Може би в пиянско умиление реших,че ще мога да си кажа...
Руската музика е един такъв плам.Една такава искрица,която е трудна за обяснение.
Руската музика е дълбока,чувствена,зареждаща,първична...
Инспирирана от новия албум на "Ленинград" и "Аквариум",осъзнах, че абсолютно никоя друга нация не може да прави музика,която да ме накара да настръхвам, да се усмихвам, да плача и да ме провокира да извадя меча и да бягам с вълците в гората.Осъзнах, че е имало и други групи,но те не са задържали интереса ми толкова много.
Няма значение дали ще е пънк,ска,рок,метъл,народна музика (и кавърите на народната музика) или руски романси.Всичко е дълбоко,изпипано,направено с усет,любов и чувство.
И за съжаление само човек,който обича руската музика,слушал е тези групи и е чувствал това,което аз чувствам в момента може да ме разбере.А всеки,който не може да го усети жестоко трябва да съжалява,защото това е един такъв жесток пропуск в музикалното осезание,че трябва да се чувства емоционално осакатен.Нищо лично,просто...мнение.
Не мога да си представя света си без руското присъствие.И не ме интересуват партии,държавни устройства, политически режими,икономика...Интересува ме изкуството..музика,книги,филми.Искам да виждам красивото в руското творчество, а то е там, чака те да го видиш,да го помиришеш и усетиш с всяка фибра на тялото си...и ще те накара кръвта ти да кипи...
Мдааа,зов крови!!!
(Аз май още не съм изтрезняла както трябва,ама нищо...)
събота, 29 октомври 2011 г.
четвъртък, 29 септември 2011 г.
Абе...
В последните дни се говори много за Кирил Рашков а.к.а. Цар Киро, за неправдата,за етносите,за циганите*,за сапуна…
Няма да коментирам политическата причина,заради която се случиха последните събития,нито ще разглеждам проблема в протестите.Други хора са разгледали проблема и не желая да повтарям, най-малкото, защото няма да успея да се изкажа толкова добре.
Последните събития ме накараха да се замисля къде, всъщност, се корени проблемът с реакциите на хората.И това са разсъждения, не коментар, който цели да вземе страна в спор, който е безсмислен.
Да си расист или етнофоб би трябвало да е отживелица.Вече не е модерно.
Не трябва през XXI век да се проявяваме като расистки скотове, които не знаят нищо друго освен да скандират на протести,за неща…които и ние не познаваме.
Засегнат е проблема с етническата неправда.Всеки сочи другия с пръст,обижда и псува.Всички се чувстват обидени.
На циганите не им харесва начина, по който се отнасяме към тях.И постоянно ставам свидетел на лошо отношение към тях.
Но не разбирам-как да се държим към група хора,които масово рушат всичко?!Хора,които умишлено не правят нищо по въпроса да се впишат в едно що-годе развито общество.Тези хора се стараят по всякакъв начин да не бъдат приети в обществото ни:не държат на образованието си, защото знаят,че ще бъдат омъжени/оженени на 12-13 годишна възраст и няма да имат нужда от образование,защото държавата ще изплаща помощи.Наскоро кметът на едно софийско село се е изказал към братята си цигани ”Спрете да се множите толкова,че ставаме много-българите не могат да ни изхранят’’
И не,не говоря наизуст – майка ми става свидетел на горе описаното всеки ден.Момичета от втори клас проституират, а 14 годишни са малтретирани от бащите си,защото искат да учат,а не да работят. Това са хора,които не зачитат обществените морални и етически норми, не се съобразяват с нашите закони,това са хора,които се надбягват с МПС-та с каруци в центъра на София.
И последните събития и протести не са проблем на етническа основа.Не бива да бъдат такива.Трябва да спрем да сме ограничените хора,които сме и да погледнем себе си.
Българите не са китки за мирисане.
