В петък се събудих от странно вълнение.Пеперуди подскачаха в корема ми, напрегнато ми беше, не ме свърташе...Станах в 9:15.Облякох се, теглих една четка на зъбите и косата и изчезнах-имах среща с Койота пред тях в 10:00!Естествено,аз веднъж да тръгна навреме от нас и тролея ще реши да закъснее!
Все тая, срещнахме се с Койота,той ми беше разносвач два часа.Купихме подарък на Мето (рожденик номер 2), купих подарък на Гилъна (рожденик номер 3), прибрах се у нас да се организирам.Нахраних любезния си шофьор с пиле фрикасе и салатка и го изпратих да ходи на работа.
Мен обаче НЕ МЕ СВЪРТАШЕ!Врътках се, слушах музика, мотках се, оправях 5 пъти багажа...Сякаш не отивах на 50 километра от София, ами на Северния полюс.
Едва-едва изчаках да стане 17:30 и поех към сборния пункт- радио Зи-рок, където ми беше срещата с другите.Предвидливо тръгнах по-рано-тролея пак закъсня.Натоварена с пълна раница, още два спални чувала-бонус, подаръчни пликове с подаръци и кактусите на Спайки (рожденик номер 4), се качих някак си в тролея, после някак си слезнах от него.С Влад накачулихме нещата в Дръгела, натоварихме се с Мила и Соня и потеглихме към Люлин за да вземем Методи (рожденик номер 2).Сгърчихме се в колата, потеглихме към сборен пункт №2, за да се сберем с другите.
Метко ми беше връчил кутия пълна с прекрасни картофени кюфтета и студена количка-бях озверяла от глад, защото покрай вълнението от пътуването бях забравила да ям цял ден.
Стигаме до бензиностанцията, ония кретени почват да ни се смеят..Дръги беше клекнал доста, заради багажите и хората в него.
След малко чудене Соня се качи в Микрата на Ру, ние олекнахме с 80 килограма.Пътуването беше изключително приятно, пълно със смях, добро настроение, безпроблемно.Стигнахме Калотина.Припомних на Влад ситуацията от Нова Година и преценихме, че няма смисъл да сваляме някой от колата, защото ще качим баира.И успяхме!
Имаше фрази от сорта "Абе тая Лада да ми се махне от пътя бе!" придружени със зловещ поглед и зла усмивка.Един заек побягна пред Ладата-пу,да му се невиди, няколко секунди закъснение и щяхме да ядем и заешко.
Добрахме се до горе.Докато шофьорите нареждат колите, аз изтичах да намеря място за палатката!Отказах в това прекрасно време да се навирам в къщата.Стен ми помогна да опъна палатката, беше на хубаво място, сенчесто, малко подливо, но всичко се преживява.
Организацията почна, лека полека се насочвахме към биропиене и хапване.Пяхме, смяхме се, пихме!
Чакахме Койот,Аша, Марто, Бубето, Пешовците и Дима да пристигнат.В 22:20 Митко още ги чакаше тия мотки безподобни.Пристигнаха към полунощ с малка изненада-Еми също беше с тях!
Супер доволна от неочакваната компания и новодошлите хора седнах да си пия водката, която Дима МИ беше донесъл!=D
Калата ме псуваше с ееееей такава голяма усмивка като му поднесох чашката с водка.Но...всичко хубаво има край!Водката свърши.
И се почна трети стадий на рукото пиянство.Отворихме лични теми, спорихме оживено по светски въпроси...половината вечер не я помня, защото се омазах порядъчно.
Към 4:30 сутринта се предадох и си легнах в палатката.Койтота също дойде да се ъ...гушкаме (малко силно казано).Палатката ми по показатели е двуместа...ама двуместна за китайците!
Предоставих и спален чувал и надуваема възглавничка.Трябва да ви кажа, че да надуваш тези възглавнички (имат предпазен клапан) на пияна глава, в 4:30 през нощта си беше...епично.Койота се разплу по корем, и аз половин час го чепках по косата, накрая и аз заспах.Някъде към 6:00 се пробудих от сумтящи звуци и нечии стъпки около палатката.Някой се беше надигнал.А на мен ми беше студено.Облякох се с пуловера и пак легнах.Към 8:30 вече бях кукуряк.Надигнах се леко, осъзнавайки, че съм увъртяла спалния чувал около мен доста успешно.С мъка се освободих,защото хем движенията ми бяха малко бавни, хем ми беше тясно, хем не исках да събудя Койота.Измъкнах се някак си и от палатката без да го настъпя.
Посрещна ме едно ясно, хладно свежо утро и миризмата на свежа трева покрита с роса.Васко (рожденик номер 5) беше събудилия се...The DAY беше настъпил.Днес щяхме да почетем рождениците ни, да им подарим подаръците, да направим празника им красив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар