За гаргите и хората...

Вече си е есен. Официално. Прекрасност във всички нюанси на жълто, кафяво и червено. Дъжд, облаци, температура около 15-20 градуса по Целзий. С една дума - чудесничко. И гарвани. Когато е лято и има много птички, тези същества май остават на заден план и напомнят за своето присъствие само привечер.

Всички знаем колко умни същества са гарваните. Колко са пресметливи, хитри и изобретателни. И се срещат в доста митологии и литературни творби. Май само в българското народно творчество гарванът е приет, като злокобна поличба, вестител на смърт.
Но, трябва да отбележа, че те са майстори на масовата гавра.

Сутрин. Рано е. Към 5:00. Купонът е бил толкова добър, че махмурлука вече почва да се прокрадва, а дори не си се прибрал в къщи. Тогава, някак си, около 40 гарвана забелязват как се радваш на сутрешния покой и си мислят: "Хеееей, човече, виждаме,че ти е зле. Искаш да си на тихо! Нека те поздравим!Одобряваме!"

...........

Тази чернова я откривам в дебрите на блога си. Вече няма да е чернова де. От момента на написването й до днес (02.08.2013г), след множество проведени наблюдения, установявам, че тези представители на пернатата напаст са уникално талантливи, красиви и умни. Можете да използвате гарванът за всичко...за времегубка, докато чакате някого. За доста драматичен и епичен знак, че някой гази лука, тип "Can you hear this? The crows are approaching! They don't like you either..." (добавяте зловещ глас и злодейско хихикане и жертвата ви е готова. Особено ефектно е, когато го казваш на 8 годишни!) Може да ги използваш за връзка с Вселената. Проверено е! Работи!...А може и просто да се радваш на съществуванието.

И за да няма объркване. За враните горенаписаното важи с пълна сила.
Тия летящи клоуни са разред Врабчоподобни (бая мутирали врабчета са, ако питате мен),Семейство вранови. И за да няма обърквания, ще приложа и малко научнопопулярност в, и без това, безсмисления ми пост.

Гарванът май е най-голямата гад, с размах на крилете до 130 см. (Това си е колкото един Longsword, та не е шега работа)

Следващото е другата "гарга" или сивата врана. А този трол доста добре го познавате...

Тази гадост също е добре позната. Майстор в дразненето, с пронизителните си крясъци, свраката е склонна да докара и най-спокойния човек до нервен срив. Най-якото в нея е латинското й наименование. След като бухалът с неговото "Bubo bubo" отнесе доста смях, тази гад си е чист покемон. Или на латински "Рica pica"

Не знаех, че мога да видя посевна врана в София, но онази сутрин видях. Като малък гарван, ама със сиво клюнче. Големи симпатяги, кефят се на пръскачки, подскачат и писукат смешно. И изглеждат много сърдити.

Накрая, но не и на последно място, чавка... дето пие мозъци. В София със сигурност ги има, защото съм виждала по цели ята край кофите за боклук. Накацали, чакащи да изпият нечий мозък. Най-малкия фърфалак от бандата, но се запомня, защото и тя цирика много. Особено февруари месец. Почти всеки е виждал огромните ята врани в Борисова, които си седят по клончетата и изведнъж излитат, като почват да цвърчат много силно. В повечето случаи пронизителните звуци са от чавките, които летят под прикритие с големите. Тези пилета също изглеждат вечно сърдити и подозрителни по един очарователен начин.

They took our hearts away...

Този пост бе предвиден доста преди епопеята да е започнала. Концерт на Анатема. Едно чакано събитие, на което бях убедена, че ще присъствам.