Циганите си имат цар Киро,ние си имаме Маргини, Митьо Очите и един куп хора, които са известни с държавните си измами от години.
Защото не може едно българско дете да бъде „възпитавано”, че циганинът е лош, мръсен човек, който трябва да бъде мразен.Или,че „мръсният циганин ще дойде и ще те прибере” и т.н.
„От циганин до циганин разлика има, както от българин до българин!’’
Но циганката плаши детето си с „Млъкни,че скинарите ще дойдат да те приберат!”
В един момент ставам свидетел на следното:семейство цигани получава общинско жилище преди десетина години.Дават им апартамент,който те не одобряват.В процес на оплакване им се казва „ОК,отивате в еди-коя-си-част на квартала” Частта, в която се настаняват други представители на циганският етнос.Семейството отказва с идеята,че не желаят да бъдат в „масовата мизерия,при ония мърльовци” Искат децата им да израснат сред добри съседи, да се изучат и да бъдат възпитани добре.Живеят добре,но всеки път, когато се разминат с познати от „онзи край на квартала” са обиждани, наричани с епитети и след тях се подвиква „Ей ги,големците,дето не искат да живеят с нас!”
В един красив момент тази ситуация ме оставя леко учудена.Какво да си мисля аз,средностатистическа гражданка на Република България?!
Циганите ни сочат с пръст, обиждат ни,били сме лоши с тях,а те не правят нищо да бъдат добри едни с други, пък да не говорим за отношенията им с българите.
И докато разни хора крещят по улиците „Циганите на сапун!”,аз ще отида да пия една ракия с чичо Ицо и тумба съседи!Мерси!
* Не роми,а цигани.Ние сме единствената държава, в която циганите се наричат иначе.Но щом финландците, руснаците,украинците си имат цигани,значи и ние можем да си имаме цигани.И чичо Ицо от съседния вход с гордост казва „Аз съм си циганин!”…та,да…
Няма да коментирам политическата причина,заради която се случиха последните събития,нито ще разглеждам проблема в протестите.Други хора са разгледали проблема и не желая да повтарям, най-малкото, защото няма да успея да се изкажа толкова добре.
Последните събития ме накараха да се замисля къде, всъщност, се корени проблемът с реакциите на хората.И това са разсъждения, не коментар, който цели да вземе страна в спор, който е безсмислен.
Да си расист или етнофоб би трябвало да е отживелица.Вече не е модерно.
Не трябва през XXI век да се проявяваме като расистки скотове, които не знаят нищо друго освен да скандират на протести,за неща…които и ние не познаваме.
Засегнат е проблема с етническата неправда.Всеки сочи другия с пръст,обижда и псува.Всички се чувстват обидени.
На циганите не им харесва начина, по който се отнасяме към тях.И постоянно ставам свидетел на лошо отношение към тях.
Но не разбирам-как да се държим към група хора,които масово рушат всичко?!Хора,които умишлено не правят нищо по въпроса да се впишат в едно що-годе развито общество.Тези хора се стараят по всякакъв начин да не бъдат приети в обществото ни:не държат на образованието си, защото знаят,че ще бъдат омъжени/оженени на 12-13 годишна възраст и няма да имат нужда от образование,защото държавата ще изплаща помощи.Наскоро кметът на едно софийско село се е изказал към братята си цигани ”Спрете да се множите толкова,че ставаме много-българите не могат да ни изхранят’’
И не,не говоря наизуст – майка ми става свидетел на горе описаното всеки ден.Момичета от втори клас проституират, а 14 годишни са малтретирани от бащите си,защото искат да учат,а не да работят. Това са хора,които не зачитат обществените морални и етически норми, не се съобразяват с нашите закони,това са хора,които се надбягват с МПС-та с каруци в центъра на София.
И последните събития и протести не са проблем на етническа основа.Не бива да бъдат такива.Трябва да спрем да сме ограничените хора,които сме и да погледнем себе си.
