Втория ден не беше кой знае какво-плаж,изгаряне,заспалия Боби, "Какаду",пиене до 5 часа...мда...
Сутринта се събуждам от обаждане от непознат номер."Ало?!" някаква сънена такава, а оттатък чувам гласа на дядо ми, заливащ ме с пожелания за навършените 18 години.Колко хубаво звучи.Не се чуваствах по-различно, но пък изпитвах ненормално желание някой да ми поиска личната карта.=)
След като пожелах на дядо ми приятен ден, палатката ми се разстресе от два чифта ръце (поне),всички викащи "Диди,ставааааай!!!"...аз взех,че наистина се надигнах и излизайки от палатката ми се нахвърлиха на врата с пожелания разни, целувки, усмивки...И в този момент фиксирах огромната торта с надпис "ЧРД Дици, от форума на Z-rock!".Илия ми я поднасяше, на нея горяха свещички...аз си пожелах нещо, поех си въздух, изкашлях се и ги издухах всичкитееее!
Нямаше нищо кой знае колко вълнуващо-раздадох малко торта, изпуших една кутия цигари,всичко точно...в един момент идва Валери (Скорпиона) и ми връчва моята зелена военна тениска, за която до този момент бях изключила, с един прекрасен надпис Annihilator на нея и два прекрасни подписа по-долу...чак тогава ми щракна.Мамка му, щях да видя една от най-любимите ми групи на живо.Организирах се с Калина и Георги за най-отпред и към 16:27 вече бяхме в малката тълпица пред преградите...отвориха ги, аз си подадох билета, изчаках двамата по-горе споменати, сякаш ги бавиха цяла вечност, и,газ!, напред.Никога не съм тичала така...пак лъжа, тичах така за концерта на Whitesnake...и пак бях отдясно...все тъй ми иде явно.
Прегърнах оградата, благодарна на съдбата,че ми е отредила онова местенце там.Чакахме,чакахме,чакахме...сякаш цяла вечност...излязоха Voivod!Илийка, сори, ама няма как да не разкажа...БЯХА РАЗМАЗВАЩИ,ЧОВЕЧЕЕЕЕЕЕ!То не беше звук, не беше глас, не беше сценично поведение...и пак имаше обидно малко хора.Как може ТАКАВА група да бъде толкова неодоценена?!Куфяхме,куфяхме,куфяхме...започнаха "Astronomy Domine"...бяха разцепващи.И тогава Жорката каза "Е тва е, човек.Флойд и Войвод...действат ми по един и същи начин-пращат ме на Луната.Само, че едното е ракета с реактивен двигател, а другото е шут в гъза!"!Фразата!!!
Voivod приключиха впечатляващо-басиста им скочи от сцената и дойде да се здрависа с нас...пипна ме няколко пъти, а когато охраната реши да го издърпа от публиката (в която сам се беше наврял) той се вкопчи в прясно изгорелите ми рамена.После си подритвах здравната книжка доста упорито, докато се "оплаквах" на Илия от болката в рамената.Пича направи и стейдж-дайв, абе...ненормалник!Пълен перко!
Зачакахме Primal Fear, докато Жоро изтича да се запознае с част от групата Voivod.Този човек имаше всичко...перце, сетлист, поздрави се с вокала им...искрено му завидях и се размечтах и на мен да ми се случи, но с Annihilator...пфф,къде ти.По принцип съм си такава, с невъзможните представи...ако знаех какво ме чака...
Все тая, Primal Fear излязоха, бях изумена колко техни песни знам...вокалът им имаше завидни възможности, вдигаше ебахти тоналностите, ебахти октавите...изключвам факта, че приличаше на обръснатия Ерик Адамс...групата ме кефеше.Имаше един такъв осемдесетарски саунд.Подгряха ме доволно.За огромно съжаление нито перце имаше, нито сетлист...Лили остана разочарована, а когато концерта прикючи Ангел си хвана фотоапарата и отиде да се запознае със самите Primal Fear.
И в един момент аз осъзнах,че...остават,колко?Двадесет минути, докато ТЕ излязат и ми отвеят главата!Очаквах Ги с такъв трепет, с такова вълнение...в един момент вече потрепвах в нервни конвулсии,нямах търпение.И..ето...светлините угаснаха, светлината намаля, чух звука от телевизор и веднага познах задаващото се парче.The Box!!!От албума "King of the Kill"!!!Бях изключително обнадеждена, че почват със стар албум...много исках стари парчета, а не от последния албум (в частност)...Don't push meeee!!!Don't push!!!
Последвано от Ambush от последния им едноименен албум, който успях да чуя само веднъж, преди да потегля...а Dave Padden беше точно пред мен и ме гипсираше с кристално синия си поглед.Имах чувството, а и не само аз, а Лили и Бо също, че се втренчва безумно в мен за секунди и после си продължава...и така няколко пъти.Бях...в транс...не знаех къде съм.Виждах само Него, чувах само Тях...куфях, крещях, изках да се разлетя на парчета и после пак така...
Изригнаха с "King of the Kill" от едноименния албум, след това имаше "Hell is A War","Plazma Zombies" от албума "Schizo Dleuxe", "Clown Parade" от така презрения "Metal" (в който няма нищо метълско), след това "Ultra-Motion" от албума "Waking The Fury"...
Подпалиха света със "Set The World On Fire",но...когато и следващите две песни минаха неусетно, Джеф каза, че ще трябва да си ходят...бях толкова разочарована.Кога мина шибания час и нещо?Джеф каза,че имат време само за две песни,отдаде почит към Дио (лека му пръст) и заобяснява,че ще изсвирят една песен (?!),която е била искрено вдъхновена от покойния...Светът ми се срути.Не можех да повярвам.Когато разбрах,че тази група ще идва тук, в България, че имам ужасно голям шанс да я видя, не мечтаех,че ще чуя тази емблематична хармония от звуци на сцена, на живо, с Дейв на метър и половина пред мен, с Джеф, който като се изкачи на резервните колони е още по-близо...Crystal Ann беше парчето, което ме понесе на няколко педи от земята.Беше парчето, което сякаш скъса нещо в мен, сълзите рукнаха като скъсана язовирна стена...плачех и се смях, а светлините лудешки се мятаха, погледът ми се беше впил в ръцете на Дейв, които творяха чудеса...невероятната нежност на Crystal Ann се сля с умопомрачителното (но и доста очаквано) размазващо парче - "Alice In Hell"!Крещях, драх се, куфях, въртях се, суках се,емоцията ме заля като ураган...чух прекрасния Bridge преди солото, който направо изревах...лека пауза...и започна солото.Светът се завъртя, китарата кънтеше в мен, баса отмерваше сърцебиенето ми, барабаните удряха в черепа ми...светлините ме заслепяваха,но не ми пукаше...Това бяха Annihilator...на рожденния ми ден.Пак ревнах...бяха сълзи на щастие, на умопомрачително щастие,което нищо и никой не можеше да помрачи и развали.Някак си отдалеч чувах как Annihilator казват,че сме страхотни, че ни благодарят...казали и, че ще се върнат,някак си съм го пропуснала...чувам, сякаш като ехо, че Лили моли охранителя да открадне едно перце за мен, защото имам рожден ден...виждам замъглено как пичовете от сцената взимат цяла шепа перца, как ги хвърлят, как вятъра ги духва на обратно, как журналистите се спускат за перца, а охранителя, бърз като котка, краде едно и ми го тиква в ръката...аз май му благодарих...усещах формата на перцето в дланта си, стисках го като светиня...пак леко размазано виждам как някой отлепя сетлиста на групата и го размахва, а същия този добър човечец с оранжева блуза му го взема от ръцете...чувам хората около мен крещят "На мен, на мен, дай ми го, моля те!".Но аз знаех,че това е МОЯТ сетлист, знаех, че е отреден на МЕН.Видях го, как ми го подава, а аз го взех в ръце и рухнах...светът го нямаше...леко приглушените гласове на приятелите ми,които ми повтарят "Диди, добре ли си?!", "Диди, стига пуши!", "Диди, пийни бира!"...Зъбъl, която се беше навела и ми правеше глупави физиономии и ми казваше да дишам...а аз се смеех и леех сълзи на щастие.