Денонощието започна с прекрасна компания и прекрасно четиво. Легнах си късно, станах рано и, изобщо, серията „недоспиване по време на ваканция” продължаваше доста стабилно. Обичам да има хора в къщи и именно така започна сутринта ми – кухня пълна с млади симпатични люде…и Калоян де. Нахраних си Милорда и с чиста съвест, и с лекота в душата започнах да се приготвям за пътуването до Пловдив.
Трябваше да се метна до Експо Центъра за да си взема билета от Илия с идеята да съм в Пловдив по-рано. Бях бърза с такси, защото Диана е мотка и всичко трябва да се случва в последния момент. Проверено, влакът ми потегляше в 15:43 от гара Искър. Още моткане и още едно такси по-късно ми се съобщава „Ама такъв влак нЕма!”. Да, мерсим сърдечно, тая пиеса съм я играла при едно кошмарно десет часово пътуване до Стара Загора. Хващам трамвай до гара Подуяне за да хвана влака в 16:40ч. , който ми се водеше „късен”. Интроверта в мен не пожела да се обаждам на другарят Темелков.
Има нещо особено при пътуването сам. Ти, музиката, книгата, пейзажа…Есен! По едно време ми докривя, но накрая съвестта ми остана чиста – Илия беше в някакъв автобус, когато аз вече бях на Централна гара Пловдив.

Противно на очакваното последното, което ми се слушаше в този момент беше Anathema. Слушах новия албум на Mumford & Sons…обичам да слушам нова музика, докато пътувам. Събужда някакви емоции в мен, които не мога да усетя в домашна обстановка. И този албум е ужасно добър.

„You ask where will we stand in the winds that will howl
As though the sea will slip into the cloud,
So come down from your mountain and stand where we've been
You know our breath is weeak and our bodies thin.”

Вече в Пловдив се намерих с компанията и се запътихме към Античния театър. Чак когато влязох вътре осъзнах, че ще видя тази толкова любима, лична и интимна група за втори път. Позиционирахме се и зачакахме. През цялото време Люси и Мартин ми бутаха менти в ръката (не, че се оплаквам де).

Няма да обяснявам как са изглеждали братята Кавана и компания. Просто…концерт, на който седях през цялото време. Започват с „Untouchable”, първа песен от най-личния ми албум. Как посмяха тези хора да опишат всяка емоция, която съм изпитала в последната една година.

And I feel like I knew you before
And I guess that you can hear me through this song

And my love will never die
And my feelings will always shine…


И в този момент се вцепених. Всичко минаваше през мен и се чувствах толкова уютно и…у дома. Мартин ни просветли с Люси, че това е, защото сме всички заедно, на този концерт, на тази група. А групата звучеше адски добре. Твърде са добри!
Споменах на Люси, че искам да чуя, адски много, две песни: „The Storm Before The Calm” и “Dreaming Light”…защото, нали…и две минути по-късно…

And you shine inside
And love stills my mind like the sunrise
Dreaming light of the sunrise
Dreaming light and...
I feel you but I don't really know you
I dreamed of you from the moment I saw you
And I've seen the sunrise in your eyes
The sky... the sea... the light…

А после и:

It's getting colder
It's getting colder, colder
I'm getting colder…

Магия,магия…по средата на концерта се случва най-магическото. Люси и Мартин отиват за мента (не,не е това магията).Връщайки се, аз посягам към чашите със зелена напитка за да помогна на Люси и в този момент в главата ми нахлу спомен как разказвам сън…преди три месеца,накъде...”Сънувах, че сме на концерт на Анатема в Амфи-театъра в Пловдив!О.о Много странно място за концерт де, що точно там, нямам идея. И сънувам аз, че Люси идва, аз посягам да взема някакви менти, а тя ми се дърпа, сочейки ми Мартин, който също е помъкнал менти…” Когато се случват такива неща се стряскам доста сериозно, всъщност.

Както и да е, наистина този концерт беше сред добри приятели, верни, с които сме заедно от години, обаче на мен ми липсваше още някой…Защото се възприемаме като семейство, обаче…едни петима души много ми липсваха. И как исках да споделя това магическо преживяване с тях…

Нямаше емоция. Просто…светлините, музиката, гласовете…всичко минаваше през мен и аз дори не можах да изпадна в полагащата се еуфория. Но всички около мен бяха изпаднали, сякаш, в същото вцепенение. С онзи налудничав изцъклен поглед попиващ всичко, което вижда, с онова странно, плавно движение на тялото, сякаш изпаднали в транс…(„cos everything is energy and energy is you
and me is everything is energy and you and me”)

А накрая усетих с пълна сила:

And I feel,
I found my place
In time and space
In hope and faith
And love I give
My mind is clear
I have no fear
I shed no tears for you my dear
This world is wonderful,
so beautiful, if only you can open up your mind and see…
…the beauty that is here...