Българите не са китки за мирисане.
Циганите си имат цар Киро,ние си имаме Маргини, Митьо Очите и един куп хора, които са известни с държавните си измами от години.
Защото не може едно българско дете да бъде „възпитавано”, че циганинът е лош, мръсен човек, който трябва да бъде мразен.Или,че „мръсният циганин ще дойде и ще те прибере” и т.н.
„От циганин до циганин разлика има, както от българин до българин!’’
Но циганката плаши детето си с „Млъкни,че скинарите ще дойдат да те приберат!”
В един момент ставам свидетел на следното:семейство цигани получава общинско жилище преди десетина години.Дават им апартамент,който те не одобряват.В процес на оплакване им се казва „ОК,отивате в еди-коя-си-част на квартала” Частта, в която се настаняват други представители на циганският етнос.Семейството отказва с идеята,че не желаят да бъдат в „масовата мизерия,при ония мърльовци” Искат децата им да израснат сред добри съседи, да се изучат и да бъдат възпитани добре.Живеят добре,но всеки път, когато се разминат с познати от „онзи край на квартала” са обиждани, наричани с епитети и след тях се подвиква „Ей ги,големците,дето не искат да живеят с нас!”
В един красив момент тази ситуация ме оставя леко учудена.Какво да си мисля аз,средностатистическа гражданка на Република България?!
Циганите ни сочат с пръст, обиждат ни,били сме лоши с тях,а те не правят нищо да бъдат добри едни с други, пък да не говорим за отношенията им с българите.
И докато разни хора крещят по улиците „Циганите на сапун!”,аз ще отида да пия една ракия с чичо Ицо и тумба съседи!Мерси!
* Не роми,а цигани.Ние сме единствената държава, в която циганите се наричат иначе.Но щом финландците, руснаците,украинците си имат цигани,значи и ние можем да си имаме цигани.И чичо Ицо от съседния вход с гордост казва „Аз съм си циганин!”…та,да…
сряда, 6 април 2011 г.
Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка...
Аз съм ИМПРОхолик.Всички го знаят.Аз съм тоталното олицетворение на сектанта в чистия му, първичен вид.Но желанието да видя познато лице в друга роля силно ме амбицира.
Като начало се запознах с играта на (безпорно) невероятния Леонид Йовчев.
Днес станах свидетел как българина може да прави нещата различно, да ги разчупва, да ги направи уникални.
Прекрасната постановка "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" ме остави с едно топло чувство на лично удовлетворение, което все още гъделичка навсякъде.
Мотивацията ми да видя и друг познат актьор, а именно Петър Мелтев, ме заведе в СФУМАТО, в зала Underground. Отидох с идеята, че ще наблюдавам нещо хубаво, нещо смислено или нещо, което най-малко очаквам.
Но се сблъсках с една наистина идейна постановка, с прекрасен сюжет, лек хумор, изненадващи моменти и, най-важното, изиграна с много талант.
Актьорите Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков,Юлиан Петров и Александър Митрев изиграват много силни и интригуващи образи, които те привличат с непредвидимостта си.
Малко са актьорите, които те оставят ококорен с часове, задавайки си въпроса "Как, по дяволите, той го направи!", но те успяха.Факт! Всеки от тях се откроява с ролята си.А самата пиеса е такава, че всеки герой се откроява по някакъв негов си начин, всеки има своята специфичност и лична игра.
Но покрай всичко това, осъзнах нещо много важно:средностатистическият българин, който ходи на театър, все още не е свикнал да гледа нещо различно.Не е свикнал с тези важни постановки, които всеки разбира сам за себе си.Не е осъзнал, че не трябва да се напряга да търси философското, смешното или смисленото.Не е осъзнал, че трябва просто да се довери на самата пиеса и да се остави по течението на играта.
Самия факт, че ми беше зададен въпроса "А за какво се разказва?" ме остави без думи.На кого му пука!? Слушай, гледай, чувствай и ще разбереш.