В този момент не съществуваше нищо, аз бавно осмислях какво ми се беше случило.А дори не предполагах,че ще реагирам така и, че ще бъда така искрено разтърсена из основи.Не вярвах,че има група, която да успее да го направи...чувам от някъде Илия: "И аз бях така след двете си Металики!"...ДВЕ МЕТАЛИКИ!Копеле.Представи си ме след втори Annihilator!Аз официално ще спра да съществувам...
Няма какво да разказвам.След това всичко беше някак маловажно, някак обикновено,някак налудничаво, някак сиво.Всичко останало нямаше значение.
четвъртък, 29 юли 2010 г.
вторник, 27 юли 2010 г.
Каварна!!!част 1
Такааам...Дойде заветния ден, в който се потегля към Каварна.До последно се чудех с какво да пътувам...ту изпадаха някакви оферти за коли, ту отпадаха, предложиха ми с автобус, на стоп...В крайна сметка реших да пътувам с влака и с Люси, Стилян, Веси и Пешо-Ботев.Дни преди заминаването ни имах малко преживявания относно картата за намаление за БДЖ, защото трябваше да ида до училище, от училище в НДК за карта и билет, от там до нас...беше си обикаляне и не случих на време-беше адска жега.
Но като загърбим всичко това на 22.07. успешно държах ценната хартийка в портмонето си и играх на тетрис два часа за да наредя багажа си.Сякаш не отивах в Каварна, а на 3 дни път с камили - два чифта дънки, тениски, чорапи, бельо, тениски, тоалетни принадлежности, тениски, потници, плажна кърпа...споменах ли тениските?!
Пътуването започна от Патки (естествено),там Люси дойде да пием една-две бирички преди да потеглим.Мисля, че това беще таен пъклен план,който целеше да ме юрка през цялото време за да не закъснеем.
Уотева, бирите бяха изпити, автобуса към гарата хванат, срещнахме Митко Барда вътре, после на гарата се намерихме със Стилян и Веси и изчакахме Пешо-Ботев.Още преди качването във влака имаше премеждия-един пич помете перон 6 на Централна Гара и двама униформени господа му помагаха.С какво беше сгафил така и не разбрахме.
Наместихме се в купето и пътуването започна.Установихме, че този влак е леко пътнически...спря дори на керемидката Владо Тричков.Влачихме се, пихме бири, Люска не спря да се възмущава от непрестанното спиране на влака.Чакаха ни някакви си 8 часа път.Имахме няколко двулитровки бира за компания, някои от нас и книжки си носеха.По едно време Саша и Митко Барда се отбиха да разкажат премеждия от другия вагон,пийнаха си биричка с нас и както си седяха така и заспаха.А ние примерните метъли захванахме една литературна тема, обсъдихме Вазов и колко е значим за културата на съвременния средностатистически българин, пихме СПРАЙТ!!!,не шумяхме, не скачахме, не правихме глупости.
Една изключително жизнерадостна кондукторка мина през купето ни след Горна Оряховица за да ни провери билетите, похвали ни колко сме готини и примерни, а две купета по-късно се чува нейния приветлив гласец с няколко октави по-високо:"Вие кроманьонци такива!Колко пъти да кажа да не пушите в купето!"
Няма да изпадам в подробности и за повръщаниците в съседния вагон и окървавената жена,която се вясна в сумрака, точно когато с Веси си говорихме за вампири...
В 7:30 (май) вече бяхме пристигнали във Варна.Настанихме се в близката гостилница за да хапнем и изпием по едно кафе...е някои ядоха, други, които 4 часа си мечтаехме за кафе и цигара и това направихме.Качихме се на автобус 41, стигнахме до автогарата и си хванахме маршрутката към Каварна.Към 10:45 вече бяхме в лагера, разпъващи палатките си.Събрахме малко слънчеви лъчи, малко плаж, следобедна бира на фона на следобедния дъжд,които някои определиха като проливен (О.О),приятен разговор с приятен човек и..ей ни на! Чакаме пред стадиона с надежда, че на някой познат ще му дадат разхлабена гривна.Очакванията ни се оправдаха и известна група говеда влезнахме на концерта.Малко ми беше кофти,че някои хора бяха дали 90 лв. за концерт,а ние гадовете влезнахме без да дадем и стотинка, но пък си имаме сериозно оправдание:1во:нямахме пари за билети и 2ро: имахме силното желание да видим групите!
Изпуснахме Leaves'Eyes, но пък Люска отиде да се види с тях-спечели мийт'ен'грийд.Влезнах 5 минути преди холандците Epica.Бях чувала страшно много неща за групата,даже няколко пъти се опитах да ги прослушам-не се получи.Просто не са моя тип.Но пък се насладих на Симоне и компания чисто визуално.Мацката е безпогрешна с едно уж невинно детско излъчване, а в същото време имаше нещо страшно извратено в тая жена.Разхождаше се по едно кожено клинче и малка къса черна рокличка, беше много готина.Насладихме се на готини пичове-момчетата наистина бяха хубави, заеби таланта.Даже на Аша мъжа се съблече по едно време *лигичка*.Впечатли ме невероятния синхрон и хармония които демонстрираше групата.Без да се поглеждат, без да си казват и дума заедно почват да куфеят по един особено красив начин.Щом накрая с Ру започнахме и ние да куфеем...
Даже знаех няколко песни-прочутата "Sensorium" и "Cry for the Moon"...forever and ever...
След половин час излезе и Доро Пеш-кралицата на рока (макар че мога да поспоря по въпроса).Като не-фен на групата мога да кажа че беше интересно и готино.Типично хард-рок звучене, кавър на Джудас, химна на Доро "We are"...мда.
И тогава...дойде ред на Таря.Не съм особен фен (даже никакъв) на Nightwish и Таря, не съм и особен фен на женските вокали.Единствените,които съм признала са Phantom Blue и Долорес О'Риордан...но Таря...Таря беше едно нощно видение на сцената.Изпълнена с живот прекрасна, красива жена, която весело ни намига с тръпчинки и прекрасна, лъчезарна усмивка.Тъмните й коси се развяваха от вятъра, тя се носеше като полъх по сцената...сякаш някой от благородните елфи от "Силмарилион" се беше качил на сцената, а не простосмъртна жена.Бях изкрено омагьосана.Гледах изпълнението й вцепенена.Ту изнемощяла от сладката болка,която изпитвах,докато ме обземаше удоволствие от гласа й, ту изпълнена с енергия готова да се мятам и да куфея.Шоуто беше епично.Изпълни много песни,които знаех.Учудих се на собствените си знания.Направи страхотен кавър на "Poison" на Алис Купър и искрено ме изненада с кавъра си на "Still of the Night" на Whitesnake.Невероятния Майк Терана пък беше като къртечница на сета от барабани, направо ме отвя.А челиста Макс...ах,този челист...очите ми останаха в него.Беше невероятна хармония.А на сцената видях два от трите ми любими струнни инструмента-чело и китара.Да ме прощават феновете на Таря за неинформираността...накефих се много на надсвирването на челото и китара,беше уникално, но не помня на коя песен беше.
Но Таря приключи.Бях изключително и искрено разочарована, защото не усетих кога минаха почти два часа.Нямах крака, не бях спала от не знам си колко часа,исках да се прибирам но ме навиха да остана за Atrocity...слушала съм ги преди, знам, че групата е много готина.Просто нямах сили и реших да ги пренебрегна.Но останахме за първите две песни и после се изнесохме.Не бях единствената изморена.
Яд ме е само,че останаха не повече от 500 души,за да ги чуят.Не заслужават такова отношение тези момчета и момиче.
Вечерта приключи повече от епично с пияните Петя и Аша.Сгромолясах се в палатката си към 4:00 сутринта и умрях.
Но като загърбим всичко това на 22.07. успешно държах ценната хартийка в портмонето си и играх на тетрис два часа за да наредя багажа си.Сякаш не отивах в Каварна, а на 3 дни път с камили - два чифта дънки, тениски, чорапи, бельо, тениски, тоалетни принадлежности, тениски, потници, плажна кърпа...споменах ли тениските?!
Пътуването започна от Патки (естествено),там Люси дойде да пием една-две бирички преди да потеглим.Мисля, че това беще таен пъклен план,който целеше да ме юрка през цялото време за да не закъснеем.
Уотева, бирите бяха изпити, автобуса към гарата хванат, срещнахме Митко Барда вътре, после на гарата се намерихме със Стилян и Веси и изчакахме Пешо-Ботев.Още преди качването във влака имаше премеждия-един пич помете перон 6 на Централна Гара и двама униформени господа му помагаха.С какво беше сгафил така и не разбрахме.
Наместихме се в купето и пътуването започна.Установихме, че този влак е леко пътнически...спря дори на керемидката Владо Тричков.Влачихме се, пихме бири, Люска не спря да се възмущава от непрестанното спиране на влака.Чакаха ни някакви си 8 часа път.Имахме няколко двулитровки бира за компания, някои от нас и книжки си носеха.По едно време Саша и Митко Барда се отбиха да разкажат премеждия от другия вагон,пийнаха си биричка с нас и както си седяха така и заспаха.А ние примерните метъли захванахме една литературна тема, обсъдихме Вазов и колко е значим за културата на съвременния средностатистически българин, пихме СПРАЙТ!!!,не шумяхме, не скачахме, не правихме глупости.
Една изключително жизнерадостна кондукторка мина през купето ни след Горна Оряховица за да ни провери билетите, похвали ни колко сме готини и примерни, а две купета по-късно се чува нейния приветлив гласец с няколко октави по-високо:"Вие кроманьонци такива!Колко пъти да кажа да не пушите в купето!"
Няма да изпадам в подробности и за повръщаниците в съседния вагон и окървавената жена,която се вясна в сумрака, точно когато с Веси си говорихме за вампири...
В 7:30 (май) вече бяхме пристигнали във Варна.Настанихме се в близката гостилница за да хапнем и изпием по едно кафе...е някои ядоха, други, които 4 часа си мечтаехме за кафе и цигара и това направихме.Качихме се на автобус 41, стигнахме до автогарата и си хванахме маршрутката към Каварна.Към 10:45 вече бяхме в лагера, разпъващи палатките си.Събрахме малко слънчеви лъчи, малко плаж, следобедна бира на фона на следобедния дъжд,които някои определиха като проливен (О.О),приятен разговор с приятен човек и..ей ни на! Чакаме пред стадиона с надежда, че на някой познат ще му дадат разхлабена гривна.Очакванията ни се оправдаха и известна група говеда влезнахме на концерта.Малко ми беше кофти,че някои хора бяха дали 90 лв. за концерт,а ние гадовете влезнахме без да дадем и стотинка, но пък си имаме сериозно оправдание:1во:нямахме пари за билети и 2ро: имахме силното желание да видим групите!
Изпуснахме Leaves'Eyes, но пък Люска отиде да се види с тях-спечели мийт'ен'грийд.Влезнах 5 минути преди холандците Epica.Бях чувала страшно много неща за групата,даже няколко пъти се опитах да ги прослушам-не се получи.Просто не са моя тип.Но пък се насладих на Симоне и компания чисто визуално.Мацката е безпогрешна с едно уж невинно детско излъчване, а в същото време имаше нещо страшно извратено в тая жена.Разхождаше се по едно кожено клинче и малка къса черна рокличка, беше много готина.Насладихме се на готини пичове-момчетата наистина бяха хубави, заеби таланта.Даже на Аша мъжа се съблече по едно време *лигичка*.Впечатли ме невероятния синхрон и хармония които демонстрираше групата.Без да се поглеждат, без да си казват и дума заедно почват да куфеят по един особено красив начин.Щом накрая с Ру започнахме и ние да куфеем...
Даже знаех няколко песни-прочутата "Sensorium" и "Cry for the Moon"...forever and ever...
След половин час излезе и Доро Пеш-кралицата на рока (макар че мога да поспоря по въпроса).Като не-фен на групата мога да кажа че беше интересно и готино.Типично хард-рок звучене, кавър на Джудас, химна на Доро "We are"...мда.
И тогава...дойде ред на Таря.Не съм особен фен (даже никакъв) на Nightwish и Таря, не съм и особен фен на женските вокали.Единствените,които съм признала са Phantom Blue и Долорес О'Риордан...но Таря...Таря беше едно нощно видение на сцената.Изпълнена с живот прекрасна, красива жена, която весело ни намига с тръпчинки и прекрасна, лъчезарна усмивка.Тъмните й коси се развяваха от вятъра, тя се носеше като полъх по сцената...сякаш някой от благородните елфи от "Силмарилион" се беше качил на сцената, а не простосмъртна жена.Бях изкрено омагьосана.Гледах изпълнението й вцепенена.Ту изнемощяла от сладката болка,която изпитвах,докато ме обземаше удоволствие от гласа й, ту изпълнена с енергия готова да се мятам и да куфея.Шоуто беше епично.Изпълни много песни,които знаех.Учудих се на собствените си знания.Направи страхотен кавър на "Poison" на Алис Купър и искрено ме изненада с кавъра си на "Still of the Night" на Whitesnake.Невероятния Майк Терана пък беше като къртечница на сета от барабани, направо ме отвя.А челиста Макс...ах,този челист...очите ми останаха в него.Беше невероятна хармония.А на сцената видях два от трите ми любими струнни инструмента-чело и китара.Да ме прощават феновете на Таря за неинформираността...накефих се много на надсвирването на челото и китара,беше уникално, но не помня на коя песен беше.
Но Таря приключи.Бях изключително и искрено разочарована, защото не усетих кога минаха почти два часа.Нямах крака, не бях спала от не знам си колко часа,исках да се прибирам но ме навиха да остана за Atrocity...слушала съм ги преди, знам, че групата е много готина.Просто нямах сили и реших да ги пренебрегна.Но останахме за първите две песни и после се изнесохме.Не бях единствената изморена.
Яд ме е само,че останаха не повече от 500 души,за да ги чуят.Не заслужават такова отношение тези момчета и момиче.
Вечерта приключи повече от епично с пияните Петя и Аша.Сгромолясах се в палатката си към 4:00 сутринта и умрях.
четвъртък, 15 юли 2010 г.
Far Away...part 2!
И деня започна...красив,слънчев, позитивен...
Кафета...много кафета.И вицове...и музика,естествено.
Винаги ми е правило впечатление, че когато се събера с тези хора музиката винаги е в мен.Винаги звучи.И винаги е подходяща.
Малка разходка до станцията по-нагоре по пътя с Дима, Еми и Койота.Беше зелено,беше тихо,беше жега...имаше много брезички.И тъпия син бръмбар срешу който се цъклих 5 минути,докато го фокусирам.
Имаше и успешна игра на белот, която ми подари единствено тен на тираджия.
После имаше много слънце на поляната...където наблюдавахме разни интересни неща:
Естествено без футбол няма как да мине.Аз (за съжаление) станах свидетел на това така умопомрачително упражнение.Осъзнахме,че Мария е особено добра.Обсъдихме колко е зла и агресивна!Същински тасманийски дявол.Направиха ми впечатление фрази от сорта "Аз това тяло на спасител да не съм го направил с футбол?!"(Методи(рожденик номер 3)).Правих и вувузел с ъ...термуса?? на Ирма.Получи се успешно-всички ми се смяха.
Трябва да ви кажа, че ако трябва да избирам между надуване на възглавнички на пияна глава в 4:30 и вувузела на нетрезва глава в...16:30 под слънцето избирам...нито едно от двете!!!И от двете боли глава и сякаш съм пред припадък.А на мене малко ми трябва!=)
След като установиха, че останалата част от кервана е дошла и носи манджи, бири и т.н., голяма част се изнесоха надолу да хапват и пийват.