След концерта се стоварихме на гарата. Не знам защо си бях наумила да пътувам с влака в 03:25ч., но пък! щях да пътувам с този влак и точка. Не знам защо си бях въобразила, че ще съм сама. (Нали, споменах, обичам да пътувам сама…) Но нямаше проблеми, всички заспаха и аз пак се бях оцъклила като бухал в тъмното купе. Отново Mumford & Sons и безумния албум, тракането на влака и звездите навън. (Между другото за първи път приветствам влак с такова вълнение.)

Епичното денонощие завърши както подобава: с Милорд (пак, отново) спестявайки му ужаса да чака автобус за Самоков половин час.Сам, в студа (относителен студ).
Накрая се наградих за добре прекараните 24 часа със лека закуска (вечеря?), чай и ябълков сок.

В заключение ще заявя, че магията беше там…и всички я видяхме, всички я усетихме и всички бяхме много доволни от преживяното. They took our hearts away…

Защото всички обичат Майстора…

Днес денят започна с кофти събуждане, набързо взет душ и липса на кафе. Последното бързо щях да го поправя.Отново закъснявах, но си имам вярна другарка, която занимаваше центъра на срещата в тази сутрин!(Забележете, нормална човешка сутрин!9:30 аm. Не късния следобяд…) Преподавателят ми по изобразително изкуство е доста ерудирана личност, с която мога да си говоря на всякакви теми. И тази сутрин не беше изключение. Говорихме за изкуство, за кино, за културния крах на българския народ, за психични отклонения и какво ли още не. След изключително приятната среща, със скромната ми компания се отбихме в сградата на Двореца за да разгледаме изложбата на Владимир Димитров – Майстора. За мен името на Майстора в българското изобразително изкуство е като името на Вазов в литературата – задължително присъствие, за което се говори с години в училище, но представено с едно-две известни произведения. Никога не сме вниквали в същината на творчеството на този емблематичен български артист. И,всъщност както с Вазов така и Майстора си остава неразбран от мен. Първото ми впечатление, когато влязох в помещението, което трябваше да е отправна точка на обиколката, беше, че Майстора е нарцисист. Четири стени пълни с негови автопортрети. Прекрасна техника и подбор на цветове, но…10 автопортрета, сериозно?! Включително единия не беше довършен, уж, за ефект,но аз не го усетих. Продължихме нататък. Присъствието на хубави моми и сочни плодове беше в повече. Ясно е, че един артист се вдъхновява от определени неща и се съсредоточава в определена тема. Това присъства и в моето творчество. Но все пак… Цветове. Цветовете бяха изключителни. В тъмната гама, която до някъде доставяше тягостно чувство. Интересното отражение на фона върху лицата на моделите също ми дойде в повече. В един момент, зеления тон върху лицето на хубавата девойка оставя впечатление на отражение – отражението на прекрасния зелен цвят на ябълковите дървета върху нежните й страни. В следващия момент виждаме портрета на дете, което…ами прилича на марсианче. Тази асоциация не е много правилна,а? В поредица от произведения, цветовете, с които са изваяни лицата на „героините” оставяха усещането за болнавост. Сивата гама преобладаваше, което ми напомняше за синини. Пак неприятна асоциация. Когато попаднеш на портрет в нормалните, „здрави” цветове за хорските лица се чувстваш някак странно.Това от същия художник ли е? В серията „На нивата” ми хареса момента с техниката – сякаш цвета изражда образа. Нали знаете как си личи, когато цвета е пълнеж на самата картина?Когато осъзнаваш неволно къде е границата, която е съставена с молив и после е насложен цвета? Тук не беше така. Усещането за хаотичност в процеса на рисуване е впечатляващо, оставя те шашнат насреща, с мисъл „Искам да рисувам така, когато порасна!” Усещането, че художникът е мацал безцелно, а после неволно е получил фигурата,която се вижда. Сякаш на магия. Цветовете при плодовете са впечатляващи. Пълни с реализъм, плодовете са толкова „истински”, че почваш да усещаш вкуса на узряла круша в устата си. Но има момент, в който си разгледал 15-20 произведения в тъмната гама и в един момент пред погледа ти попада огромно платно, с концентриран оранжев цвят и съответните му нюанси. От този контраст боли глава, но после е като глътка свеж въздух. Записките и мислите на Майстора бяха изключително интересни. Художникът разказва за вдъхновението си, за родния край, за майка си, за пътешествията си…След като прочетеш нещо такова, започваш да разбираш по-добре творчеството му. Желанието му за усъвършенстване на образа е вдъхновяващо. Славата на Майстора е напълно заслужена. Това, че аз не го разбрах си е мой проблем. Така съм и с литературните произведения – няма лоша книга. Има книги, за които не съм дорасла, има книги, които съм надраснала, има книги, които просто не ме достигат. Не мога да отрека, че творчеството на този български художник е невероятно. Но какво ли разбирам аз…все пак съм почитател на Дали!=D

Россия!Я люблю тебя....

Може би в пиянско умиление реших,че ще мога да си кажа...

Руската музика е един такъв плам.Една такава искрица,която е трудна за обяснение.
Руската музика е дълбока,чувствена,зареждаща,първична...
Инспирирана от новия албум на "Ленинград" и "Аквариум",осъзнах, че абсолютно никоя друга нация не може да прави музика,която да ме накара да настръхвам, да се усмихвам, да плача и да ме провокира да извадя меча и да бягам с вълците в гората.Осъзнах, че е имало и други групи,но те не са задържали интереса ми толкова много.
Няма значение дали ще е пънк,ска,рок,метъл,народна музика (и кавърите на народната музика) или руски романси.Всичко е дълбоко,изпипано,направено с усет,любов и чувство.

И за съжаление само човек,който обича руската музика,слушал е тези групи и е чувствал това,което аз чувствам в момента може да ме разбере.А всеки,който не може да го усети жестоко трябва да съжалява,защото това е един такъв жесток пропуск в музикалното осезание,че трябва да се чувства емоционално осакатен.Нищо лично,просто...мнение.

Не мога да си представя света си без руското присъствие.И не ме интересуват партии,държавни устройства, политически режими,икономика...Интересува ме изкуството..музика,книги,филми.Искам да виждам красивото в руското творчество, а то е там, чака те да го видиш,да го помиришеш и усетиш с всяка фибра на тялото си...и ще те накара кръвта ти да кипи...
Мдааа,зов крови!!!


(Аз май още не съм изтрезняла както трябва,ама нищо...)

Абе...

В последните дни се говори много за Кирил Рашков а.к.а. Цар Киро, за неправдата,за етносите,за циганите*,за сапуна…
Няма да коментирам политическата причина,заради която се случиха последните събития,нито ще разглеждам проблема в протестите.Други хора са разгледали проблема и не желая да повтарям, най-малкото, защото няма да успея да се изкажа толкова добре.

Последните събития ме накараха да се замисля къде, всъщност, се корени проблемът с реакциите на хората.И това са разсъждения, не коментар, който цели да вземе страна в спор, който е безсмислен.

Да си расист или етнофоб би трябвало да е отживелица.Вече не е модерно.
Не трябва през XXI век да се проявяваме като расистки скотове, които не знаят нищо друго освен да скандират на протести,за неща…които и ние не познаваме.
Засегнат е проблема с етническата неправда.Всеки сочи другия с пръст,обижда и псува.Всички се чувстват обидени.
На циганите не им харесва начина, по който се отнасяме към тях.И постоянно ставам свидетел на лошо отношение към тях.
Но не разбирам-как да се държим към група хора,които масово рушат всичко?!Хора,които умишлено не правят нищо по въпроса да се впишат в едно що-годе развито общество.Тези хора се стараят по всякакъв начин да не бъдат приети в обществото ни:не държат на образованието си, защото знаят,че ще бъдат омъжени/оженени на 12-13 годишна възраст и няма да имат нужда от образование,защото държавата ще изплаща помощи.Наскоро кметът на едно софийско село се е изказал към братята си цигани ”Спрете да се множите толкова,че ставаме много-българите не могат да ни изхранят’’
И не,не говоря наизуст – майка ми става свидетел на горе описаното всеки ден.Момичета от втори клас проституират, а 14 годишни са малтретирани от бащите си,защото искат да учат,а не да работят. Това са хора,които не зачитат обществените морални и етически норми, не се съобразяват с нашите закони,това са хора,които се надбягват с МПС-та с каруци в центъра на София.


И последните събития и протести не са проблем на етническа основа.Не бива да бъдат такива.Трябва да спрем да сме ограничените хора,които сме и да погледнем себе си.
Българите не са китки за мирисане.
Циганите си имат цар Киро,ние си имаме Маргини, Митьо Очите и един куп хора, които са известни с държавните си измами от години.

Защото не може едно българско дете да бъде „възпитавано”, че циганинът е лош, мръсен човек, който трябва да бъде мразен.Или,че „мръсният циганин ще дойде и ще те прибере” и т.н.
„От циганин до циганин разлика има, както от българин до българин!’’
Но циганката плаши детето си с „Млъкни,че скинарите ще дойдат да те приберат!”

В един момент ставам свидетел на следното:семейство цигани получава общинско жилище преди десетина години.Дават им апартамент,който те не одобряват.В процес на оплакване им се казва „ОК,отивате в еди-коя-си-част на квартала” Частта, в която се настаняват други представители на циганският етнос.Семейството отказва с идеята,че не желаят да бъдат в „масовата мизерия,при ония мърльовци” Искат децата им да израснат сред добри съседи, да се изучат и да бъдат възпитани добре.Живеят добре,но всеки път, когато се разминат с познати от „онзи край на квартала” са обиждани, наричани с епитети и след тях се подвиква „Ей ги,големците,дето не искат да живеят с нас!”
В един красив момент тази ситуация ме оставя леко учудена.Какво да си мисля аз,средностатистическа гражданка на Република България?!
Циганите ни сочат с пръст, обиждат ни,били сме лоши с тях,а те не правят нищо да бъдат добри едни с други, пък да не говорим за отношенията им с българите.

И докато разни хора крещят по улиците „Циганите на сапун!”,аз ще отида да пия една ракия с чичо Ицо и тумба съседи!Мерси!


* Не роми,а цигани.Ние сме единствената държава, в която циганите се наричат иначе.Но щом финландците, руснаците,украинците си имат цигани,значи и ние можем да си имаме цигани.И чичо Ицо от съседния вход с гордост казва „Аз съм си циганин!”…та,да…

Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка...

Аз съм ИМПРОхолик.Всички го знаят.Аз съм тоталното олицетворение на сектанта в чистия му, първичен вид.Но желанието да видя познато лице в друга роля силно ме амбицира.
Като начало се запознах с играта на (безпорно) невероятния Леонид Йовчев.

Днес станах свидетел как българина може да прави нещата различно, да ги разчупва, да ги направи уникални.
Прекрасната постановка "Мъртвата Дагмар или малката кибритопродавачка" ме остави с едно топло чувство на лично удовлетворение, което все още гъделичка навсякъде.
Мотивацията ми да видя и друг познат актьор, а именно Петър Мелтев, ме заведе в СФУМАТО, в зала Underground. Отидох с идеята, че ще наблюдавам нещо хубаво, нещо смислено или нещо, което най-малко очаквам.
Но се сблъсках с една наистина идейна постановка, с прекрасен сюжет, лек хумор, изненадващи моменти и, най-важното, изиграна с много талант.
Актьорите Огнян Голев, Петър Мелтев, Димитър Марков,Юлиан Петров и Александър Митрев изиграват много силни и интригуващи образи, които те привличат с непредвидимостта си.
Малко са актьорите, които те оставят ококорен с часове, задавайки си въпроса "Как, по дяволите, той го направи!", но те успяха.Факт! Всеки от тях се откроява с ролята си.А самата пиеса е такава, че всеки герой се откроява по някакъв негов си начин, всеки има своята специфичност и лична игра.

Но покрай всичко това, осъзнах нещо много важно:средностатистическият българин, който ходи на театър, все още не е свикнал да гледа нещо различно.Не е свикнал с тези важни постановки, които всеки разбира сам за себе си.Не е осъзнал, че не трябва да се напряга да търси философското, смешното или смисленото.Не е осъзнал, че трябва просто да се довери на самата пиеса и да се остави по течението на играта.
Самия факт, че ми беше зададен въпроса "А за какво се разказва?" ме остави без думи.На кого му пука!? Слушай, гледай, чувствай и ще разбереш.
Този Българин още не е свикнал да експериментира със себе си.Свикнал е да ходи на театър за да гледа постановки, доказали се с годините и известните си актьори, постановки рекламирани на всеки и навсякъде.(Не че в тези постановки има нешо лошо,не!)И, ако случайно попадне на нещо ново, уникално и необичайно (каквото беше и днешното събитие), то той е разочарован,защото не може да отвори себе си за различните и нови неща.

А това е тъжно.Много тъжно.

А "Мъртвата Дагмар..." не е средностатистическа пиеса за разни хора, на които им се случват разни неща и се оправят с тях някак си. Не, Тя е едно уникално изживяване, което всеки трябва да изпита.

ИМПРОвизирана работа!

Какво е ХаХаХа Импро Театър?
Това е първата група за импровизационен театър в България! Това е група от петима талантливи актьори, които всеки понеделник ти помагат да се справиш с идващата гадост на новата седмица. Всички пишат "Гадно ми е!", "Искам да се махна от Мордор" или "Мръсно ми е в София!". Аз казвам: "Всичко си е супер!"
Това е начин за час и половина да се спася от напрегнатото, сиво и монотонно ежедневие. А най-хубавото на цялата работа е, че чакаш понедленика с нетърпение!

Защото тези пет таланта там, горе , на скърцащата сцена на "Славянска беседа", промениха виждането ми за забавлението.Помогнаха ми да погледна на значението на думата "смях" от съвсем друг ъгъл!
Защото е толкова хубаво, когато влезнеш в залата, когато игрите започнат, когато се отпуснеш и се оставиш на вихрушката от щастие, смях и положителни емоции да те хване и да те завърти, да те остави без дъх, да не те пусне, докато корема не те заболи.Да се откъснеш, да забравиш, да се чувстваш като едно цяло с всички. Защото е толкова чудесно, когато видиш свой приятел там горе, оцъклил притеснено очи да заеква и да се смее, докато онези петимата го мъчат с игри. Защото е толкова вълнуващо, когато изберат нещо, което ти си предложил да стане част от играта. Защото е невероятно, когато излезеш от залата, да запалиш една цигара и да видиш блесналия поглед на всички, докато бавно осъзнаваш, че ти изглеждаш също толкова налудничаво изцъклен, с голяма глуповата усмивка, която по необясними причини не можеш да свалиш от лицето си. Защото няма нищо по-освежаващо от това да изпиеш една бира и да обсъдиш всичко видяно.
И най-вече...богатството на ИМПРО театъра е в това, че всичко е уникално само по себе си. Нищо не се повтаря. Нищо не се наговаря.
И всеки, който иска да се запознае с шарената страна на нещата, трябва да дойде да на ИМПРО!

Всичко си е супер!

Повече за Импро Театър вижте в официалния им сайт или във фейсбук страницата им!