Втория ден не беше кой знае какво-плаж,изгаряне,заспалия Боби, "Какаду",пиене до 5 часа...мда...
Сутринта се събуждам от обаждане от непознат номер."Ало?!" някаква сънена такава, а оттатък чувам гласа на дядо ми, заливащ ме с пожелания за навършените 18 години.Колко хубаво звучи.Не се чуваствах по-различно, но пък изпитвах ненормално желание някой да ми поиска личната карта.=)
След като пожелах на дядо ми приятен ден, палатката ми се разстресе от два чифта ръце (поне),всички викащи "Диди,ставааааай!!!"...аз взех,че наистина се надигнах и излизайки от палатката ми се нахвърлиха на врата с пожелания разни, целувки, усмивки...И в този момент фиксирах огромната торта с надпис "ЧРД Дици, от форума на Z-rock!".Илия ми я поднасяше, на нея горяха свещички...аз си пожелах нещо, поех си въздух, изкашлях се и ги издухах всичкитееее!
Нямаше нищо кой знае колко вълнуващо-раздадох малко торта, изпуших една кутия цигари,всичко точно...в един момент идва Валери (Скорпиона) и ми връчва моята зелена военна тениска, за която до този момент бях изключила, с един прекрасен надпис Annihilator на нея и два прекрасни подписа по-долу...чак тогава ми щракна.Мамка му, щях да видя една от най-любимите ми групи на живо.Организирах се с Калина и Георги за най-отпред и към 16:27 вече бяхме в малката тълпица пред преградите...отвориха ги, аз си подадох билета, изчаках двамата по-горе споменати, сякаш ги бавиха цяла вечност, и,газ!, напред.Никога не съм тичала така...пак лъжа, тичах така за концерта на Whitesnake...и пак бях отдясно...все тъй ми иде явно.
Прегърнах оградата, благодарна на съдбата,че ми е отредила онова местенце там.Чакахме,чакахме,чакахме...сякаш цяла вечност...излязоха Voivod!Илийка, сори, ама няма как да не разкажа...БЯХА РАЗМАЗВАЩИ,ЧОВЕЧЕЕЕЕЕЕ!То не беше звук, не беше глас, не беше сценично поведение...и пак имаше обидно малко хора.Как може ТАКАВА група да бъде толкова неодоценена?!Куфяхме,куфяхме,куфяхме...започнаха "Astronomy Domine"...бяха разцепващи.И тогава Жорката каза "Е тва е, човек.Флойд и Войвод...действат ми по един и същи начин-пращат ме на Луната.Само, че едното е ракета с реактивен двигател, а другото е шут в гъза!"!Фразата!!!
Voivod приключиха впечатляващо-басиста им скочи от сцената и дойде да се здрависа с нас...пипна ме няколко пъти, а когато охраната реши да го издърпа от публиката (в която сам се беше наврял) той се вкопчи в прясно изгорелите ми рамена.После си подритвах здравната книжка доста упорито, докато се "оплаквах" на Илия от болката в рамената.Пича направи и стейдж-дайв, абе...ненормалник!Пълен перко!
Зачакахме Primal Fear, докато Жоро изтича да се запознае с част от групата Voivod.Този човек имаше всичко...перце, сетлист, поздрави се с вокала им...искрено му завидях и се размечтах и на мен да ми се случи, но с Annihilator...пфф,къде ти.По принцип съм си такава, с невъзможните представи...ако знаех какво ме чака...
Все тая, Primal Fear излязоха, бях изумена колко техни песни знам...вокалът им имаше завидни възможности, вдигаше ебахти тоналностите, ебахти октавите...изключвам факта, че приличаше на обръснатия Ерик Адамс...групата ме кефеше.Имаше един такъв осемдесетарски саунд.Подгряха ме доволно.За огромно съжаление нито перце имаше, нито сетлист...Лили остана разочарована, а когато концерта прикючи Ангел си хвана фотоапарата и отиде да се запознае със самите Primal Fear.
И в един момент аз осъзнах,че...остават,колко?Двадесет минути, докато ТЕ излязат и ми отвеят главата!Очаквах Ги с такъв трепет, с такова вълнение...в един момент вече потрепвах в нервни конвулсии,нямах търпение.И..ето...светлините угаснаха, светлината намаля, чух звука от телевизор и веднага познах задаващото се парче.The Box!!!От албума "King of the Kill"!!!Бях изключително обнадеждена, че почват със стар албум...много исках стари парчета, а не от последния албум (в частност)...Don't push meeee!!!Don't push!!!