И аз не знам как реших да остана горе на поляната, да поиграя карти.Поне така започна.Магическия следобед стана още по-красив и слънчев.След като останахме, аз, Мартин, Еми и Дима, се наредихме на тетрис върху някакви одеяла и легнахме да релаксираме.Благодаря им на тези тримата, че направиха следобеда толкова красив...Благодаря на Еми,която не издаде и звук през цялото време, благодаря на Дима, който ми беше професионална възглавница и ме изгърби здраво (как ръбеше това момче,лелеее...ама то не може всички да са удобни и мекички като мен!), благодаря и на Мартин и неговите мръсни рунтави крака,които прегръщах.Без тях нямаше да е толкова красиво.
Зеленото прекрасно дърво над мен,което държеше хлад...и гробната тишина,която ни обгръщаше...и изсъхналата ливада, по която вятъра нашепваше разни вятърничави работи...Рапзлоха се увеличи,когато Дима проведе един три минутен разговор с майка си на руски...аз се разтекох напълно.
После пък диванетата решиха да си ходят...аз слезнах надолу с тях за да ги изпратя и да покрия на Петя изненадата!Мрънках ли,мрънках..не исках да си ходят!И Еми го отнесе милата...гледах я с онзи тъжен кучешки поглед и скимтях близо 15 минути увиснала на врата й, а тя ме гледаше с поглед,който казваше "Ама аз наистина трябва да тръгвам!".
Пушихме наргиле,запознах се с Виктор!!!, разказвахме стари вицове...нали знаете, от онези,които всички знаят, но се смеят всеки път като ги чуят.
Нямахме търпение рождения ден да започне,но още беше твърде рано.
Пребих се с разни въртящи топки на Люска,докато се опитвах да усвоя тънкостите на поя.Ще го науча това нещо и един ден и аз ще бъда част от огненото шоу,обещавам си!!!
Присъединих се към останалите,да пийна малко бира, да погледам как пекат разни месища и мръвки...разбрах,че клозета е унищожен.Проведох разговор с Дима,в който установихме,че си е забравил топката...получих и едно "не съм сигурен,но ще се опитам да се върна".
След това с Нели се хванахме да го науча този Панделаш как се играе.НАУЧИХ ГО!И играхме хоро на Артерия!Беше страхотно изживяване!
И мач гледахме...беше напрегнато,беше уникално,беше изпълнено с емоции,беше...жежко!
Почна се голямото пиене, голямото ядене, големите неща.
След 15 минутни опити да събудим Васко-успяхме!!!
Имаше и интересен диалог,който в просъница той проведе със всички:
-Васко,ставай..
-Мгргргрррр...
-Васко празнуваме рождения ти ден!
-Той е другата седмица...
-Ама,Васе, няма да почнем без теб!
-Хубаво...
Малко объркана организация откъм подаръци.Уж всичко трябваше да е тайно,ама пък то какво стана...Оказа се, че всички рожденици са усетили суматохата около подреждането и разпределението.Подавам аз на Мила подаръка на Васко и я питам: "Искаш ли да го подариш ти?", а тя: "Какво е?", аз:"Колан на ХИМ!", оцъклен поглед тип "Мила":"Ама той слуша ХИМ!!!!"
Почна се раздаване,смях,много оцъклени погледи,изненади...няма да описвам колко емоционално беше.Само ще цитирам Спайки,докато й подарявам подаръка:"Кактусииии!Розови кактусиии!Цъфтящ розов каткуууус!Никога не съм имала цъфтящ кактуууус!!!"=)
А, ако кажа, че всички са били усмихнати,никой няма да разбере какво имам предвид.А именно:
Такива усмивки,такива радости...
И аз бях там!И аз усетих жегата,усетих огъня, видях грейналия поглед на Адашчето...видях огъня в нея, видях колко е щастлива,казах й колко я обичам...
Нататък вечерта продължи с...пиене,естествено!Музикални поздрави до сутринта, опит за заспиване след изгрева...не стига,че се разсъних докато изгоня всички буби от палатката,надуя възглавничките и оправя спалния чувал, ами и точно в зачатъка на съня ми чух едно "Carry on my wayward son..." и се ококорих!Люси и Мето бяха се отдали на музикална тематика.Чух Люси поне три пъти да му изфъфля "Ама аз тая песен я обичам преди да гледам Supernatural!"...имам спомени и, че на Нова Година ми го обясняваше...
Сутринта продължи с ходене до границата за кафе и цигари, баница, бири, карти...моята накривена шапка...нещо с ебях скофтила.На прибиране установихме, че на идване бяхме супер надъхани,пълни с енергия и еуфория...а сега мечтаем да се приберем в Мордор заради един душ и меко легло.Аз лично, ако можех да се изкъпя другаде нямаше хич да се връщам в Мордор.И точно, сякаш сме във филма, с приближаване до града на насреща ни едни големи, черни облаци докъдето ти стига погледа, едно намръщено не-весело време,едни не-весели хора,дупки по пътя...
Пътуването приключи,уикенда приключи,цялата веселба остана само светъл,красив,хубав спомен зад гърба ни.
Кафета...много кафета.И вицове...и музика,естествено.
Винаги ми е правило впечатление, че когато се събера с тези хора музиката винаги е в мен.Винаги звучи.И винаги е подходяща.
Малка разходка до станцията по-нагоре по пътя с Дима, Еми и Койота.Беше зелено,беше тихо,беше жега...имаше много брезички.И тъпия син бръмбар срешу който се цъклих 5 минути,докато го фокусирам.
Имаше и успешна игра на белот, която ми подари единствено тен на тираджия.
После имаше много слънце на поляната...където наблюдавахме разни интересни неща:
Естествено без футбол няма как да мине.Аз (за съжаление) станах свидетел на това така умопомрачително упражнение.Осъзнахме,че Мария е особено добра.Обсъдихме колко е зла и агресивна!Същински тасманийски дявол.Направиха ми впечатление фрази от сорта "Аз това тяло на спасител да не съм го направил с футбол?!"(Методи(рожденик номер 3)).Правих и вувузел с ъ...термуса?? на Ирма.Получи се успешно-всички ми се смяха.
Трябва да ви кажа, че ако трябва да избирам между надуване на възглавнички на пияна глава в 4:30 и вувузела на нетрезва глава в...16:30 под слънцето избирам...нито едно от двете!!!И от двете боли глава и сякаш съм пред припадък.А на мене малко ми трябва!=)
След като установиха, че останалата част от кервана е дошла и носи манджи, бири и т.н., голяма част се изнесоха надолу да хапват и пийват.
И аз не знам как реших да остана горе на поляната, да поиграя карти.Поне така започна.Магическия следобед стана още по-красив и слънчев.След като останахме, аз, Мартин, Еми и Дима, се наредихме на тетрис върху някакви одеяла и легнахме да релаксираме.Благодаря им на тези тримата, че направиха следобеда толкова красив...Благодаря на Еми,която не издаде и звук през цялото време, благодаря на Дима, който ми беше професионална възглавница и ме изгърби здраво (как ръбеше това момче,лелеее...ама то не може всички да са удобни и мекички като мен!), благодаря и на Мартин и неговите мръсни рунтави крака,които прегръщах.Без тях нямаше да е толкова красиво.
Зеленото прекрасно дърво над мен,което държеше хлад...и гробната тишина,която ни обгръщаше...и изсъхналата ливада, по която вятъра нашепваше разни вятърничави работи...Рапзлоха се увеличи,когато Дима проведе един три минутен разговор с майка си на руски...аз се разтекох напълно.
После пък диванетата решиха да си ходят...аз слезнах надолу с тях за да ги изпратя и да покрия на Петя изненадата!Мрънках ли,мрънках..не исках да си ходят!И Еми го отнесе милата...гледах я с онзи тъжен кучешки поглед и скимтях близо 15 минути увиснала на врата й, а тя ме гледаше с поглед,който казваше "Ама аз наистина трябва да тръгвам!".
