ИМПРОвизирана работа!

Какво е ХаХаХа Импро Театър?
Това е първата група за импровизационен театър в България! Това е група от петима талантливи актьори, които всеки понеделник ти помагат да се справиш с идващата гадост на новата седмица. Всички пишат "Гадно ми е!", "Искам да се махна от Мордор" или "Мръсно ми е в София!". Аз казвам: "Всичко си е супер!"
Това е начин за час и половина да се спася от напрегнатото, сиво и монотонно ежедневие. А най-хубавото на цялата работа е, че чакаш понедленика с нетърпение!

Защото тези пет таланта там, горе , на скърцащата сцена на "Славянска беседа", промениха виждането ми за забавлението.Помогнаха ми да погледна на значението на думата "смях" от съвсем друг ъгъл!
Защото е толкова хубаво, когато влезнеш в залата, когато игрите започнат, когато се отпуснеш и се оставиш на вихрушката от щастие, смях и положителни емоции да те хване и да те завърти, да те остави без дъх, да не те пусне, докато корема не те заболи.Да се откъснеш, да забравиш, да се чувстваш като едно цяло с всички. Защото е толкова чудесно, когато видиш свой приятел там горе, оцъклил притеснено очи да заеква и да се смее, докато онези петимата го мъчат с игри. Защото е толкова вълнуващо, когато изберат нещо, което ти си предложил да стане част от играта. Защото е невероятно, когато излезеш от залата, да запалиш една цигара и да видиш блесналия поглед на всички, докато бавно осъзнаваш, че ти изглеждаш също толкова налудничаво изцъклен, с голяма глуповата усмивка, която по необясними причини не можеш да свалиш от лицето си. Защото няма нищо по-освежаващо от това да изпиеш една бира и да обсъдиш всичко видяно.
И най-вече...богатството на ИМПРО театъра е в това, че всичко е уникално само по себе си. Нищо не се повтаря. Нищо не се наговаря.
И всеки, който иска да се запознае с шарената страна на нещата, трябва да дойде да на ИМПРО!

Всичко си е супер!

Повече за Импро Театър вижте в официалния им сайт или във фейсбук страницата им!

Комедиен сюрреализъм в сюрреалистичните дни...

Навън беше още тъмно, когато студения смразяващ въздух ме прониза, докато подтичвах към таксито, където ме чакаше Мартин. Малко необичайно начало на деня, но, без спор, изключително приятно. С напредването на сутринта предвкусвах чудесна среща с чудесни хора. Към 12:30 часа се запътих към Художествената галерия с Илияна под ръка.
Още с влизането "Луцифер" ме посрещна със святкащи очи. Затаих дъх без да искам,докосната от огнения поглед на Лукавия. Но не той беше моята цел днес.
Салвадор Дали - любим художник, който през годините е събудил много вдухновение в мен и в мои приятели. И днес имах удоволствието да видя гениалната изложба "Божествена комедия - Данте". Усетих едно тежко и тягостно настроение да се носи във въздуха из залата.По-късно разбрах защо.
Първо ние, наблюдателите, се запознаваме с Рая. Посреща ни силуета на Архангел Гавраил изобразен върху едноименния отпечатък. Последван от "Сътворението на ангелите", "Небесата", "Радостта на благословените". Но този "Рай" представен от Дали е някак неясен и размит. Не се усещат близостта и познатото на обикновения човек.Сякаш посланията на "Рай" и техните изображения са недостъпни за недостойните наблюдатели, които все още не са достигнали това възвишено състояние на духа и душата, в което могат да съзрат ясно разкоша на Рая. Единственото нещо, което ни е познато и някак ясно е култа към Беатриче. Нейната красота е ярка, видима, подробна и някак си позната. Красотата на Беатриче е символ на чистото и възвишенто, на божественото и райското.
Някак неусетно минаваме в "Чистилище". Преходът е почти неуловим. Още в самото начало на тази поредица от отпечатъци виждаме по-познати символи, по-смели щрихи. Като боязлив бриз някакво чувство на притеснение премина през мен,цялата настръхнах. Докато в "Рай" се възхищавах повече на гения, таланта и техниката на великият художник, то в "Чистилище" почнах да се замислям за малките и човешки неща.Но все още тези мисли не бяха толкова осезаеми.
Направиха ми силно впечатление отпечатъци като "Дървото на познанието", "Прахосничество","Данте среща Беатриче". "Чистилище" носи послание за баланс и равновесие.Има моменти на безнадеждност, но някак обещаващо поредицата завършва с "Пречистването на Данте".

Най-силно впечатление ми направи "Ад". Тук видях най-много близки сцени.Тук е изобразена най-познатата среда на хората.Салвадор Дали по съвършен, но простичък начин е успял да пресъздаде най-съкровените ни мисли и страхове.
Щрихите са по-заглушени, не са толкова груб. Лицата са ясни и подробни. Вече се виждат и много познати елементи от творчеството на известния художник, които се срещат в творби като "Великия мастурбатор", "Жената с чекмеджетата" или известните "течащи часовници".
"Злия дух на логиката" ме впечатли искрено.Изображението беше толкова силно и истинско, сякаш беше живо.Художникът е докоснал човешките недостатъци като завист, лицемерие, алчност и гняв, лъжата, и богохулството. Отпечатъците ме стъписаха, смразиха кръвта ми. Усетих лека паника, почнах да си задавам въпроси: "Така ли ще изглеждам в Ада?Но там ли ще ида?Лъжец ли съм?Алчна ли съм?". Съвсем несъзнателно започнах да свързвам отпечатъците и техните послания със спомени, с хора. Откривах и примери с мен самата. "Ако това са грехове, ще се лутам от картина в картина" - помислих си. С тъжна усмивка продължих да се взирам в цветовете и линиите. Хареса ми символа на "Умрели от насилствена смърт". Покровителя с нежност придържа и без това изстрадалата душа,готов да я утеши във всеки момент.
И някак плавно, с дълбока въздишка обиколката за мен приключи с "Началото на голямото пътуване". Отпечатък, от който лъхаше спокойствие и примирение. Толкова различен с меките си черти и пастелни цветове. Отпечатък, от който струи надежда за един по-добър път. Светъл, добър, хармоничен, чак комедийно набожен...

След това преживяване ще съм с една идея по-вярваща.Може би...