Този Българин още не е свикнал да експериментира със себе си.Свикнал е да ходи на театър за да гледа постановки, доказали се с годините и известните си актьори, постановки рекламирани на всеки и навсякъде.(Не че в тези постановки има нешо лошо,не!)И, ако случайно попадне на нещо ново, уникално и необичайно (каквото беше и днешното събитие), то той е разочарован,защото не може да отвори себе си за различните и нови неща.
А това е тъжно.Много тъжно.
А "Мъртвата Дагмар..." не е средностатистическа пиеса за разни хора, на които им се случват разни неща и се оправят с тях някак си. Не, Тя е едно уникално изживяване, което всеки трябва да изпита.
Като начало се запознах с играта на (безпорно) невероятния Леонид Йовчев.
Днес станах свидетел как българина може да прави нещата различно, да ги разчупва, да ги направи уникални.
Прекрасната постановка "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" ме остави с едно топло чувство на лично удовлетворение, което все още гъделичка навсякъде.
Мотивацията ми да видя и друг познат актьор, а именно Петър Мелтев, ме заведе в СФУМАТО, в зала Underground. Отидох с идеята, че ще наблюдавам нещо хубаво, нещо смислено или нещо, което най-малко очаквам.
Но се сблъсках с една наистина идейна постановка, с прекрасен сюжет, лек хумор, изненадващи моменти и, най-важното, изиграна с много талант.
Актьорите Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков,Юлиан Петров и Александър Митрев изиграват много силни и интригуващи образи, които те привличат с непредвидимостта си.
Малко са актьорите, които те оставят ококорен с часове, задавайки си въпроса "Как, по дяволите, той го направи!", но те успяха.Факт! Всеки от тях се откроява с ролята си.А самата пиеса е такава, че всеки герой се откроява по някакъв негов си начин, всеки има своята специфичност и лична игра.
Но покрай всичко това, осъзнах нещо много важно:средностатистическият българин, който ходи на театър, все още не е свикнал да гледа нещо различно.Не е свикнал с тези важни постановки, които всеки разбира сам за себе си.Не е осъзнал, че не трябва да се напряга да търси философското, смешното или смисленото.Не е осъзнал, че трябва просто да се довери на самата пиеса и да се остави по течението на играта.
Самия факт, че ми беше зададен въпроса "А за какво се разказва?" ме остави без думи.На кого му пука!? Слушай, гледай, чувствай и ще разбереш.
Този Българин още не е свикнал да експериментира със себе си.Свикнал е да ходи на театър за да гледа постановки, доказали се с годините и известните си актьори, постановки рекламирани на всеки и навсякъде.(Не че в тези постановки има нешо лошо,не!)И, ако случайно попадне на нещо ново, уникално и необичайно (каквото беше и днешното събитие), то той е разочарован,защото не може да отвори себе си за различните и нови неща.
А това е тъжно.Много тъжно.
А "Мъртвата Дагмар..." не е средностатистическа пиеса за разни хора, на които им се случват разни неща и се оправят с тях някак си. Не, Тя е едно уникално изживяване, което всеки трябва да изпита.
неделя, 16 януари 2011 г.
ИМПРОвизирана работа!
Какво е ХаХаХа Импро Театър?
Това е първата група за импровизационен театър в България! Това е група от петима талантливи актьори, които всеки понеделник ти помагат да се справиш с идващата гадост на новата седмица. Всички пишат "Гадно ми е!", "Искам да се махна от Мордор" или "Мръсно ми е в София!". Аз казвам: "Всичко си е супер!"
Това е начин за час и половина да се спася от напрегнатото, сиво и монотонно ежедневие. А най-хубавото на цялата работа е, че чакаш понедленика с нетърпение!
Защото тези пет таланта там, горе , на скърцащата сцена на "Славянска беседа", промениха виждането ми за забавлението.Помогнаха ми да погледна на значението на думата "смях" от съвсем друг ъгъл!
Защото е толкова хубаво, когато влезнеш в залата, когато игрите започнат, когато се отпуснеш и се оставиш на вихрушката от щастие, смях и положителни емоции да те хване и да те завърти, да те остави без дъх, да не те пусне, докато корема не те заболи.Да се откъснеш, да забравиш, да се чувстваш като едно цяло с всички. Защото е толкова чудесно, когато видиш свой приятел там горе, оцъклил притеснено очи да заеква и да се смее, докато онези петимата го мъчат с игри. Защото е толкова вълнуващо, когато изберат нещо, което ти си предложил да стане част от играта. Защото е невероятно, когато излезеш от залата, да запалиш една цигара и да видиш блесналия поглед на всички, докато бавно осъзнаваш, че ти изглеждаш също толкова налудничаво изцъклен, с голяма глуповата усмивка, която по необясними причини не можеш да свалиш от лицето си. Защото няма нищо по-освежаващо от това да изпиеш една бира и да обсъдиш всичко видяно.
И най-вече...богатството на ИМПРО театъра е в това, че всичко е уникално само по себе си. Нищо не се повтаря. Нищо не се наговаря.
И всеки, който иска да се запознае с шарената страна на нещата, трябва да дойде да на ИМПРО!
Всичко си е супер!
Повече за Импро Театър вижте в официалния им сайт или във фейсбук страницата им!
Това е първата група за импровизационен театър в България! Това е група от петима талантливи актьори, които всеки понеделник ти помагат да се справиш с идващата гадост на новата седмица. Всички пишат "Гадно ми е!", "Искам да се махна от Мордор" или "Мръсно ми е в София!". Аз казвам: "Всичко си е супер!"
Това е начин за час и половина да се спася от напрегнатото, сиво и монотонно ежедневие. А най-хубавото на цялата работа е, че чакаш понедленика с нетърпение!
Защото тези пет таланта там, горе , на скърцащата сцена на "Славянска беседа", промениха виждането ми за забавлението.Помогнаха ми да погледна на значението на думата "смях" от съвсем друг ъгъл!
Защото е толкова хубаво, когато влезнеш в залата, когато игрите започнат, когато се отпуснеш и се оставиш на вихрушката от щастие, смях и положителни емоции да те хване и да те завърти, да те остави без дъх, да не те пусне, докато корема не те заболи.Да се откъснеш, да забравиш, да се чувстваш като едно цяло с всички. Защото е толкова чудесно, когато видиш свой приятел там горе, оцъклил притеснено очи да заеква и да се смее, докато онези петимата го мъчат с игри. Защото е толкова вълнуващо, когато изберат нещо, което ти си предложил да стане част от играта. Защото е невероятно, когато излезеш от залата, да запалиш една цигара и да видиш блесналия поглед на всички, докато бавно осъзнаваш, че ти изглеждаш също толкова налудничаво изцъклен, с голяма глуповата усмивка, която по необясними причини не можеш да свалиш от лицето си. Защото няма нищо по-освежаващо от това да изпиеш една бира и да обсъдиш всичко видяно.
И най-вече...богатството на ИМПРО театъра е в това, че всичко е уникално само по себе си. Нищо не се повтаря. Нищо не се наговаря.
И всеки, който иска да се запознае с шарената страна на нещата, трябва да дойде да на ИМПРО!
Всичко си е супер!
Повече за Импро Театър вижте в официалния им сайт или във фейсбук страницата им!
четвъртък, 13 януари 2011 г.
Комедиен сюрреализъм в сюрреалистичните дни...
Навън беше още тъмно, когато студения смразяващ въздух ме прониза, докато подтичвах към таксито, където ме чакаше Мартин. Малко необичайно начало на деня, но, без спор, изключително приятно. С напредването на сутринта предвкусвах чудесна среща с чудесни хора. Към 12:30 часа се запътих към Художествената галерия с Илияна под ръка.
Още с влизането "Луцифер" ме посрещна със святкащи очи. Затаих дъх без да искам,докосната от огнения поглед на Лукавия. Но не той беше моята цел днес.
Салвадор Дали - любим художник, който през годините е събудил много вдухновение в мен и в мои приятели. И днес имах удоволствието да видя гениалната изложба "Божествена комедия - Данте". Усетих едно тежко и тягостно настроение да се носи във въздуха из залата.По-късно разбрах защо.
Първо ние, наблюдателите, се запознаваме с Рая. Посреща ни силуета на Архангел Гавраил изобразен върху едноименния отпечатък. Последван от "Сътворението на ангелите", "Небесата", "Радостта на благословените". Но този "Рай" представен от Дали е някак неясен и размит. Не се усещат близостта и познатото на обикновения човек.Сякаш посланията на "Рай" и техните изображения са недостъпни за недостойните наблюдатели, които все още не са достигнали това възвишено състояние на духа и душата, в което могат да съзрат ясно разкоша на Рая. Единственото нещо, което ни е познато и някак ясно е култа към Беатриче. Нейната красота е ярка, видима, подробна и някак си позната. Красотата на Беатриче е символ на чистото и възвишенто, на божественото и райското.
Някак неусетно минаваме в "Чистилище". Преходът е почти неуловим. Още в самото начало на тази поредица от отпечатъци виждаме по-познати символи, по-смели щрихи. Като боязлив бриз някакво чувство на притеснение премина през мен,цялата настръхнах. Докато в "Рай" се възхищавах повече на гения, таланта и техниката на великият художник, то в "Чистилище" почнах да се замислям за малките и човешки неща.Но все още тези мисли не бяха толкова осезаеми.
Направиха ми силно впечатление отпечатъци като "Дървото на познанието", "Прахосничество","Данте среща Беатриче". "Чистилище" носи послание за баланс и равновесие.Има моменти на безнадеждност, но някак обещаващо поредицата завършва с "Пречистването на Данте".
Най-силно впечатление ми направи "Ад". Тук видях най-много близки сцени.Тук е изобразена най-познатата среда на хората.Салвадор Дали по съвършен, но простичък начин е успял да пресъздаде най-съкровените ни мисли и страхове.
Щрихите са по-заглушени, не са толкова груб. Лицата са ясни и подробни. Вече се виждат и много познати елементи от творчеството на известния художник, които се срещат в творби като "Великия мастурбатор", "Жената с чекмеджетата" или известните "течащи часовници".
"Злия дух на логиката" ме впечатли искрено.Изображението беше толкова силно и истинско, сякаш беше живо.Художникът е докоснал човешките недостатъци като завист, лицемерие, алчност и гняв, лъжата, и богохулството. Отпечатъците ме стъписаха, смразиха кръвта ми. Усетих лека паника, почнах да си задавам въпроси: "Така ли ще изглеждам в Ада?Но там ли ще ида?Лъжец ли съм?Алчна ли съм?". Съвсем несъзнателно започнах да свързвам отпечатъците и техните послания със спомени, с хора. Откривах и примери с мен самата. "Ако това са грехове, ще се лутам от картина в картина" - помислих си. С тъжна усмивка продължих да се взирам в цветовете и линиите. Хареса ми символа на "Умрели от насилствена смърт". Покровителя с нежност придържа и без това изстрадалата душа,готов да я утеши във всеки момент.
И някак плавно, с дълбока въздишка обиколката за мен приключи с "Началото на голямото пътуване". Отпечатък, от който лъхаше спокойствие и примирение. Толкова различен с меките си черти и пастелни цветове. Отпечатък, от който струи надежда за един по-добър път. Светъл, добър, хармоничен, чак комедийно набожен...