Пушихме наргиле,запознах се с Виктор!!!, разказвахме стари вицове...нали знаете, от онези,които всички знаят, но се смеят всеки път като ги чуят.
Нямахме търпение рождения ден да започне,но още беше твърде рано.
Пребих се с разни въртящи топки на Люска,докато се опитвах да усвоя тънкостите на поя.Ще го науча това нещо и един ден и аз ще бъда част от огненото шоу,обещавам си!!!
Присъединих се към останалите,да пийна малко бира, да погледам как пекат разни месища и мръвки...разбрах,че клозета е унищожен.Проведох разговор с Дима,в който установихме,че си е забравил топката...получих и едно "не съм сигурен,но ще се опитам да се върна".
След това с Нели се хванахме да го науча този Панделаш как се играе.НАУЧИХ ГО!И играхме хоро на Артерия!Беше страхотно изживяване!
И мач гледахме...беше напрегнато,беше уникално,беше изпълнено с емоции,беше...жежко!
Почна се голямото пиене, голямото ядене, големите неща.
След 15 минутни опити да събудим Васко-успяхме!!!
Имаше и интересен диалог,който в просъница той проведе със всички:
-Васко,ставай..
-Мгргргрррр...
-Васко празнуваме рождения ти ден!
-Той е другата седмица...
-Ама,Васе, няма да почнем без теб!
-Хубаво...
Малко объркана организация откъм подаръци.Уж всичко трябваше да е тайно,ама пък то какво стана...Оказа се, че всички рожденици са усетили суматохата около подреждането и разпределението.Подавам аз на Мила подаръка на Васко и я питам: "Искаш ли да го подариш ти?", а тя: "Какво е?", аз:"Колан на ХИМ!", оцъклен поглед тип "Мила":"Ама той слуша ХИМ!!!!"
Почна се раздаване,смях,много оцъклени погледи,изненади...няма да описвам колко емоционално беше.Само ще цитирам Спайки,докато й подарявам подаръка:"Кактусииии!Розови кактусиии!Цъфтящ розов каткуууус!Никога не съм имала цъфтящ кактуууус!!!"=)
А, ако кажа, че всички са били усмихнати,никой няма да разбере какво имам предвид.А именно:
Такива усмивки,такива радости...
И аз бях там!И аз усетих жегата,усетих огъня, видях грейналия поглед на Адашчето...видях огъня в нея, видях колко е щастлива,казах й колко я обичам...
Нататък вечерта продължи с...пиене,естествено!Музикални поздрави до сутринта, опит за заспиване след изгрева...не стига,че се разсъних докато изгоня всички буби от палатката,надуя възглавничките и оправя спалния чувал, ами и точно в зачатъка на съня ми чух едно "Carry on my wayward son..." и се ококорих!Люси и Мето бяха се отдали на музикална тематика.Чух Люси поне три пъти да му изфъфля "Ама аз тая песен я обичам преди да гледам Supernatural!"...имам спомени и, че на Нова Година ми го обясняваше...
Сутринта продължи с ходене до границата за кафе и цигари, баница, бири, карти...моята накривена шапка...нещо с ебях скофтила.На прибиране установихме, че на идване бяхме супер надъхани,пълни с енергия и еуфория...а сега мечтаем да се приберем в Мордор заради един душ и меко легло.Аз лично, ако можех да се изкъпя другаде нямаше хич да се връщам в Мордор.И точно, сякаш сме във филма, с приближаване до града на насреща ни едни големи, черни облаци докъдето ти стига погледа, едно намръщено не-весело време,едни не-весели хора,дупки по пътя...
Пътуването приключи,уикенда приключи,цялата веселба остана само светъл,красив,хубав спомен зад гърба ни.
сряда, 14 юли 2010 г.
Какво четеш,как четеш,а 'що четеш????*
За да задоволя интереса на Илия, а и своя собствен и аз ще попълня този въпросник.
1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Супер рядко ми се случва.Просто ужасът, който ме обзема, че случайно мога да омажа книгата...е умопомрачителен.Без значение дали книгата е моя или не.
2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе/Кола.Но независимо от напитката тя стои максимално далеч от книгата.По възможност в другата стая...
3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Hell,no!!!Ох,чак настръхнах като си го представих.Ако нещо е чак толкова интересно и значимо за запомняне се записва в тетрадката отредена за целта...Всъщност!Лъжа.Драсках само една!!! книга!Това беше "Здрач" на Стефани Майър.Но едва ли някой ще ме обвини-книгата е тъпа, хартията е ужасна, мастилото се маже навсякъде и ограждах липсващите запетайки, запетайките, които не трябва да са там и любимото ми пренасяне "оч-аквам".
4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител, в повечето случаи импровизирам-билетчета,картички,лист хартия...прегъването на страници е табу при мен.
5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена.Много художествена.
6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ох,зависи от много неща.Както каза Илия, ако са 20 страници я оставям.Но...горчивия ми опит от последните няколко прочетени книги ме научи, че в момента на заформяне на подобна мисъл в главата ми, книгата трябва да е изоставена.Защото, ако не спра ще чета поне 2 часа.Нещо като аксиома е-ще решиш да оставиш книгата, а от следващата страница започва нещо страшно интересно.Ти от инат решаваш да прочетеш и така...до към 4 сутринта.
7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?Абсолютно!Аз за това чета "Под игото" десета година!
Мисля,че в такава ситуация оставянето на книгата е най-доброто решение.Убедена съм че в 99% от случаите, в които книга не ми е била интересна е, защото не съм дорасла психически за да я разбера (при Вазов не е така, просто книгата не струва!).Проблема е в мен.По-добре да не губя време в книга, която няма да ми достави удоволствие.
8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?Ако има някой около мен питам него.Ако и той не знае се опитвам да разбера думата от контекста.
9 . Какво четеш в момента?"Землемория"-Урсула ЛеГуин
10. Коя е последната книга, която си купи?
"Вещерът: Кулата на Лястовицата" на Анджей Сапковски.Старая се,когато имам възможността да купувам книги.
11. От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?От първите.Обичам да потъвам изцяло в книгата и да не се разконцентрирам с действия в друга.
12. Имаш ли си любимо място/време за четене?Докато пътувам, в училище, в парка...
13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?Поредици.
14. Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?Ооо, много са.Най-вече Анджей Сапковски и Ник Перумов.До сега никой не се е оплакал.
15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)Жанр и атори.
16. Коя е последната, която прочете? "Споделящият нож:Хоризонти" на Лоис МакМастър Бюджолд
17. Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?Мога да игнорирам абсолютно всякакъв шум докато чета.
18. Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман? Пфф...кой ти помни, беше толкова отдавна.Но май беше "Котешка люлка" на Кърт Вонегът.
19. Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?Мдааам!=)
20. Препрочиташ ли книги? Да.Но се старая да не задълбавам в една книга.
Е,беше много интересно!Компитабилитито с Илия е особено голямо!=)
*За по-добро заглавие не можах да се сетя.Надявам се,Илия, да ми го простиш някак!
1. Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Супер рядко ми се случва.Просто ужасът, който ме обзема, че случайно мога да омажа книгата...е умопомрачителен.Без значение дали книгата е моя или не.
2. Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе/Кола.Но независимо от напитката тя стои максимално далеч от книгата.По възможност в другата стая...
3. Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Hell,no!!!Ох,чак настръхнах като си го представих.Ако нещо е чак толкова интересно и значимо за запомняне се записва в тетрадката отредена за целта...Всъщност!Лъжа.Драсках само една!!! книга!Това беше "Здрач" на Стефани Майър.Но едва ли някой ще ме обвини-книгата е тъпа, хартията е ужасна, мастилото се маже навсякъде и ограждах липсващите запетайки, запетайките, които не трябва да са там и любимото ми пренасяне "оч-аквам".
4. Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител, в повечето случаи импровизирам-билетчета,картички,лист хартия...прегъването на страници е табу при мен.
5. Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена.Много художествена.
6. Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ох,зависи от много неща.Както каза Илия, ако са 20 страници я оставям.Но...горчивия ми опит от последните няколко прочетени книги ме научи, че в момента на заформяне на подобна мисъл в главата ми, книгата трябва да е изоставена.Защото, ако не спра ще чета поне 2 часа.Нещо като аксиома е-ще решиш да оставиш книгата, а от следващата страница започва нещо страшно интересно.Ти от инат решаваш да прочетеш и така...до към 4 сутринта.
7. Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?Абсолютно!Аз за това чета "Под игото" десета година!
Мисля,че в такава ситуация оставянето на книгата е най-доброто решение.Убедена съм че в 99% от случаите, в които книга не ми е била интересна е, защото не съм дорасла психически за да я разбера (при Вазов не е така, просто книгата не струва!).Проблема е в мен.По-добре да не губя време в книга, която няма да ми достави удоволствие.
8. Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?Ако има някой около мен питам него.Ако и той не знае се опитвам да разбера думата от контекста.
9 . Какво четеш в момента?"Землемория"-Урсула ЛеГуин
10. Коя е последната книга, която си купи?
"Вещерът: Кулата на Лястовицата" на Анджей Сапковски.Старая се,когато имам възможността да купувам книги.
11. От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?От първите.Обичам да потъвам изцяло в книгата и да не се разконцентрирам с действия в друга.
12. Имаш ли си любимо място/време за четене?Докато пътувам, в училище, в парка...
13. Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?Поредици.
14. Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?Ооо, много са.Най-вече Анджей Сапковски и Ник Перумов.До сега никой не се е оплакал.
15. Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)Жанр и атори.
16. Коя е последната, която прочете? "Споделящият нож:Хоризонти" на Лоис МакМастър Бюджолд
17. Можеш ли да четеш и да слушаш музика едновременно?Мога да игнорирам абсолютно всякакъв шум докато чета.
18. Коя беше първата книга, която прочете и която не се смята за детски роман? Пфф...кой ти помни, беше толкова отдавна.Но май беше "Котешка люлка" на Кърт Вонегът.
19. Случвало ли ти се е да си присвоиш книга от библиотеката?Мдааам!=)
20. Препрочиташ ли книги? Да.Но се старая да не задълбавам в една книга.
Е,беше много интересно!Компитабилитито с Илия е особено голямо!=)
*За по-добро заглавие не можах да се сетя.Надявам се,Илия, да ми го простиш някак!
понеделник, 12 юли 2010 г.
Далеч от цивилизацията...част първа!
В петък се събудих от странно вълнение.Пеперуди подскачаха в корема ми, напрегнато ми беше, не ме свърташе...Станах в 9:15.Облякох се, теглих една четка на зъбите и косата и изчезнах-имах среща с Койота пред тях в 10:00!Естествено,аз веднъж да тръгна навреме от нас и тролея ще реши да закъснее!
Все тая, срещнахме се с Койота,той ми беше разносвач два часа.Купихме подарък на Мето (рожденик номер 2), купих подарък на Гилъна (рожденик номер 3), прибрах се у нас да се организирам.Нахраних любезния си шофьор с пиле фрикасе и салатка и го изпратих да ходи на работа.
Мен обаче НЕ МЕ СВЪРТАШЕ!Врътках се, слушах музика, мотках се, оправях 5 пъти багажа...Сякаш не отивах на 50 километра от София, ами на Северния полюс.
Едва-едва изчаках да стане 17:30 и поех към сборния пункт- радио Зи-рок, където ми беше срещата с другите.Предвидливо тръгнах по-рано-тролея пак закъсня.Натоварена с пълна раница, още два спални чувала-бонус, подаръчни пликове с подаръци и кактусите на Спайки (рожденик номер 4), се качих някак си в тролея, после някак си слезнах от него.С Влад накачулихме нещата в Дръгела, натоварихме се с Мила и Соня и потеглихме към Люлин за да вземем Методи (рожденик номер 2).Сгърчихме се в колата, потеглихме към сборен пункт №2, за да се сберем с другите.
Метко ми беше връчил кутия пълна с прекрасни картофени кюфтета и студена количка-бях озверяла от глад, защото покрай вълнението от пътуването бях забравила да ям цял ден.
Стигаме до бензиностанцията, ония кретени почват да ни се смеят..Дръги беше клекнал доста, заради багажите и хората в него.
След малко чудене Соня се качи в Микрата на Ру, ние олекнахме с 80 килограма.Пътуването беше изключително приятно, пълно със смях, добро настроение, безпроблемно.Стигнахме Калотина.Припомних на Влад ситуацията от Нова Година и преценихме, че няма смисъл да сваляме някой от колата, защото ще качим баира.И успяхме!
Имаше фрази от сорта "Абе тая Лада да ми се махне от пътя бе!" придружени със зловещ поглед и зла усмивка.Един заек побягна пред Ладата-пу,да му се невиди, няколко секунди закъснение и щяхме да ядем и заешко.
Добрахме се до горе.Докато шофьорите нареждат колите, аз изтичах да намеря място за палатката!Отказах в това прекрасно време да се навирам в къщата.Стен ми помогна да опъна палатката, беше на хубаво място, сенчесто, малко подливо, но всичко се преживява.
Организацията почна, лека полека се насочвахме към биропиене и хапване.Пяхме, смяхме се, пихме!
Чакахме Койот,Аша, Марто, Бубето, Пешовците и Дима да пристигнат.В 22:20 Митко още ги чакаше тия мотки безподобни.Пристигнаха към полунощ с малка изненада-Еми също беше с тях!
Супер доволна от неочакваната компания и новодошлите хора седнах да си пия водката, която Дима МИ беше донесъл!=D
Калата ме псуваше с ееееей такава голяма усмивка като му поднесох чашката с водка.Но...всичко хубаво има край!Водката свърши.
И се почна трети стадий на рукото пиянство.Отворихме лични теми, спорихме оживено по светски въпроси...половината вечер не я помня, защото се омазах порядъчно.
Към 4:30 сутринта се предадох и си легнах в палатката.Койтота също дойде да се ъ...гушкаме (малко силно казано).Палатката ми по показатели е двуместа...ама двуместна за китайците!
Предоставих и спален чувал и надуваема възглавничка.Трябва да ви кажа, че да надуваш тези възглавнички (имат предпазен клапан) на пияна глава, в 4:30 през нощта си беше...епично.Койота се разплу по корем, и аз половин час го чепках по косата, накрая и аз заспах.Някъде към 6:00 се пробудих от сумтящи звуци и нечии стъпки около палатката.Някой се беше надигнал.А на мен ми беше студено.Облякох се с пуловера и пак легнах.Към 8:30 вече бях кукуряк.Надигнах се леко, осъзнавайки, че съм увъртяла спалния чувал около мен доста успешно.С мъка се освободих,защото хем движенията ми бяха малко бавни, хем ми беше тясно, хем не исках да събудя Койота.Измъкнах се някак си и от палатката без да го настъпя.
Посрещна ме едно ясно, хладно свежо утро и миризмата на свежа трева покрита с роса.Васко (рожденик номер 5) беше събудилия се...The DAY беше настъпил.Днес щяхме да почетем рождениците ни, да им подарим подаръците, да направим празника им красив.
Все тая, срещнахме се с Койота,той ми беше разносвач два часа.Купихме подарък на Мето (рожденик номер 2), купих подарък на Гилъна (рожденик номер 3), прибрах се у нас да се организирам.Нахраних любезния си шофьор с пиле фрикасе и салатка и го изпратих да ходи на работа.
Мен обаче НЕ МЕ СВЪРТАШЕ!Врътках се, слушах музика, мотках се, оправях 5 пъти багажа...Сякаш не отивах на 50 километра от София, ами на Северния полюс.
Едва-едва изчаках да стане 17:30 и поех към сборния пункт- радио Зи-рок, където ми беше срещата с другите.Предвидливо тръгнах по-рано-тролея пак закъсня.Натоварена с пълна раница, още два спални чувала-бонус, подаръчни пликове с подаръци и кактусите на Спайки (рожденик номер 4), се качих някак си в тролея, после някак си слезнах от него.С Влад накачулихме нещата в Дръгела, натоварихме се с Мила и Соня и потеглихме към Люлин за да вземем Методи (рожденик номер 2).Сгърчихме се в колата, потеглихме към сборен пункт №2, за да се сберем с другите.
Метко ми беше връчил кутия пълна с прекрасни картофени кюфтета и студена количка-бях озверяла от глад, защото покрай вълнението от пътуването бях забравила да ям цял ден.
Стигаме до бензиностанцията, ония кретени почват да ни се смеят..Дръги беше клекнал доста, заради багажите и хората в него.
След малко чудене Соня се качи в Микрата на Ру, ние олекнахме с 80 килограма.Пътуването беше изключително приятно, пълно със смях, добро настроение, безпроблемно.Стигнахме Калотина.Припомних на Влад ситуацията от Нова Година и преценихме, че няма смисъл да сваляме някой от колата, защото ще качим баира.И успяхме!
Имаше фрази от сорта "Абе тая Лада да ми се махне от пътя бе!" придружени със зловещ поглед и зла усмивка.Един заек побягна пред Ладата-пу,да му се невиди, няколко секунди закъснение и щяхме да ядем и заешко.
Добрахме се до горе.Докато шофьорите нареждат колите, аз изтичах да намеря място за палатката!Отказах в това прекрасно време да се навирам в къщата.Стен ми помогна да опъна палатката, беше на хубаво място, сенчесто, малко подливо, но всичко се преживява.
Организацията почна, лека полека се насочвахме към биропиене и хапване.Пяхме, смяхме се, пихме!
Чакахме Койот,Аша, Марто, Бубето, Пешовците и Дима да пристигнат.В 22:20 Митко още ги чакаше тия мотки безподобни.Пристигнаха към полунощ с малка изненада-Еми също беше с тях!
Супер доволна от неочакваната компания и новодошлите хора седнах да си пия водката, която Дима МИ беше донесъл!=D
Калата ме псуваше с ееееей такава голяма усмивка като му поднесох чашката с водка.Но...всичко хубаво има край!Водката свърши.
И се почна трети стадий на рукото пиянство.Отворихме лични теми, спорихме оживено по светски въпроси...половината вечер не я помня, защото се омазах порядъчно.
Към 4:30 сутринта се предадох и си легнах в палатката.Койтота също дойде да се ъ...гушкаме (малко силно казано).Палатката ми по показатели е двуместа...ама двуместна за китайците!
Предоставих и спален чувал и надуваема възглавничка.Трябва да ви кажа, че да надуваш тези възглавнички (имат предпазен клапан) на пияна глава, в 4:30 през нощта си беше...епично.Койота се разплу по корем, и аз половин час го чепках по косата, накрая и аз заспах.Някъде към 6:00 се пробудих от сумтящи звуци и нечии стъпки около палатката.Някой се беше надигнал.А на мен ми беше студено.Облякох се с пуловера и пак легнах.Към 8:30 вече бях кукуряк.Надигнах се леко, осъзнавайки, че съм увъртяла спалния чувал около мен доста успешно.С мъка се освободих,защото хем движенията ми бяха малко бавни, хем ми беше тясно, хем не исках да събудя Койота.Измъкнах се някак си и от палатката без да го настъпя.
Посрещна ме едно ясно, хладно свежо утро и миризмата на свежа трева покрита с роса.Васко (рожденик номер 5) беше събудилия се...The DAY беше настъпил.Днес щяхме да почетем рождениците ни, да им подарим подаръците, да направим празника им красив.
събота, 3 юли 2010 г.
The power of the power of the power of the power....
BANG!BANG!
Мда...втория ден дойде,ние се молим да няма дъжд...За сметка на това вятърът ни жули в гърбовете!
Хванахме половината на Скре4...пичовете са готини,много добри бих казала.Не точно моя стил,но определено ме накараха да се заслушам!Миро се размазва,естествено!Дошъл е да се забавлява!
Но колкото и добра група да бяха Скре4 някак си не се връзваха с общата картинка.
Все тая...приключиха бързо,не получиха овациите,които всъщност заслужаваха,което беше разочароващо.Отново тру метълите показаха,че не са отворени към нещо ново и различно!
STONE SOUR!COREEEEEEY!
Аууу,колко бях шокирана,колко бяха готини,колко се размазах!Признавам си, че не бях слушала Stone Sour преди това (всъщност ги бях чувала, но не знаех, че са те).И се радвам,че дойдоха тук, на тепсия, за да мога да се цапна по челото и да изкрещя "COREEEEEY!!!"...окей,признавам,не обръщах особено внимание на музиката...Corey Taylor! беше на сцената все пак.Беше уникален с фешънските си дънки, кецовете,тениската и сакото!Много уникален!След известно обсъждане на индивида, Петя се оцъкля...аз се оцъклям...след кратко съветване с Люси, се оцъкляме съвсем.Басиста е с тениска на...Manowar!
Но...все тая,Corey си сваля сакото.Споделям надежди с Петя "Дали, ако почакаме още малко ще си съблече и тениската" ,получавам критика,че съм ужасна оптимистка!
И точно когато си казвам,че нищо на света не може да ме отдели от тази гледка,Люси почва да се гърчи конвулсивно,да се смее и да ме побутва...аз се обръщам и виждам двама (трима?) чичковци, които се ъ..гърчат?!Мятаха се безцелно,потропваха с краци по земята имитирайки Ангъс Йънг, кефеха се, огъваха се, крещяха, ревяха, гърчеха се,правеха странни акордоподобни движения с ръце по-скоро наподобяващи тежък случай на детски паралич,а косматите им шкембета еротично се подаваха между тесните къси гащи и късите обтегнати тениски (горките)!Но най-забавното беше,че Миро си куфееше,размазваше се и не подозираше какво се случва зад него.Забеляза ни,когато ние трите вече червенеехме от недостиг на въздух и изцепи:"Ама на мен ли се смеете!?"...
Но това не беше всичко!Посочихме(поне се опитахме) източника на вдъхновяващия ни кикот,той се подсмихна и продължи да си куфее...наведен, прегърбен,а един от чичковците се закова на място, наведе се и започна да се взира в дупето на Миро...уиде!
Имаше толкова екзалтирани фенове на Stone Sour на позиция, че дори снимаха с телефоните си куфеещите чичковци!Бяха голяма атракция!
И защо се появиха точно тогава!Хванахме последните 15 минути и на без това кратките Stone Sour и седнахме да починем.Почнах да нагъвам сандвичи...пихме бирички, изпушихме една-две цигари...Докато чакахме Техни Величества Alice In Chains!!!
Беше магическо!Беше уникално!Бях в транс!Излязоха, а аз със сълзи на очите изкимтях на Люси:"Ама ние наистина ще видим Alice In Chains!!!"
Бяха магически...уникални...новия вокал се връзва перфектно с групата и изненада абсолютно всички.
Не помня какво се беше случило...всичко мина бързо,всичко мина неусетно,транса не мина,хората ги нямаше около мен...е, може би Петя...но другите ги нямаше!Моргота ми се бъркаше в транса, аз го срязвах с гадни реплики и продължавах...
Свърши!Беше кратко,твърде кратко...
На Manowar рещихме,че е тоалетна тайм...поседнахме, пийнахме по една бира, изядохме по един сандвич...времето мина бавно...и мъчително...и ужааааасно бавно,мамка му!Не мога да повярвям, че една група с иначе толкова енергичен ритъм ще бъде тоооолковааа скучнааа...Евала за отношението им към българската публика.Ако всички бяха като тях...споменаха Дио, изпяха Heaven and Hell...малко повече бас, по-малко китара, малко повече Manowar, отколкото Heaven and Hell...но го изпяха и отдадоха дължимото на великия музикант!
Почна да се смрачава...очаквахме Rrrrrrammstein с голямо нетърпение.Домакините бяха запалили някакво осветление,което само ни бъркаше в очите...
С Петя решаваме да се качим на трибуни...така и така нищичко не виждахме от терена,трябваше да си пънем вратовете като жирафи...беше мъка.Поне да виждаме пиро-шоуто!
Качихме сме, вятърът духаше ли, духаше...имахме малка дискусия по темата,търсихме подходящо място...накрая намерихме,настанихме се удобно и шоуто започна,сякаш нас беше чакало!
Беше уникално добро дори и от трибуни...вярно, виждаха се малки щъкащи фигурки по сцената, на видео стените не беше ясна картинката, звукът беше стерео(о.О)(или поне оставяше илюзия за такова)...и се смачкахме!Куфяхме, пяхме, драхме се...луд на шаренко се радва.Пиро шоуто беше у-ни-кал-но...Завиждах определено на онези,които бяха отпред и усещаха жегата от пламъците изригващи от къде ли не...Пяната лееща се от огромния розов член на Pussy,след демонстрация по знание на български от страна на Тил...лодката на лудия им клавирист.Беше уникално...нямам думи да опиша...Шоуто беше невероятно,но кратко!
Не мога да изразя с думи съжалението си,когато осъзнах,че е свършило...не вярвах,че ще свърши толкова бързо,не исках!Беше невероятно,магическо...беден ми е речника да го опиша...и не съжалявам за всяко едно мускулче,което изтормозих в онази вечер, не съжалявам за всеки косъм,който изкубнах,докато опитвах да си среша косата на другия ден, не съжалявам за всяка една кирлива стотинчица,която дядох за този фестивал!
Надежда ми дава,че има договор със Sonisphere за три години...и следващата година пак ще има едно запомнящо се шоу.Просто не съм допстатъчно смела да си представя,кои ще са групите,които ще дойдат следващия път.
Мда...втория ден дойде,ние се молим да няма дъжд...За сметка на това вятърът ни жули в гърбовете!
Хванахме половината на Скре4...пичовете са готини,много добри бих казала.Не точно моя стил,но определено ме накараха да се заслушам!Миро се размазва,естествено!Дошъл е да се забавлява!
Но колкото и добра група да бяха Скре4 някак си не се връзваха с общата картинка.
Все тая...приключиха бързо,не получиха овациите,които всъщност заслужаваха,което беше разочароващо.Отново тру метълите показаха,че не са отворени към нещо ново и различно!
STONE SOUR!COREEEEEEY!
Аууу,колко бях шокирана,колко бяха готини,колко се размазах!Признавам си, че не бях слушала Stone Sour преди това (всъщност ги бях чувала, но не знаех, че са те).И се радвам,че дойдоха тук, на тепсия, за да мога да се цапна по челото и да изкрещя "COREEEEEY!!!"...окей,признавам,не обръщах особено внимание на музиката...Corey Taylor! беше на сцената все пак.Беше уникален с фешънските си дънки, кецовете,тениската и сакото!Много уникален!След известно обсъждане на индивида, Петя се оцъкля...аз се оцъклям...след кратко съветване с Люси, се оцъкляме съвсем.Басиста е с тениска на...Manowar!
Но...все тая,Corey си сваля сакото.Споделям надежди с Петя "Дали, ако почакаме още малко ще си съблече и тениската" ,получавам критика,че съм ужасна оптимистка!
И точно когато си казвам,че нищо на света не може да ме отдели от тази гледка,Люси почва да се гърчи конвулсивно,да се смее и да ме побутва...аз се обръщам и виждам двама (трима?) чичковци, които се ъ..гърчат?!Мятаха се безцелно,потропваха с краци по земята имитирайки Ангъс Йънг, кефеха се, огъваха се, крещяха, ревяха, гърчеха се,правеха странни акордоподобни движения с ръце по-скоро наподобяващи тежък случай на детски паралич,а косматите им шкембета еротично се подаваха между тесните къси гащи и късите обтегнати тениски (горките)!Но най-забавното беше,че Миро си куфееше,размазваше се и не подозираше какво се случва зад него.Забеляза ни,когато ние трите вече червенеехме от недостиг на въздух и изцепи:"Ама на мен ли се смеете!?"...
Но това не беше всичко!Посочихме(поне се опитахме) източника на вдъхновяващия ни кикот,той се подсмихна и продължи да си куфее...наведен, прегърбен,а един от чичковците се закова на място, наведе се и започна да се взира в дупето на Миро...уиде!
Имаше толкова екзалтирани фенове на Stone Sour на позиция, че дори снимаха с телефоните си куфеещите чичковци!Бяха голяма атракция!
И защо се появиха точно тогава!Хванахме последните 15 минути и на без това кратките Stone Sour и седнахме да починем.Почнах да нагъвам сандвичи...пихме бирички, изпушихме една-две цигари...Докато чакахме Техни Величества Alice In Chains!!!
Беше магическо!Беше уникално!Бях в транс!Излязоха, а аз със сълзи на очите изкимтях на Люси:"Ама ние наистина ще видим Alice In Chains!!!"
Бяха магически...уникални...новия вокал се връзва перфектно с групата и изненада абсолютно всички.
Не помня какво се беше случило...всичко мина бързо,всичко мина неусетно,транса не мина,хората ги нямаше около мен...е, може би Петя...но другите ги нямаше!Моргота ми се бъркаше в транса, аз го срязвах с гадни реплики и продължавах...
Свърши!Беше кратко,твърде кратко...
На Manowar рещихме,че е тоалетна тайм...поседнахме, пийнахме по една бира, изядохме по един сандвич...времето мина бавно...и мъчително...и ужааааасно бавно,мамка му!Не мога да повярвям, че една група с иначе толкова енергичен ритъм ще бъде тоооолковааа скучнааа...Евала за отношението им към българската публика.Ако всички бяха като тях...споменаха Дио, изпяха Heaven and Hell...малко повече бас, по-малко китара, малко повече Manowar, отколкото Heaven and Hell...но го изпяха и отдадоха дължимото на великия музикант!
Почна да се смрачава...очаквахме Rrrrrrammstein с голямо нетърпение.Домакините бяха запалили някакво осветление,което само ни бъркаше в очите...
С Петя решаваме да се качим на трибуни...така и така нищичко не виждахме от терена,трябваше да си пънем вратовете като жирафи...беше мъка.Поне да виждаме пиро-шоуто!
Качихме сме, вятърът духаше ли, духаше...имахме малка дискусия по темата,търсихме подходящо място...накрая намерихме,настанихме се удобно и шоуто започна,сякаш нас беше чакало!
Беше уникално добро дори и от трибуни...вярно, виждаха се малки щъкащи фигурки по сцената, на видео стените не беше ясна картинката, звукът беше стерео(о.О)(или поне оставяше илюзия за такова)...и се смачкахме!Куфяхме, пяхме, драхме се...луд на шаренко се радва.Пиро шоуто беше у-ни-кал-но...Завиждах определено на онези,които бяха отпред и усещаха жегата от пламъците изригващи от къде ли не...Пяната лееща се от огромния розов член на Pussy,след демонстрация по знание на български от страна на Тил...лодката на лудия им клавирист.Беше уникално...нямам думи да опиша...Шоуто беше невероятно,но кратко!
Не мога да изразя с думи съжалението си,когато осъзнах,че е свършило...не вярвах,че ще свърши толкова бързо,не исках!Беше невероятно,магическо...беден ми е речника да го опиша...и не съжалявам за всяко едно мускулче,което изтормозих в онази вечер, не съжалявам за всеки косъм,който изкубнах,докато опитвах да си среша косата на другия ден, не съжалявам за всяка една кирлива стотинчица,която дядох за този фестивал!
Надежда ми дава,че има договор със Sonisphere за три години...и следващата година пак ще има едно запомнящо се шоу.Просто не съм допстатъчно смела да си представя,кои ще са групите,които ще дойдат следващия път.
Абонамент за:
Публикации (Atom)