Последвано от Ambush от последния им едноименен албум, който успях да чуя само веднъж, преди да потегля...а Dave Padden беше точно пред мен и ме гипсираше с кристално синия си поглед.Имах чувството, а и не само аз, а Лили и Бо също, че се втренчва безумно в мен за секунди и после си продължава...и така няколко пъти.Бях...в транс...не знаех къде съм.Виждах само Него, чувах само Тях...куфях, крещях, изках да се разлетя на парчета и после пак така...
Изригнаха с "King of the Kill" от едноименния албум, след това имаше "Hell is A War","Plazma Zombies" от албума "Schizo Dleuxe", "Clown Parade" от така презрения "Metal" (в който няма нищо метълско), след това "Ultra-Motion" от албума "Waking The Fury"...
Подпалиха света със "Set The World On Fire",но...когато и следващите две песни минаха неусетно, Джеф каза, че ще трябва да си ходят...бях толкова разочарована.Кога мина шибания час и нещо?Джеф каза,че имат време само за две песни,отдаде почит към Дио (лека му пръст) и заобяснява,че ще изсвирят една песен (?!),която е била искрено вдъхновена от покойния...Светът ми се срути.Не можех да повярвам.Когато разбрах,че тази група ще идва тук, в България, че имам ужасно голям шанс да я видя, не мечтаех,че ще чуя тази емблематична хармония от звуци на сцена, на живо, с Дейв на метър и половина пред мен, с Джеф, който като се изкачи на резервните колони е още по-близо...Crystal Ann беше парчето, което ме понесе на няколко педи от земята.Беше парчето, което сякаш скъса нещо в мен, сълзите рукнаха като скъсана язовирна стена...плачех и се смях, а светлините лудешки се мятаха, погледът ми се беше впил в ръцете на Дейв, които творяха чудеса...невероятната нежност на Crystal Ann се сля с умопомрачителното (но и доста очаквано) размазващо парче - "Alice In Hell"!Крещях, драх се, куфях, въртях се, суках се,емоцията ме заля като ураган...чух прекрасния Bridge преди солото, който направо изревах...лека пауза...и започна солото.Светът се завъртя, китарата кънтеше в мен, баса отмерваше сърцебиенето ми, барабаните удряха в черепа ми...светлините ме заслепяваха,но не ми пукаше...Това бяха Annihilator...на рожденния ми ден.Пак ревнах...бяха сълзи на щастие, на умопомрачително щастие,което нищо и никой не можеше да помрачи и развали.Някак си отдалеч чувах как Annihilator казват,че сме страхотни, че ни благодарят...казали и, че ще се върнат,някак си съм го пропуснала...чувам, сякаш като ехо, че Лили моли охранителя да открадне едно перце за мен, защото имам рожден ден...виждам замъглено как пичовете от сцената взимат цяла шепа перца, как ги хвърлят, как вятъра ги духва на обратно, как журналистите се спускат за перца, а охранителя, бърз като котка, краде едно и ми го тиква в ръката...аз май му благодарих...усещах формата на перцето в дланта си, стисках го като светиня...пак леко размазано виждам как някой отлепя сетлиста на групата и го размахва, а същия този добър човечец с оранжева блуза му го взема от ръцете...чувам хората около мен крещят "На мен, на мен, дай ми го, моля те!".Но аз знаех,че това е МОЯТ сетлист, знаех, че е отреден на МЕН.Видях го, как ми го подава, а аз го взех в ръце и рухнах...светът го нямаше...леко приглушените гласове на приятелите ми,които ми повтарят "Диди, добре ли си?!", "Диди, стига пуши!", "Диди, пийни бира!"...Зъбъl, която се беше навела и ми правеше глупави физиономии и ми казваше да дишам...а аз се смеех и леех сълзи на щастие.
В този момент не съществуваше нищо, аз бавно осмислях какво ми се беше случило.А дори не предполагах,че ще реагирам така и, че ще бъда така искрено разтърсена из основи.Не вярвах,че има група, която да успее да го направи...чувам от някъде Илия: "И аз бях така след двете си Металики!"...ДВЕ МЕТАЛИКИ!Копеле.Представи си ме след втори Annihilator!Аз официално ще спра да съществувам...
Няма какво да разказвам.След това всичко беше някак маловажно, някак обикновено,някак налудничаво, някак сиво.Всичко останало нямаше значение.
Нищо не разбираш от траш пък ти. Metal и едноименния са си много яки албуми ПЪК!!!
ОтговорИзтриванеИ да, има такова животно като мелодичен траш ПЪК!
И хич не ща да та гледам след анихилатор повече, щот ш'ти викна линейка ;)
И Plazma Zombies е велика!