След това преживяване ще съм с една идея по-вярваща.Може би...
Още с влизането "Луцифер" ме посрещна със святкащи очи. Затаих дъх без да искам,докосната от огнения поглед на Лукавия. Но не той беше моята цел днес.
Салвадор Дали - любим художник, който през годините е събудил много вдухновение в мен и в мои приятели. И днес имах удоволствието да видя гениалната изложба "Божествена комедия - Данте". Усетих едно тежко и тягостно настроение да се носи във въздуха из залата.По-късно разбрах защо.
Първо ние, наблюдателите, се запознаваме с Рая. Посреща ни силуета на Архангел Гавраил изобразен върху едноименния отпечатък. Последван от "Сътворението на ангелите", "Небесата", "Радостта на благословените". Но този "Рай" представен от Дали е някак неясен и размит. Не се усещат близостта и познатото на обикновения човек.Сякаш посланията на "Рай" и техните изображения са недостъпни за недостойните наблюдатели, които все още не са достигнали това възвишено състояние на духа и душата, в което могат да съзрат ясно разкоша на Рая. Единственото нещо, което ни е познато и някак ясно е култа към Беатриче. Нейната красота е ярка, видима, подробна и някак си позната. Красотата на Беатриче е символ на чистото и възвишенто, на божественото и райското.
Някак неусетно минаваме в "Чистилище". Преходът е почти неуловим. Още в самото начало на тази поредица от отпечатъци виждаме по-познати символи, по-смели щрихи. Като боязлив бриз някакво чувство на притеснение премина през мен,цялата настръхнах. Докато в "Рай" се възхищавах повече на гения, таланта и техниката на великият художник, то в "Чистилище" почнах да се замислям за малките и човешки неща.Но все още тези мисли не бяха толкова осезаеми.
Направиха ми силно впечатление отпечатъци като "Дървото на познанието", "Прахосничество","Данте среща Беатриче". "Чистилище" носи послание за баланс и равновесие.Има моменти на безнадеждност, но някак обещаващо поредицата завършва с "Пречистването на Данте".
Най-силно впечатление ми направи "Ад". Тук видях най-много близки сцени.Тук е изобразена най-познатата среда на хората.Салвадор Дали по съвършен, но простичък начин е успял да пресъздаде най-съкровените ни мисли и страхове.
Щрихите са по-заглушени, не са толкова груб. Лицата са ясни и подробни. Вече се виждат и много познати елементи от творчеството на известния художник, които се срещат в творби като "Великия мастурбатор", "Жената с чекмеджетата" или известните "течащи часовници".
"Злия дух на логиката" ме впечатли искрено.Изображението беше толкова силно и истинско, сякаш беше живо.Художникът е докоснал човешките недостатъци като завист, лицемерие, алчност и гняв, лъжата, и богохулството. Отпечатъците ме стъписаха, смразиха кръвта ми. Усетих лека паника, почнах да си задавам въпроси: "Така ли ще изглеждам в Ада?Но там ли ще ида?Лъжец ли съм?Алчна ли съм?". Съвсем несъзнателно започнах да свързвам отпечатъците и техните послания със спомени, с хора. Откривах и примери с мен самата. "Ако това са грехове, ще се лутам от картина в картина" - помислих си. С тъжна усмивка продължих да се взирам в цветовете и линиите. Хареса ми символа на "Умрели от насилствена смърт". Покровителя с нежност придържа и без това изстрадалата душа,готов да я утеши във всеки момент.
И някак плавно, с дълбока въздишка обиколката за мен приключи с "Началото на голямото пътуване". Отпечатък, от който лъхаше спокойствие и примирение. Толкова различен с меките си черти и пастелни цветове. Отпечатък, от който струи надежда за един по-добър път. Светъл, добър, хармоничен, чак комедийно набожен...
След това преживяване ще съм с една идея по-вярваща.Може би...
Абонамент за:
Публикации (Atom)