Кафета...много кафета.И вицове...и музика,естествено.
Винаги ми е правило впечатление, че когато се събера с тези хора музиката винаги е в мен.Винаги звучи.И винаги е подходяща.
Малка разходка до станцията по-нагоре по пътя с Дима, Еми и Койота.Беше зелено,беше тихо,беше жега...имаше много брезички.И тъпия син бръмбар срешу който се цъклих 5 минути,докато го фокусирам.
Имаше и успешна игра на белот, която ми подари единствено тен на тираджия.
После имаше много слънце на поляната...където наблюдавахме разни интересни неща:
Естествено без футбол няма как да мине.Аз (за съжаление) станах свидетел на това така умопомрачително упражнение.Осъзнахме,че Мария е особено добра.Обсъдихме колко е зла и агресивна!Същински тасманийски дявол.Направиха ми впечатление фрази от сорта "Аз това тяло на спасител да не съм го направил с футбол?!"(Методи(рожденик номер 3)).Правих и вувузел с ъ...термуса?? на Ирма.Получи се успешно-всички ми се смяха.
Трябва да ви кажа, че ако трябва да избирам между надуване на възглавнички на пияна глава в 4:30 и вувузела на нетрезва глава в...16:30 под слънцето избирам...нито едно от двете!!!И от двете боли глава и сякаш съм пред припадък.А на мене малко ми трябва!=)
След като установиха, че останалата част от кервана е дошла и носи манджи, бири и т.н., голяма част се изнесоха надолу да хапват и пийват.
И аз не знам как реших да остана горе на поляната, да поиграя карти.Поне така започна.Магическия следобед стана още по-красив и слънчев.След като останахме, аз, Мартин, Еми и Дима, се наредихме на тетрис върху някакви одеяла и легнахме да релаксираме.Благодаря им на тези тримата, че направиха следобеда толкова красив...Благодаря на Еми,която не издаде и звук през цялото време, благодаря на Дима, който ми беше професионална възглавница и ме изгърби здраво (как ръбеше това момче,лелеее...ама то не може всички да са удобни и мекички като мен!), благодаря и на Мартин и неговите мръсни рунтави крака,които прегръщах.Без тях нямаше да е толкова красиво.
Зеленото прекрасно дърво над мен,което държеше хлад...и гробната тишина,която ни обгръщаше...и изсъхналата ливада, по която вятъра нашепваше разни вятърничави работи...Рапзлоха се увеличи,когато Дима проведе един три минутен разговор с майка си на руски...аз се разтекох напълно.
После пък диванетата решиха да си ходят...аз слезнах надолу с тях за да ги изпратя и да покрия на Петя изненадата!Мрънках ли,мрънках..не исках да си ходят!И Еми го отнесе милата...гледах я с онзи тъжен кучешки поглед и скимтях близо 15 минути увиснала на врата й, а тя ме гледаше с поглед,който казваше "Ама аз наистина трябва да тръгвам!".
Пушихме наргиле,запознах се с Виктор!!!, разказвахме стари вицове...нали знаете, от онези,които всички знаят, но се смеят всеки път като ги чуят.
Нямахме търпение рождения ден да започне,но още беше твърде рано.
Пребих се с разни въртящи топки на Люска,докато се опитвах да усвоя тънкостите на поя.Ще го науча това нещо и един ден и аз ще бъда част от огненото шоу,обещавам си!!!
Присъединих се към останалите,да пийна малко бира, да погледам как пекат разни месища и мръвки...разбрах,че клозета е унищожен.Проведох разговор с Дима,в който установихме,че си е забравил топката...получих и едно "не съм сигурен,но ще се опитам да се върна".
След това с Нели се хванахме да го науча този Панделаш как се играе.НАУЧИХ ГО!И играхме хоро на Артерия!Беше страхотно изживяване!
И мач гледахме...беше напрегнато,беше уникално,беше изпълнено с емоции,беше...жежко!
Почна се голямото пиене, голямото ядене, големите неща.
След 15 минутни опити да събудим Васко-успяхме!!!
Имаше и интересен диалог,който в просъница той проведе със всички:
-Васко,ставай..
-Мгргргрррр...
-Васко празнуваме рождения ти ден!
-Той е другата седмица...
-Ама,Васе, няма да почнем без теб!
-Хубаво...
Малко объркана организация откъм подаръци.Уж всичко трябваше да е тайно,ама пък то какво стана...Оказа се, че всички рожденици са усетили суматохата около подреждането и разпределението.Подавам аз на Мила подаръка на Васко и я питам: "Искаш ли да го подариш ти?", а тя: "Какво е?", аз:"Колан на ХИМ!", оцъклен поглед тип "Мила":"Ама той слуша ХИМ!!!!"
Почна се раздаване,смях,много оцъклени погледи,изненади...няма да описвам колко емоционално беше.Само ще цитирам Спайки,докато й подарявам подаръка:"Кактусииии!Розови кактусиии!Цъфтящ розов каткуууус!Никога не съм имала цъфтящ кактуууус!!!"=)
А, ако кажа, че всички са били усмихнати,никой няма да разбере какво имам предвид.А именно:
Такива усмивки,такива радости...
И аз бях там!И аз усетих жегата,усетих огъня, видях грейналия поглед на Адашчето...видях огъня в нея, видях колко е щастлива,казах й колко я обичам...
Нататък вечерта продължи с...пиене,естествено!Музикални поздрави до сутринта, опит за заспиване след изгрева...не стига,че се разсъних докато изгоня всички буби от палатката,надуя възглавничките и оправя спалния чувал, ами и точно в зачатъка на съня ми чух едно "Carry on my wayward son..." и се ококорих!Люси и Мето бяха се отдали на музикална тематика.Чух Люси поне три пъти да му изфъфля "Ама аз тая песен я обичам преди да гледам Supernatural!"...имам спомени и, че на Нова Година ми го обясняваше...
Сутринта продължи с ходене до границата за кафе и цигари, баница, бири, карти...моята накривена шапка...нещо с ебях скофтила.На прибиране установихме, че на идване бяхме супер надъхани,пълни с енергия и еуфория...а сега мечтаем да се приберем в Мордор заради един душ и меко легло.Аз лично, ако можех да се изкъпя другаде нямаше хич да се връщам в Мордор.И точно, сякаш сме във филма, с приближаване до града на насреща ни едни големи, черни облаци докъдето ти стига погледа, едно намръщено не-весело време,едни не-весели хора,дупки по пътя...
Пътуването приключи,уикенда приключи,цялата веселба остана само светъл,красив,хубав спомен зад гърба ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар