Такааам...Дойде заветния ден, в който се потегля към Каварна.До последно се чудех с какво да пътувам...ту изпадаха някакви оферти за коли, ту отпадаха, предложиха ми с автобус, на стоп...В крайна сметка реших да пътувам с влака и с Люси, Стилян, Веси и Пешо-Ботев.Дни преди заминаването ни имах малко преживявания относно картата за намаление за БДЖ, защото трябваше да ида до училище, от училище в НДК за карта и билет, от там до нас...беше си обикаляне и не случих на време-беше адска жега.
Но като загърбим всичко това на 22.07. успешно държах ценната хартийка в портмонето си и играх на тетрис два часа за да наредя багажа си.Сякаш не отивах в Каварна, а на 3 дни път с камили - два чифта дънки, тениски, чорапи, бельо, тениски, тоалетни принадлежности, тениски, потници, плажна кърпа...споменах ли тениските?!
Пътуването започна от Патки (естествено),там Люси дойде да пием една-две бирички преди да потеглим.Мисля, че това беще таен пъклен план,който целеше да ме юрка през цялото време за да не закъснеем.
Уотева, бирите бяха изпити, автобуса към гарата хванат, срещнахме Митко Барда вътре, после на гарата се намерихме със Стилян и Веси и изчакахме Пешо-Ботев.Още преди качването във влака имаше премеждия-един пич помете перон 6 на Централна Гара и двама униформени господа му помагаха.С какво беше сгафил така и не разбрахме.
Наместихме се в купето и пътуването започна.Установихме, че този влак е леко пътнически...спря дори на керемидката Владо Тричков.Влачихме се, пихме бири, Люска не спря да се възмущава от непрестанното спиране на влака.Чакаха ни някакви си 8 часа път.Имахме няколко двулитровки бира за компания, някои от нас и книжки си носеха.По едно време Саша и Митко Барда се отбиха да разкажат премеждия от другия вагон,пийнаха си биричка с нас и както си седяха така и заспаха.А ние примерните метъли захванахме една литературна тема, обсъдихме Вазов и колко е значим за културата на съвременния средностатистически българин, пихме СПРАЙТ!!!,не шумяхме, не скачахме, не правихме глупости.
Една изключително жизнерадостна кондукторка мина през купето ни след Горна Оряховица за да ни провери билетите, похвали ни колко сме готини и примерни, а две купета по-късно се чува нейния приветлив гласец с няколко октави по-високо:"Вие кроманьонци такива!Колко пъти да кажа да не пушите в купето!"
Няма да изпадам в подробности и за повръщаниците в съседния вагон и окървавената жена,която се вясна в сумрака, точно когато с Веси си говорихме за вампири...
В 7:30 (май) вече бяхме пристигнали във Варна.Настанихме се в близката гостилница за да хапнем и изпием по едно кафе...е някои ядоха, други, които 4 часа си мечтаехме за кафе и цигара и това направихме.Качихме се на автобус 41, стигнахме до автогарата и си хванахме маршрутката към Каварна.Към 10:45 вече бяхме в лагера, разпъващи палатките си.Събрахме малко слънчеви лъчи, малко плаж, следобедна бира на фона на следобедния дъжд,които някои определиха като проливен (О.О),приятен разговор с приятен човек и..ей ни на! Чакаме пред стадиона с надежда, че на някой познат ще му дадат разхлабена гривна.Очакванията ни се оправдаха и известна група говеда влезнахме на концерта.Малко ми беше кофти,че някои хора бяха дали 90 лв. за концерт,а ние гадовете влезнахме без да дадем и стотинка, но пък си имаме сериозно оправдание:1во:нямахме пари за билети и 2ро: имахме силното желание да видим групите!
Изпуснахме Leaves'Eyes, но пък Люска отиде да се види с тях-спечели мийт'ен'грийд.Влезнах 5 минути преди холандците Epica.Бях чувала страшно много неща за групата,даже няколко пъти се опитах да ги прослушам-не се получи.Просто не са моя тип.Но пък се насладих на Симоне и компания чисто визуално.Мацката е безпогрешна с едно уж невинно детско излъчване, а в същото време имаше нещо страшно извратено в тая жена.Разхождаше се по едно кожено клинче и малка къса черна рокличка, беше много готина.Насладихме се на готини пичове-момчетата наистина бяха хубави, заеби таланта.Даже на Аша мъжа се съблече по едно време *лигичка*.Впечатли ме невероятния синхрон и хармония които демонстрираше групата.Без да се поглеждат, без да си казват и дума заедно почват да куфеят по един особено красив начин.Щом накрая с Ру започнахме и ние да куфеем...
Даже знаех няколко песни-прочутата "Sensorium" и "Cry for the Moon"...forever and ever...
След половин час излезе и Доро Пеш-кралицата на рока (макар че мога да поспоря по въпроса).Като не-фен на групата мога да кажа че беше интересно и готино.Типично хард-рок звучене, кавър на Джудас, химна на Доро "We are"...мда.
И тогава...дойде ред на Таря.Не съм особен фен (даже никакъв) на Nightwish и Таря, не съм и особен фен на женските вокали.Единствените,които съм признала са Phantom Blue и Долорес О'Риордан...но Таря...Таря беше едно нощно видение на сцената.Изпълнена с живот прекрасна, красива жена, която весело ни намига с тръпчинки и прекрасна, лъчезарна усмивка.Тъмните й коси се развяваха от вятъра, тя се носеше като полъх по сцената...сякаш някой от благородните елфи от "Силмарилион" се беше качил на сцената, а не простосмъртна жена.Бях изкрено омагьосана.Гледах изпълнението й вцепенена.Ту изнемощяла от сладката болка,която изпитвах,докато ме обземаше удоволствие от гласа й, ту изпълнена с енергия готова да се мятам и да куфея.Шоуто беше епично.Изпълни много песни,които знаех.Учудих се на собствените си знания.Направи страхотен кавър на "Poison" на Алис Купър и искрено ме изненада с кавъра си на "Still of the Night" на Whitesnake.Невероятния Майк Терана пък беше като къртечница на сета от барабани, направо ме отвя.А челиста Макс...ах,този челист...очите ми останаха в него.Беше невероятна хармония.А на сцената видях два от трите ми любими струнни инструмента-чело и китара.Да ме прощават феновете на Таря за неинформираността...накефих се много на надсвирването на челото и китара,беше уникално, но не помня на коя песен беше.
Но Таря приключи.Бях изключително и искрено разочарована, защото не усетих кога минаха почти два часа.Нямах крака, не бях спала от не знам си колко часа,исках да се прибирам но ме навиха да остана за Atrocity...слушала съм ги преди, знам, че групата е много готина.Просто нямах сили и реших да ги пренебрегна.Но останахме за първите две песни и после се изнесохме.Не бях единствената изморена.
Яд ме е само,че останаха не повече от 500 души,за да ги чуят.Не заслужават такова отношение тези момчета и момиче.
Вечерта приключи повече от епично с пияните Петя и Аша.Сгромолясах се в палатката си към 4:00 сутринта и умрях.
Няма коментари:
Публикуване на коментар