Аз съм ИМПРОхолик.Всички го знаят.Аз съм тоталното олицетворение на сектанта в чистия му, първичен вид.Но желанието да видя познато лице в друга роля силно ме амбицира.
Като начало се запознах с играта на (безпорно) невероятния Леонид Йовчев.
Днес станах свидетел как българина може да прави нещата различно, да ги разчупва, да ги направи уникални.
Прекрасната постановка "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" ме остави с едно топло чувство на лично удовлетворение, което все още гъделичка навсякъде.
Мотивацията ми да видя и друг познат актьор, а именно Петър Мелтев, ме заведе в СФУМАТО, в зала Underground. Отидох с идеята, че ще наблюдавам нещо хубаво, нещо смислено или нещо, което най-малко очаквам.
Но се сблъсках с една наистина идейна постановка, с прекрасен сюжет, лек хумор, изненадващи моменти и, най-важното, изиграна с много талант.
Актьорите Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков,Юлиан Петров и Александър Митрев изиграват много силни и интригуващи образи, които те привличат с непредвидимостта си.
Малко са актьорите, които те оставят ококорен с часове, задавайки си въпроса "Как, по дяволите, той го направи!", но те успяха.Факт! Всеки от тях се откроява с ролята си.А самата пиеса е такава, че всеки герой се откроява по някакъв негов си начин, всеки има своята специфичност и лична игра.
Но покрай всичко това, осъзнах нещо много важно:средностатистическият българин, който ходи на театър, все още не е свикнал да гледа нещо различно.Не е свикнал с тези важни постановки, които всеки разбира сам за себе си.Не е осъзнал, че не трябва да се напряга да търси философското, смешното или смисленото.Не е осъзнал, че трябва просто да се довери на самата пиеса и да се остави по течението на играта.
Самия факт, че ми беше зададен въпроса "А за какво се разказва?" ме остави без думи.На кого му пука!? Слушай, гледай, чувствай и ще разбереш.
Този Българин още не е свикнал да експериментира със себе си.Свикнал е да ходи на театър за да гледа постановки, доказали се с годините и известните си актьори, постановки рекламирани на всеки и навсякъде.(Не че в тези постановки има нешо лошо,не!)И, ако случайно попадне на нещо ново, уникално и необичайно (каквото беше и днешното събитие), то той е разочарован,защото не може да отвори себе си за различните и нови неща.
А това е тъжно.Много тъжно.
А "Мъртвата Дагмар..." не е средностатистическа пиеса за разни хора, на които им се случват разни неща и се оправят с тях някак си. Не, Тя е едно уникално изживяване, което всеки трябва да изпита.
