на нейн концерт. Но не знам защо, още със събуждането през този ден реших да съм си с тениските! Както и да е...смрачи се, позакъсняха, но и те излезнаха. Хедлайнерите на Голямата четворка започнаха с "Creеaping Death". Не бях особено изненада имайки предвид преидшните концерти от феста. Няма да цитирам сетлиста, няма да обяснявам какво мазало беше. Само ще кажа, че този концерт ще го запомня доста дълго...надявам се един ден да разкажа на внуците си как съм видяла Dave Mustaine и James Hetfield на една сцена, свирещи и пеещи "Am I Evil" на "Diamond Head"!
Концерта приключи, бях прегракнала, бях изморена, изтощена, краката ми си отиваха бавно, но славно...а в същото време бях разъвлнувана, пълна с енергия и пред истерия.
Пихме по една-две бирички на Патки и се прибрахме в очакване на следващия ден. А той обещаваше да е много повече от просто концерт на Rammstein с някакви си там групи!
